Каролина Векаро ни изпрати преди време този разказ, очевидно вдъхновена от някоя неделя, за която е имала едни планове, пък то взело, че станало нещо друго - сто процента ви звучи познато! Защото всяка майка на две и повече деца, особено ако сред тях има и ученици, е запозната с кошмара на неделята - раници, чанти, написа ли си домашното??, прането изпрано ли е, кога ли ще изсъхне!!, боже, исках и да се боядисам.... и така, докато се усетиш, вече е станало понеделник и НИЩО не е свършено. Всички мразим неделите по една-единствена причина - защото след тях идват ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ!
Неделя! Неделя...Неделя... повтарям си наум, докато в съзнанието ми изплуват величествени планове за релакс, творчество и евентуално секс.
Тези планове започват да шумолят в главата ми още в сряда, отлежават до петък и изплуват само най-есенциалните. Добавям свещи и вино от 20 лева за по-романтично, но всъщност ползвам само бутилката, дето запазих от едно събиране и наливам домашно от татковото.
Корковата тапа я няма, затова напъхвам салфетки в гърлото, което де факто пак играе ролята на тапа. Свещи винаги има у дома, защото често спира токът.
Огледжам се наоколо.
Домочадието е налягало по пода и цъка „Майнкрафт“. Съпругът зяпа тюториали за перфектната снимка, а аз още не съм решила какво да сготвя.
Лошото е, че е почти обяд, а в главата ми все още е празно. Оглеждам се наоколо, виждам нова дупка в панталона на малкия и се сещам, че и по останалите дрешки има по някоя друга дупка.
„Ще ги зашия още днес!!!“ – обещавам си и реченото си остава несторено до утре сутринта, когато ще видя, че прането е още влажно, а единствените чисти панталони ще се окажат тези с дупката, която си обещах да зашия вчера. Чувствам се виновна и безотговорна, но и някак скептична към тези потайни дупки из дрехите на децата.
Как се появяват те? Едни такива перфектно „издупчени“, кръгли и без мегдан за трикове с подлепващ плат за такива случаи. Да нямаме молци? Проверявам. Няма нищо. Споделям с майка си, а тя категорично отхвърля тази хипотеза понеже днешните дрехи не били направени от истинска вълна.
Неделя... релакс, творчество и евентуално секс.
Пералнята е готова и трябва да пусна прането на плакнене. Оглеждам се наоколо. Раниците на децата стоят непокътнати в ъгъла. Подскачам като ужилена и започвам да ровя в тази на дъщеря ми. Твърде много учебници има вътре и ме залива вълна безпокойство, че домашното за утре ще е около тон, тон и нещо.
Питам я в очите за домашното, а тя небрежно отговаря, че има стихче – ама много кратко, има също десет думи по английски и едно кратичко есе. Мозъкът ми разцъква опции, като изключва релакса от неделния ми план. Остават творчество и секс.
Проблемът е, че съм обещала на мама да минем покрай тях да похапнем и да се видим.
Часът е 13:22. Значи, за да се побера във времето, с което разполагам, трябва да планирам всичко почасово. Няма да стане.
Малкият пее. Радвам се, че е преодолял бариерата на срама и става все по-уверен в себе си. Знам къде е проблемът... Зъбките му. Има, завалията, деминерализация на млечните предни зъбчета. Голям комплекс. Не съм виновна аз! Миех му ги собственоръчно, показвах и обяснявах защо трябва да се мият и прочие! И баща му е имал същия проблем като дете и това облекчава тревогата ми, както лед върху цицина.
Реших да си направя прическа за началото на седмицата.
Планирам да се изкъпя към 16:00 часа и да си навия косата с фиби. Така няма да се наложи да използвам сешоар и ще преспя с фибите, а на сутринта ще се радвам на чудни къдрици с естествен вид.
Докато се навивам, ще пишем домашното, а с малкия ще упражним графомоторните умения. Учителките в детската казват, че пише много грозно, а вниманието му е неустойчиво. Дали не се опитват да ми намекнат, че детето е с проблем?
Аз не мисля, че е проблем грознописът и ако кажа, че и голямата пише грозно, ще е в ущърб на родителския ми капацитет. Все пак работя в образователната система. Аз също пиша грозно, защото мисълта ми тече по-бързо, отколкото пише ръката ми. Ама защо да им го казвам?!
Часът е 20:30. Още не съм се къпала.
Точа блат за пица, защото децата пак са гладни, нищо че обядвахме в късния следобед при родителите ми. Дъщеря ми чете стихчето и почти е готова. Остават десетте думи по английски. Есето е написано.
Неделя....творчество и секс. Махам творчеството и остава секс, но първо децата трябва да заспят.
Всички спят.
Включае и другата главна фигура за правене на секс. Чета в тишината „Стопанката на Господ“ и пътувам астрално до селската ни къща. Планирам лятото ни. Много релакс, творчество и секс! Доспива ми се и заспивам.
Времето никога не стига. Добре, че земното време не е като космическото, защото там цял един живот би минал за по-малко от седмица. Ще се родим, ще се огледаме и ще умрем.
Утре е понеделник. Нямам и прическа, но поне успях да изпера, да ям, да сготвя, да изкъпя децата и да им изрежа ноктите. Постижение велико!
