fbpx
И аз съм човек

Не пазете детето в себе си – научете го само да се пази

1 юни 2020
Елисавета Белобрадова

Когато бях на 11 години, мама и татко ми бяха възложили да чистя с прахосмукачка след училище.
Бях много разсеяно дете и в един момент си изгубих ключа, но ме беше страх да кажа на татко, защото това вече беше третият ключ, който губя. От какво ме е било страх, нямам представа. Винаги съм се разбирала прекрасно с родителите си.

Просто съм била малка и не много наясно кое е важно. Смятах, че ключът е нещо безкрайно и непоносимо важно, а аз не чак толкова.
Затова всеки ден след училище отивах в апартамента на съседите, стъпвах на перваза на балкона им, прегръщах стената и се прехвърлях на нашия перваз и оттам на балкона, който предварително оставях отворен. Живеехме на седмия етаж.

Всеки ден беше по-страшно да кажа на татко, че съм си изгубила ключа или просто да не изпрахосмукача, отколкото да умра. И веднъж просто загубих равновесие и тръгнах да падам, но по някакво чудо се оттласнах от цветарника и се захванах с две ръце, изтеглих се и паднах от другата страна - на пода балкона.

Същия ден казах на татко, че съм си изгубила ключа.

Той ми даде неговия и каза да отида да си извадя. Толкова.

Децата са странни същества и нямат идея кое е важно.
Не разбират, че са важни, защото са смисълът на живота на родителите. Не разбират, че родителите са важни и трябва да ги пазим, за да не живеят в страдание и вина до края на живота си. Мислят си, че ключът е важен или прахосмукачката.
И като чуя тoва тъпо клише "Пази детето в себе си", се сещам за ключа. На теория знам, че ключът не е важен, но на практика... на практика кошмарът никога не свършва и човек никога не престава да бъде дете.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross