Дори да сме минали пътя от памперса към автономията на физиологичните нужди и детето вече се отправя към гърнето или дори тоалетната, има период, в който то продължава да се напикава нощем. Не изпитвайте вина за това, съветва ни една майка в публикация на ScaryMommy и споделя своите кошмари и надежди по въпроса:
О, здравейте! Не ви видях през огромните торбички под очите. Още се възстановявам от среднощната смяна на мокрите чаршафи на дъщеря ми – два пъти – преди няколко седмици. А също и предната нощ. Мислех, че съм приключила с ужаса "да научим детето на гърне''. Но имам чувството, че съм в капана на някакъв кошмар – само дето, ако наистина беше кошмар, щях да съм поспала...
После имах възможността да поговоря с д-р Хедър Уитънбърг, експерт по детско развитие. Само 5 минути след началото на разговора, тя взриви изтощения ми мозък. Имаше тонове прекрасни съвети за нощното напикаване и как да го обсъждаме с детето си, които се свеждат до следната простичка истина:
Не можете да обучите НИКОГО да прави нещо в съня си
„Съществува биологичен процес, които е различен при всяко дете и води до производството на хормон, който потиска събирането на урина през нощта – а това не може да бъде въпрос на обучение или поправка“, каза ми д-р Хедър. И ето каква е работата – нощното напикаване и пишкането в гърне са две различни неща.
Всичко зависи от хормона, от който се нуждаят децата, за да не се изпускат нощем - АДХ (антидиуретичен хормон). Малкият организъм не го произвежда в някакъв конкретен момент.
„Това се случва на произволен принцип“, обяснява д-р Хедър. „Когато мозъкът на детето реши да отдели хормона и настъпи този етап на мозъчно развитие… БУМ! Все едно някой е натиснал невидимо копче. Преди това обаче, децата произвеждат много урина през нощта."
Изглежда толкова логично, когато до чуете, нали? Но на мен никой не ми го беше казвал.
Майки, не изпитвайте вина заради нощното напикаване
В крайна сметка, за нощното напикаване няма виновни.
„Много майки изпитват смазваща вина заради този проблем“, казва д-р Хедър. „Имат чувството, че това е „лош знак“ или че са допуснали грешка и са се издънили – защото културните норми ни пречат да говорим за истината."
И сега какво? Първата стъпка, която трябваше да направя, беше да променя собствената си нагласа. Нощното напикаване просто не е нещо, което дъщеря ми може да контролира – затова трябваше аз да спра да се опитвам. Но д-р Хедър ме увери, че има мерки, които мога да взема като майка, за да не бъда нощното изпускане толкова голям проблем.
„Опитът ми като експерт по детско развитие сочи, че постоянството и предвидимостта могат да са от полза на децата“, казва д-р Хедър. „Включването на нощни пелени в ритуала преди лягане може да редуцира стреса, тъй като елиминира нуждата родителите да водят с децата си същия неудобен разговор всеки божи ден – бельото просто става част от установения ред.“
Ето как да говорите с детето си за нощното напикаване
Знаем, че е малко вероятно родителите да говорят помежду си за нощното напикаване, но защо да не го обсъждат с децата си? Д-р Хедър има някои доста конкретни съвети по темата. Тя предлага да започвате разговора с въпроси като:
„Какво предпочиташ – първо да ти прочета приказка, или първо да се изкъпеш; да отидеш до тоалетна, преди да си легнеш, или да си измиеш зъбите? Кога искаш да си обуеш нощното бельо? Коя ти е любимата пижама?“
Знам какво си мислите – създаването на ритуали преди лягане изглежда като нереалистична и непостижима цел. Повярвайте, разбирам ви, но някои неща се променят, затова ще направя всичко необходимо да облекча този хаос. Уверявам дъщеря си, че нощното напикаване не е нещо фатално и че има начини тя да остане суха и да се чувства комфортно. Засега установените практики тотално промениха нейния сън и спасиха моя разсъдък.
Нещата ще стават все по-сухи
Най-сетне имам надежда, че среднощните премеждия ще приключат. Все пак нищо – дори нощното напикаване – не е вечно. Няма да се изпуска до постъпването си в колеж, нали? НАЛИ?!
Още по темата:
„Да научим детето на гърне в 22 стъпки“ (след като се изнервим максимално)
