Това е една изключително осъдителна статия за това как не трябва да се съдят другите и да се дават съвети. Ние в Майко Мила! обичаме да живеем на ръба!
По каква причина всеки – и майка му – се чувства длъжен да дава съвети как се отглеждат деца? Кротко си чакаш трамвая с хлапето под ръка, не пречиш на никого, гледаш си работата и детето, и БАМ! Все ще се намери някоя баба, леля, тьотка, вуйна, стрина или другарка, която ще сметне за космически важно и задължително да дойде да ми каже, че детето ми трябва да е със или без шапка.
Елисавета така се беше потресла от тая бабешка традиция, че си го изля в текста “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати.
Моето дете трябва да е със или без шапка. Не нейното, а моето дете. Просто да полудееш! По-възпитаните майки си замълчават, усмихват се накриво и поглеждат настрани. Гледат настрани, за да не види тьотката как тихичко, без звук, пожелават редовен сексуален живот на майка ѝ.
Всеки родител, всяка майка и всеки татко, все някога са попадали на такава спирка или на такава многознаеща стрина. Ако не на спирка и не на тьотка, попадали ли сте на някое от долузиброените места и на някой от следните типажи?
- Роднините без деца. Много, наистина много ви обичаме и държим на вас, но докато не познаете сами как се спи по 4 часа на денонощие (не наведнъж, разбира се, майчинството да не е спа център!) и докато не сте чистили с ръце бебешко ако и не сте бърсали повръщано от лицето си (дано не със същите ръце!), най-учтиво ви молим да държите съветите за себе си. Тук с особено черни и подчертани букви искаме да обърнем внимание, че имаме предвид и ТЪЩИТЕ и СВЕКЪРВИТЕ.
- Горният съвет всъщност важи за всеки, който няма дете, без значение родно, осиновено, припознато и т.н. На теория няма как да научиш какво е да си родител. Ако трябва да сме честни, подхождаме със скептицизъм и доза недоверие дори към педиатрите, които не са отгледали собствено поколение.
- Студентки-детегледачки и ученички-детегледачки – изобщо всяка гледачка, която е на възраст, когато предполага, че основното ѝ занятие е да е промоутърка в дискотека, а между другото гледа и деца. Тамагочито не се брои за отглеждане на дете.
- Случайни жени в магазина, аптеката, супермаркета, МОЛ-а или където и да е. Просто случайно минаващи непознати жени, които дават акъл, оценки и съвети.
- Другите майки, които "подхождат с най-добри намерения" и "от добро сърце". Непоисканите услуги, съвети и оценки от такива майчици не постигат друго, освен да отключат деветата чакра на лудостта и беса у нас.
- Всеки, чиито деца не са със специални нужди или нямат аутизъм. Да научиш дете с аутизъм да ползва само тоалетната не е като да научиш дете в инвалидна количка, или като дете без здравословни проблеми. И трите деца са различни.
- Перфектните родители. Особено онези, дето са перфектни във Фейсбук. Перфектната майка на съседското дете може за обяд да му приготвя пълното меню на Гуинет Полтроу, но това само я прави чудесен готвач, не повече. А на моето, което яде сандвич с хамбургски и кашкавал, му е все едно за Гуинет.
- Приятелките на Перфектната майка, познати също като Придворна дама 1, Придворна дама 2 и така нататък, които царуват в малкото измислено перфектно кралство Площадкавил.
- Противоречащите си хора и техните противоречащи си съвети. Когато са пили вече кафе и светът е станал отново цветен: „Ееее, остави го да си поплаче! Ше му се разгърнат дробовете! Нищо няма да му стане ако си пореве малко!“. Късна вечер, когато са уморени, а тепърва трябва да простират и да мият чиниите: „Ама защо реве?! Веднага го успокой! Не трябва да реве, щв вдигне температура! Ще развие страх от изоставяне! Не може така да го оставяш да плаче, милото!“
- Всеки, чиито съвет всъщност не сме поискали.
- Родителите на момичета, които дават акъл на майки на момчета. И обратното.
- Родители на деца, по-малки от собственото ни. Особено ако отсреща имаме майка на едногодишно дете, която поучава майка на тийнейджър как да се оправя.
- Хората, които „не одобряват“ това, което правим, и които оценяват родителските ни усилия като „неправилни“. Обожаваме ги тези хора, много им се радваме!
- Учителите в началния клас. Понеже децата са малки и не може да обсъждаме контролното, класното, матурата, кандидатстването за гимназия и изобщо темите, които обичайно се обсъждат с учител, остава да обсъждаме „характера“ на детето и как родителите У ДОМА да го научат да внимава В ЧАС в училище. О. Боже. Мой. Дори не искаме да започваме тази тема.
- Майки с партньори срещу самостоятелни майки. Понеже смятаме аудиторията си за достатъчно интелигентна, няма да обясняваме защо не-самотните майки не трябва да дават съвет, оценка или акъл на така наречените самотни, въпреки че последните може и въобще да не са самотни, просто всички така им казват.
Кого изпуснахме? Споделете в коментар! Да ги посочим с пръст (по абсолютно не-осъдителен начин)!
