Когато бяхме деца, искахме да пораснем и да станем големи, защото си мислехме, че да си възрастен е по-забавно. Когато бяхме деца, да си възрастен значеше сами да определяме правилата и да правим неща като големите, като например сами да поръчваме пица по телефона, когато си искаме.
В детската ни главичка са липсвали истинските характеристики на това да си пораснал, като ... ипотеката, застраховките, сметката за ток, избора на колко градуса да пуснем пералнята и т.н.
Някъде между рязането на картофи за супа и сгъването на прането от сушилката се сетихме за чисто детските неща, които вече не правим, а трябва! Иначе рискуваме да се превърнем в скучна леля по пеньоар, която се вълнува единствено когато има намалено веро в супера зад блока.
Ако бяхме деца сега, вместо да гледаме новините и да цъкаме с език, щяхме да*:
- се преструваме на глухи, когато ни казват да направим нещо, което не искаме.
- правим гримаси пред огледалото, докато си мием зъбите.
- си лакираме ноктите на краката в различни цветове.
- разказваме виц, на който не помним началото, нито края, и го започваме поне 12 пъти с „чакай, не беше така“ и завършваме с „ох, не помня как свършваше, ама беше много смешно“.
- изядем сладолед от фунийка на три хапки (и после да си мием лицето и да си сменяме блузата).
- гримираме някой друг, без много да се стараем да е хубаво, важното е да използваме всички цветове и цялото лице да е гримирано. Не е задължително отделните продукти да се ползват за предназначените части на лицето.
- сядаме на пода и настояваме някой да ни носи, дори и мястото, до което трябва да отидем да е на 5 метра.
- казваме на глас всяко движение, което извършваме. С повторения.
- правим състезание с приятел/ка кой може да се люлее най-силно на люлката в парка.
- се фукаме на всички, че сме спечелили състезанието по люлеене
- си облечем всички любими дрехи наведнъж, дори и при 110% сигурност, че няма да си отиват една с друга или че едва ги навличаме една върху друга
- ревем. Ей така, без повод и причина, просто да си поревем малко
- ревем и се тръшкаме на обществено място
- носим очила вътре вкъщи и казваме на другите, че докато не ги свалим, сме невидими.
- ядем десерта преди основното
- ядем десерта вместо основното
- надраскваме с пастел дъската за рязане и подаряваме „картината“ на друг възрастен, за да я закачи на стената за спомен.
- отказваме сами да си обуем обувките и да завържем връзките.
- обуваме лявата обувка на десния крак, а на левия крак слагаме обувка от друг чифт
- приемаме, че всички присъстващи са много заинтересовани от историята, която разказваме вече 3-ти час, и продължаваме да бърборим, макар че те отдавна са пуснали телевизора и са го увеличили до дупка
- накичваме се с абсолютно всички бижута, които имаме
- седим под душа или ваната, докато ни се сбръчкат пръстите на ръцете и краката
- отиваме на гости, където тотално игнорираме всички хора и прекарваме гостито като играем под масата с кучето им
- влачим наполовина надут балон след себе си цял ден навсякъде
- закъсняваме с половин час закъдето сме тръгнали, защото спираме на всяка крачка да разгледаме паважа или онова камъче, или ей тоя червей, или тревичката...
- зяпаме половин час в книжка с картинки и като ни питат какво правим, надуто отговаряме, че четем.
- „караме ски“ вкъщи на пода, по чорапи
- съобщаваме на всеослушание, че сме Принцеса Красотия Умнева и настояваме вече така да се обръщат към нас
- подремваме си абсолютно навсякъде, където ни се доспи. На работа, в трамвая, в магазина, на печката.
- решаваме да не стъпваме по фугите на плочките в продължение на един цял ден
- ако опитаме на вкус нещо, което не ни харесва, го изплюваме веднага
- тръшкаме се да ни вземат домашен любимец, за който после се грижи някой друг от семейството
- казваме на глас абсолютно всяко нещо, което ни мине през ума, в секундата, в която ни е хрумнало.
*Някои от нещата, които щяхме да правим, ако бяхме деца, са вдъхновени от блога Hollow Tree Ventures.
