След като Самуил Петканов ни представи първите сблъсъци на мъжете с бащинството, днес Ясен Ковачев ще отведе нещата малко по-далече (до Южния парк) и ще ни разкаже какво е да разходиш наследника там. В прекрасен и почти схематичен вид той ще предложи на татковците един изпитан модел на разходка, който включва и пуканки, и сокче, и триколка, и играчки, и въртележка, и патета в езерото, така че всички участници да се приберат щастливи и уморени, и то без ръководството да е фалирало от описаните забавления. Четете, смейте се, но си водете и записки! За постигане на пълен резултат - спазвайте точно указанията!
Некоите съображения са резултат на непредставително проучване, извършено на базата на (горчив) личен опит от периодичните посещения в Южния парк в София, предимно във формат “татко и аз”, а отчасти и в комбинацията “мама, татко и аз”, с централна фигура – момче, гравитиращо около 2-годишна възраст. В тях няма нищо препоръчително, още по-малко задължително. При нас обаче вършат работа.
Много важна е логистичната подготовка преди тръгването, щото това си е една градска екскурзийка от 3 – 4 часа. Като баща препоръчвам по въпроса за облеклото да се обърнете към компетентните власти (наричани от хлапето “мама”). Иначе се стига до неудобни въпроси след парка, примерно: “Защо детето е с тези дрехи?” Стандартният отговор “Амииии, тях видях най-напред” обикновено не умилостивява споменатите компетентни власти, недоволни от това, че светът е видял детето с неподходящ сценичен костюм. А иначе властите с желание избират дрешките за разходката, включително съвместно с желаещия да се разхожда.
Изборът на играчки, които ще разхождате заедно с детето, е важен с оглед товароносимостта ви. Ако то избере един тежък трактор, две топки, самурайски меч и дявол знае още какво, ще трябва да си подготвите някаква количка, с която да придвижвате багажа. Тази количка обаче ще ограничи силно възможностите ви за оперативна намеса при някои резки финтове от страна на отрочето. Затова – една не много голяма топка, една-две малки колички и нещо подобно са подходящи.
Трябва да решите и как ще се придвижвате – изцяло на собствен ход, с колело, което хлапето кара само, или с триколката, дето има дръжка отзад, с която можете да насочвате движението при почти пълната илюзия за хлапето, че то я кара самичко (аз ѝ казвам “триколка със задкулисие”). То цялата държава се управлява като тая триколка, така че угризенията, че карате детето да си мисли как самичко я управлява, са излишни.
Значителните ѝ предимства спрямо кракомобила и другото колело са в това, че от нея хлапето не може да драсне в неизвестна посока, без да ви каже къде отива, а пък ако се умори и бързате, ще можете доста експедитивно да се приберете. При колелото има още един риск – ако хлапето не ще да го кара, ще се наложи да мъкнете този аксесоар почти през цялото време, докато триколката може просто да се бута.
За разните му там води, мокри кърпи и прочее, си знаете по-добре и от мен, затова ще ги пропусна. Ако вече сте на улицата, където изкушенията дебнат на всяка крачка, започвате да опрасквате определения бюджет. Евреите казвали, че това не е проблем, а разход. Като се почне от искания за сладки от местната сладкишница (да, така са написали над вратата), шоколадови яйца и прочее, та чак до входа на парка, ще има “искам” с различна насоченост. Младшият партньор в разходката може да бъде убеден, че има начин “паричките” да се изразходят най-оптимално, с добиването на максимум забавления и неща за хапване срещу разполагаемия паричен ресурс.
Входът на парка е своеобразен капан, организиран, както казва съдружничката ми, “за рекет”. Въртележки и разни поклащащи се съоръжения, които бачкат с левчета (това да не са ви автоматите за билети в адския транспорт, да гълтат и други монети), балони с хелий, колички с педали, които вашето дете още не знае как да завърти, разни приспособления за скачане и... пуканки. Като стана дума за пуканките – специално в Южния парк влизайте откъм ул. “Нишава”, защото близо до “официалния” вход с фонтаните има един вампир, при който най-малката доза пуканки е като двулитрова кофичка и струва 3 лева. Вероятно повечето от нас не са склонни да харчат като държавна администрация за обществени поръчки. Затова офертата си струва само ако сте трима и ще ядете всички.
Откъм “Нишава” има една симпатична баба, която продава по-малки количества пуканки за левче, които стигат идеално за наследника. Лошото е, че бабата не работи всеки ден през седмицата, а вампирът дебне непрестанно. Работещо решение е да се обясни на малкото потребителче, че като не работи бабата, няма откъде да се вземат пуканки. Номерът минава, когато пазарувате сравнително рядко от скъпчията.
Разпределението между останалите атракции става лесно, щом хлапето се убеди колко по-интересно му е да се качва по веднъж на максимум места, вместо по много пъти да прави едно и също, което доскучава. Ако бюджетните разходи решат своеволно да нараснат, имате опцията да споменете, че “патетата чакат да ги видиш в езерото”. Нашият юнак е любител на животните, така че обикновено тръгва с ентусиазъм към езерото. Добре е да ви се намират я солети, я няколко залъка хляб, защото част от забавлението е да почерпим патетата с нещо.
Следващата основна дестинация е любимата на доста деца шарена площадка с настилка от мляна шарена гума, много катерушки, пързалки, криви огледала, въртележка и... една зловеща люлка, с официална табела, че била за деца с увреждания (дрън-дрън). Единствена е и става за всички деца. Е, там малките правят опашка и висят като чичо ви в тийнейджърските му години през соца, когато всяка събота сутрин минаваше в стоене на опашка за “един бял, едно прясно и две кисели”.
Нищо не помага, ако детето реши да стои на опашката. Успокоително е все пак, че сте на чист въздух. Ако можете да го заведете в работен ден, опашката е рехава. В събота и неделя е... ами, като в соца. На въпросната площадка има и една извита пързалка с чудното свойство да наелектризира детето ви, ако то е с подходящи дрехи. Така ще откриете чудесата, които прави статичното електричество с прическите: на слизане от пързалката косата на пързалящия се стърчи равномерно във всички посоки. Както се наелектризира обаче, така се и разелектризира. Ако речете да го снимате с щръкналата коса, то ще застане така, че нищо няма да видите на дисплея на телефона поради греещото слънце и... докато успеете да снимате... косата му спада. Ако го пипнете веднага след ставането от пързалката, ще прескочи срамежлива искра между двамата, но не съм забелязал това да стряска наследника по някакъв начин. Ш-шшшт! Не казвайте на еврочиновниците за това наелектризиране, че или ще затворят пързалката, или ще дойдат да я пръскат с някакъв антистатик!
Наблизо има и фургонче за бири, безалкохолни, сладоледи и други такива неща, но и то не работи всеки ден през седмицата. Ако държите на всяка цена да се борите с обезводняването, срещу входа на “Нишава” има будки, чиито артикули и цени биха задоволили даже един “по-стиснат” бюджет.
Рано или късно наследникът се уморява от търчане, пързаляне и люлеене, така че можете да поемете по обратния път. Няма лошо, ако бюджетът и неговото оперативно управление позволяват да включите още едно влакче или нещо от сорта – младшият партньор в съдружието “разходка в парка” ще получи усещането за съвсем пълна програма.
Когато се върнете у дома след правилен мениджмънт на разходката, вероятно ще се радвате на добър детски апетит (и самочувствие). Ако операцията е проведена сутринта, в повечето случаи ще имате спокойствието на един добър следобеден детски сън. Например - за да напишете нещо подобно на тия некои съображения.
Приятни разходки!
