Основната задача на родителите е да правят най-доброто за децата си – от това да са нахранени с питателна и здравословна храна и да са обгрижени, до това да им се помага в ситуации, когато децата се чувстват безсилни.
Всеки родител иска децата му да израснат здрави, да се научат на уважение и да имат самочувствие като граждани и хора, които съжителстват в мир с другите обитатели на планетата. Изборите и решенията, които родителя прави, определят дали и как ще се случи това.
Има обаче някои неща, които родителят може би не е добре да прави за децата си. Ето какво имаме предвид - вдъхновихме се от сайта Simplyforreal.com и Totallythebomb.com.
1. Да приготвя повече от една вечеря.
Питат ви какво има за вечеря вкъщи? Има това, което мама или татко са сготвили. Освен ако децата нямат някакво здравословно състояние, заради което не могат да ядат определена храна, или са положили искрено усилие да опитат нещо ново, но то действително не им е харесало като вкус, няма друга причина да готвим специална отделна храна за тях, защото броколите са „прекалено зелени“ или оризът е много... ъъъъ... „оризин“.
2. Да отстъпя на мрънкането.
Време е да осъзнаем, че нещата се получават, когато подхождаме с добро, отговорност и спокойствие, а не когато се държим като миниатюрни терористи. Трябва и да се научим, че няма да стане на нашата, само защото тропаме с крак и така искаме. Няма да лиша децата от удоволствията в живота , но не бих ги и възнаградила заради това, че се държат като малки идиотчета.
3. Да им напиша домашното.
Кой се върна току-що от училище? Ето това детенце, да. Ето защо, макар да помагам на децата да си напишат домашното, няма аз да го напиша вместо тях. Ако не научат какво е отговорност и как да се справят с неуспеха в живота, няма да научат и стойността на успеха. Важно е за децата да се учат и от грешките си, и да се наслаждават на постиженията, които сами са си заслужили.
4. Да подменя счупените играчки със същите нови.
Ако ценна играчка се счупи или повреди случайно, тогава, разбира се, ще я подменя. Обаче ако някоя играчка е потрошена нарочно или понеже детето е пренебрегнало предупрежденията да я пази, не бих я заменила с нова. Играчките струват пари, но дори и това не е най-важното - просто това ще доведе до навици, които всъщност не искам да толерирам.
5. Да им купувам всяка нова джаджа или играчка, защото съученикът им я има.
Едно време майка ми го каза, сега и аз го казвам на децата си: аз не съм майката на Иванчо/Петър/Асен/Емил… Ако искаш, помоли нея да ти купи тази абсолютно ненужна и безумно скъпа играчка, защото аз отказвам да ти купя всяко ново нещо, което се рекламира по детските канали.
6. Да им позволя да циклят по цял ден пред екрана.
Доста съм либерална, когато става дума за гледане на телевизия и играене на таблет. В разумни граници обаче, което изключва да разреша на децата ми да се превърнат в зомбирани зеленчуци от цъкане на игри и зяпане в телевизора. Има време детето да позяпа, но има и време да стане от дивана и да отиде да си играе или да чете. Важно е децата да научат да правят и двете.
7. Да търся всяко нещо, което са „загубили“.
Имате очи, мили дечица. Предлагам да ги използвате по предназначение. Всичко, което сте „изгубили“, обикновено се намира точно под носа ви. Отклонете поглед от мама и потърсете с очички това, което ви трябва.
8. Да разтребвам и подреждам детската стая вместо тях.
Аз съм майка, не икономка, и макар винаги да съм готова да помогна, няма да си посветя живота на това да ходя след децата с найлоново пликче за боклук в ръка. Бъдещите им партньори могат да ми благодарят по-късно.
9. Да им купувам дизайнерски и бутикови дрехи.
Кому е нужно? Дизайнерски и бутикови далеч невинаги е гаранция за качествени и добре изработени. Дори аз нямам дизайнерски и бутикови дрехи. Освен това на света съществуват и едни мъчни неща, наречени „сметки“, които пристигат у дома всеки месец. Затова, мили деца, спестявайте си парички и, ако искате, ги дайте за дизайнерска шапчица на цената на чифт автомобилни гуми, когато пораснете.
10. Да водя техните битки.
Ако детето има конфликт със съученик или с конкретен учител, научете го да се представя и защитава самичко. Ще съм до него да го подкрепя, когато има нужда, но детето трябва да се научи как да се справя с трудните хора и ситуации, а не винаги да дърпа майка си за полата.
11. Да отскоча до училище да им занеса нещо, което са забравили да вземат - за 50-ти път тази година.
С радост ще помогна в редките случаи, когато нещо случайно им е изскочило от ума и неволно са го забравили у дома, докато сме бързали да излезем от вкъщи. Но ако това безхаберно невнимание и безотговорност започне да се повтаря често и детето очаква и свикне някой друг да мисли и помни вместо него, мама май трябва да им напомни значението на думата „отговорност“.
12. Да позволя да се отнасят към мен като към банкомат.
Ще финансирам излизане с приятели или ходене на кино от време на време, обаче отказвам да съм Банка Мама. Ако на тийнейджъра му трябват пари, има начини как, напълно етично и с достойнство, да изкара малко кеш. Най-лесният и чист начин е да посвършат малко домашна и домакинска работа срещу заплащане. Да знаеш стойността на парите и как се печелят е едно ключово житейско умение и знание.
Тези правила не са с цел да смачкам децата си или да им съсипя детството и живота. Макар че в очите на децата сигурно точно това е основният замисъл. Напротив, тези правила целят да им помогнат да пораснат подготвени, самоуверени възрастни, с реалистични очаквания, които уважават другите и оценяват хората и нещата около тях, както ценят самите себе си. Не са ли това задачите на родителите? Да помогнем на децата да разберат тези неща и да ги постигнат е нещо, което всеки родител просто трябва да се постарае да направи.
