fbpx
И аз съм човек

Нещата, които престанахме да правим, защото остаряхме и станахме скучни

26 юли 2017

Когато бяхме деца, искахме да пораснем и да станем големи, защото си мислехме, че да си възрастен е по-забавно. Когато бяхме деца, да си възрастен значеше сами да определяме правилата и да правим неща като големите, като например сами да поръчваме пица по телефона, когато си искаме.

В детската ни главичка са липсвали истинските характеристики на това да си пораснал, като ... ипотеката, застраховките, сметката за ток, избора на колко градуса да пуснем пералнята и т.н.

Някъде между рязането на картофи за супа и сгъването на прането от сушилката се сетихме за чисто детските неща, които вече не правим, а трябва! Иначе рискуваме да се превърнем в скучна леля по пеньоар, която се вълнува единствено когато има намалено веро в супера зад блока.

Ако бяхме деца сега, вместо да гледаме новините и да цъкаме с език, щяхме да*:

  • се преструваме на глухи, когато ни казват да направим нещо, което не искаме.
  • правим гримаси пред огледалото, докато си мием зъбите.
  • си лакираме ноктите на краката в различни цветове.
  • разказваме виц, на който не помним началото, нито края, и го започваме поне 12 пъти с „чакай, не беше така“ и завършваме с „ох, не помня как свършваше, ама беше много смешно“.
  • изядем сладолед от фунийка на три хапки (и после да си мием лицето и да си сменяме блузата).
  • гримираме някой друг, без много да се стараем да е хубаво, важното е да използваме всички цветове и цялото лице да е гримирано. Не е задължително отделните продукти да се ползват за предназначените части на лицето.
  • сядаме на пода и настояваме някой да ни носи, дори и мястото, до което трябва да отидем да е на 5 метра.
  • казваме на глас всяко движение, което извършваме. С повторения.
  • правим състезание с приятел/ка кой може да се люлее най-силно на люлката в парка.
  • се фукаме на всички, че сме спечелили състезанието по люлеене
  • си облечем всички любими дрехи наведнъж, дори и при 110% сигурност, че няма да си отиват една с друга или че едва ги навличаме една върху друга
  • ревем. Ей така, без повод и причина, просто да си поревем малко
  • ревем и се тръшкаме на обществено място
  • носим очила вътре вкъщи и казваме на другите, че докато не ги свалим, сме невидими.
  • ядем десерта преди основното
  • ядем десерта вместо основното
  • надраскваме с пастел дъската за рязане и подаряваме „картината“ на друг възрастен, за да я закачи на стената за спомен.
  • отказваме сами да си обуем обувките и да завържем връзките.
  • обуваме лявата обувка на десния крак, а на левия крак слагаме обувка от друг чифт
  • приемаме, че всички присъстващи са много заинтересовани от историята, която разказваме вече 3-ти час, и продължаваме да бърборим, макар че те отдавна са пуснали телевизора и са го увеличили до дупка
  • накичваме се с абсолютно всички бижута, които имаме
  • седим под душа или ваната, докато ни се сбръчкат пръстите на ръцете и краката
  • отиваме на гости, където тотално игнорираме всички хора и прекарваме гостито като играем под масата с кучето им
  • влачим наполовина надут балон след себе си цял ден навсякъде
  • закъсняваме с половин час закъдето сме тръгнали, защото спираме на всяка крачка да разгледаме паважа или онова камъче, или ей тоя червей, или тревичката...
  • зяпаме половин час в книжка с картинки и като ни питат какво правим, надуто отговаряме, че четем.
  • „караме ски“ вкъщи на пода, по чорапи
  • съобщаваме на всеослушание, че сме Принцеса Красотия Умнева и настояваме вече така да се обръщат към нас
  • подремваме си абсолютно навсякъде, където ни се доспи. На работа, в трамвая, в магазина, на печката.
  • решаваме да не стъпваме по фугите на плочките в продължение на един цял ден
  • ако опитаме на вкус нещо, което не ни харесва, го изплюваме веднага
  • тръшкаме се да ни вземат домашен любимец, за който после се грижи някой друг от семейството
  • казваме на глас абсолютно всяко нещо, което ни мине през ума, в секундата, в която ни е хрумнало.

*Някои от нещата, които щяхме да правим, ако бяхме деца, са вдъхновени от блога Hollow Tree Ventures.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross