Писа ни майка на три деца - няколкомесечно бебе и двама батковци на по 10 и 12 години, с молба да сподели натрупаната горчилка. А тя е свързана с непознатите хора, които си позволяват да се държат грубо и да се карат на децата, когато по някаква причина играта им не им допада.
Авторката пожела да остане анонимна. Може би за да не ѝ се скара някой и на нея. Ако е така - разбираме я.
За пореден път непознати хора се карат на децата ми. В случая – на малкия ми син, който е на 10 години.
Играе с приятели на "водна война" - пълнят балони на кварталната чешмичка и се пръскат с вода. На пръв поглед няма за какво да обвиниш децата. Привечер, лятно време, децата се забавляват, бягат, крещят. Намира се обаче сърдит възрастен чичко, който ги заплашва от терасата си, че ще "извика да ги приберат", демонстративно се прави, че говори по телефона и гони децата "да се махат". Обявява, че ще ги съди!
Моето дете се е опитало да се защити с думи, но напразно. Тръгнал си е разочарован и тъжен от играта. Другите деца са се преместили на друга площадка "да си говорят глупости".
Месец по-рано другият ми син на 12 години счупи неволно прозорец от остъклена тераса при игра с топка. Съгласна съм, не е приятно, но се случва. Както бе видно и от другото стъкло, не е за първи път. На другия ден до обяд стъклото беше възстановено. Излезе ни 45 лв.
Думите, които потърпевшата собственичка изрече по адрес на децата ми, още ми запират на гърлото. Тичах 15 минути с бебето в количката, за да стана свидетел как разтрепераният ми син се извинява на жената, а тя го хули и обижда. Накрая посмя да ни плаши, че "ще вдигне кръвно" и "ще ходи в болницата" и "тогава ще видите вие"! А това, че от стреса и обидите детето сънува кошмари цяла седмица, си е за нас.
Малко след като разрешиха излизането по улиците и градинките, съм седнала на пейка в центъра и чета книга. Бебето спи в количката, батковците карат тротинетки на 10-15 м от мен. В един момент чувам как рязко, на 2 м от мен, малкият батко спира. Нали знаете, засилва се много и после рязко спира, за да остави диря с колелетата. За мен не е проблем.
Лошото бе, че успоредно до него вървят жена и мъж. Жената счете рязкото спиране за крайно застрашаващо живота и здравето ѝ, въпреки че детето е на повече от метър от тях. Злобно изсъска нещо към него. В този момент аз се изправих от пейката. Тогава тя явно разбра, че той е с мен, виновно отмести поглед и продължи по пътя си. Остана горчилката.
След 2 месеца като затворници вкъщи, след безкрайни уроци, домашни, презентации, проекти и какво ли още не, сме излезли да вдишаме малко свеж въздух – не казвам чист! –, да се раздвижим и някакви непознати държат да се изрепчат на децата! Връщам лентата и постоянно изникват подобни случки. Накратко - ще съдят децата ми, защото играят. Размахват служебни карти и бастуни, обиждат, заплашват.
Да уточня, децата ми не са опасни, невъзпитани, хулигани и т.н. Просто обикновени деца, с много енергия, с остър ум, чувство за справедливост и състрадателнст.
Много ми е мъчно. Трудно ми е да обяснявам защо непознати възрастни хора реагират така. Непонятна ми е тази агресия. Защо е това отношение към децата? Защото вероятно тези хора си мислят, че като са възрастни им е позволено всичко, че могат да командват, да съдят, да ругаят. Да се скараш на непознато дете, докато родителите му не са наблизо, и да го гледаш как се страхува от теб, как плаче... възможно ли това да доставя някому удоволствие, да го кара да се чувства значим?
Отвсякъде искат толерантността ни за какво ли не. Аз призовавам всички за толерантност към децата! Те са нашето бъдеще и надеждата ни за по-добро. И никога не бива да си пожелаваме "да се махат", защото дори не искам да си представя света, в който ще живеем тогава.
