fbpx
Образование

Несъществуващите проблеми, заради които се редиш на опашка

23 октомври 2020

Едно от “забавните” неща в живота е, че той е пълен със ситуации, които не би трябвало да са проблемни – но ето на! – превръщат се в невероятно досадни пречки.

За една такава разказва Боян Юруков. Става въпрос за безкрайните опашки от родители, които се редят, за да вземат купони за стола за детето.

По-интересното е, че в някои училища тези проблеми вече са решени. И идва логичният въпрос: не може ли всички да сме в 21-ви век по едно и също време?


Това, което виждате, е опашка от родители пред 105. СУ "Атанас Далчев", София. Зад мен има още толкова и чакаме за купони за стола за децата. 

Процедурата е следната – около 300 родители всеки петък, като оставим децата, се нареждаме на опашката да купим за следващата седмица 5 купона. 

Преди това двама души се нарамват на ръка да надписват поне 1500 напечатани купона с дата и ден от седмицата. 

Та чакаме ние на опашка, снимаме си менюто на вратата (защото що да се пуска на сайта на училището), даваме 15 лева (и по-добре да са точни) и получаваме листчета, които после нарязваме и надписваме с името и класа на детето. 

Така подготвени ги даваме на учителите, които от своя страна ги разпределят по дни и предават обратно на столовата. Те пък контролират кой колко бил дал. 

Бърза сметка на крак показва, че всяка седмица за това упражнение се губят поне 100 човекочаса, разпределени между родители, учители и фирмата в столовата. 

Само родителите губят към 75 часа помежду си в чакане, писане и предаване на родителите. Повече са, ако забравим да вземем в петък и трябва изрично да идваме за това в понеделник сутринта. 

За учителите допълнителната работа е между 12 и 15 часа всяка седмица, разпределена между 24 паралелки.

В този стол се хранят от 1-ви до 4-ти клас. Не всички – по думите на хората от столовата поне 300 деца всяка седмица минават през тях. Това прави около 60% от децата. 

Абсурдното в случая е, че нищо от тази процедура не е нужно. 

Рискът им някое дете да се нареди да вземе храна им струва по-малко, отколкото загубите от собственото време на служителите в столовата, а да не говорим за родители и учители.

Оправданието им беше, че така си планират колко да приготвят за следващата седмица. Тогава може да вдигнат таксата от 3 на 3,50 лв., например, за да си позволят да приготвят 10 или 20% повече порции. Или да остане същата и да има списък на участващи деца. 

Решения има много и дори не включвам техническите такива, които поне заместват чакането и работата на ръка. Толкова време губим всички сумарно на седмица, че съм убеден, че повечето родители ще се съгласят. Самите учители ще бъдат разтоварени също. 

Но не – така е правено и така щяло да бъде. Не можело и веднъж за целия месец да се прави, а седмица по седмица. Това тук е нещо дребно и такива аналози има на много места – чиновническо решение на не особено сложна задача. 

Създава се цяла процедура около несъществуващ проблем или такъв, чиято цена е по-малка като време и пари от цялата въртележка, в която около 350 души участват всяка седмица.

А може да е по-добре. 

Първата стъпка е да се спре с "така се правеше досега" и ръководството да възприема всяка такава критика като удар по егото им. 

Втората е да не се мисли как да се дигитализира сегашния процес, а дали е нужен въобще. 

Това е нищо в сравнение с подобни глупости в регулаторните изисквания към фирми, аптеки, лекари, болници и прочие, които струват на икономиката стотици милиони и отнемат месеци работа на хората. 

Но това е и пример, който не изисква "решение отгоре", промяна на закон или дори намеса на висш чиновник. Това е между директора и фирмата взела стола. Чисто човешки процес и мислене за процеси и подобрение. Нищо повече. 

Но няма да се промени, не само защото времето на учители, а и на родителите, не струва явно нищо, а заради назадничавото мислене "сакън да не се прекараме".


А иначе решение има от години: казва се Здравословно училище и улеснява страхотно живота на всички – родители, училища, кетъринг компании. В платформата бързо се заявяват и управляват кетъринг услуги от родителите за децата, плаща се онлайн и се получават електронни купони за всеки ученик. Ако училището и кетъринг фирмата, която оперира в него, е част от платформата, за родителите е необходима една регистрация и създаване на профил на детето. После забравяш за опашките за купони за стола за-ви-на-ги.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
Етикети
cross