И аз съм човек

На тихия фронт нищо ново

19 февруари 2018

За насилието между партньори сме говорили доста в Майко Мила! - досега винаги от гледна точка на домашното насилие върху жената, което, според статистиките, е изключително широко разпространено - всяка трета българка е жертва на такова. Днес обаче публикуваме един анонимен текст, представящ и другата страна - насилието от страна на жената към мъжа в двойката. Знаем, че това също се случва в някои семейства и в интерес на обективната истина, сега даваме трибуна на един мъж, който ще ни разкаже какво е да си подложен на тормоз вкъщи. Публикуваме текста без съкращения и промени. 

**************************

Казват, имало жени, които бият мъжете си. Засмяхте се, признайте си, поне с ъгълчетата на устните. И кое му е смешното? На пръв поглед - необичайността на ситуацията, а на второ четене - с увиснала усмивка - че на жените не им се налага.

Те владеят по-ефективни методи.

Какво е насилие? Действие, при което обектът на действието страда, а насилникът евентуално получава удоволствие? Ако вярвате че насилието е винаги физическо, не си разваляйте рахатлъка, а скролвайте надолу до следващата статия.

Могат ли думите да причиняват болка? А може ли мълчанието? Затварянето на вратата, дори без да е затръшване - само като символ? Интонацията? Може ли липсата на интонация да е агресия? Изнудването насилие ли е? Някой някога да се е чувствал употребен, изхабен и насилен, без дори да е докосван с пръст?

Моля новите участници да станат и да се представят.

Здравейте, аз съм Боб, и съм жертва на насилие.

Всички, в един глас, да поздравим Боб:

Здравей, Боб! Имаш пет минути от нашето внимание и съчувствие, разкажи ни историята си. Беше ли ударен с точилка? С тиган? Замерван с посуда? Не? Само с думи? Много си чувствителен, бе! Седни си, следващият.

Чуват се мнения че насилваните жени сами си били виновни щом продължават да живеят с насилниците, а можели да си тръгнат. Ако са бездетни - хубаво, ами как си тръгваш с две деца? О, премъдри Соломоне, как би отсъдил, ако детето беше твоето? Ти ли ще отговаряш всеки ден на въпроса "Тате, къде е мама?", или ще избереш да чуят само веднъж "Деца, това е Гошо, от днес ще живее с нас."?

Според известния виц ритник в топките боли повече от раждане, защото много жени раждат и втори път, докато никой мъж не се навива да го ритнат отново.

Знаете ли кое боли повече - ритник в топките или "Няма да си видиш децата никога повече"? Второто. Защото моментално изгражда условен инстинкт.

Да, скъпа, права си, а аз греша и веднага ще се поправя. Уморена си, седни и си почини, заповядай чаша вино. И някой да ме ритне. В топките. Многократно.

Да, мила, съгласен съм. Не, разбира се, не се съгласявам защото си ми казала, аз така си мисля по принцип. Само без скандал пред децата. Джоузеф Хелър, яж пасти!

Трябва да се съгласиш, че си кретен, нищожество, наудачник, обаче не твърде лесно, и в никакъв случай не с насмешка. Смешки ще си правите в армията, това е семейство. Да, мила, ще бъде както кажеш. Само не ме унижавай пред децата. Само да не се унижаваме взаимно.

Какво е насилие? Действие, при което обектът страда? А как се казва действие, при което целта е да се нарани един обект чрез нараняване на друг?

Ако не отвърнеш, си мухльо, ако отвърнеш - виновен. Ако избегнеш хвърлената чиния, си страхливец, ако хвърлиш и ти - насилник. Упражнение за напреднали: няма лъжица, няма и чиния, всичко е само в ума ти...

Деца, виждате ли го тоя идиот, баща ви?

И те гледат, с големи очи с още по-големи въпросителни в тях. Обичам те, мила, обичам те. Душата ми, душата ми, твоя е цялата.

А кое боли повече между "виж се бе, какво щеше да правиш без мен" и "съжалявам че съм ти родила, чуваш ли"?

Чух, и децата чуха. Никое дете не трябва да чува това. Никога. По никакъв повод.

Страшно забавление, драги зрители:

"Ти не си никакъв мъж! Трябваше да се омъжа за Пища Хуфнагел."

А Гейза как се е чувствал в този момент? Опишете в четири страници терзанията на лирическия герой, без да използвате собствени мисли, но и без да плагиатствате.

Как се преговаря с терористи, сложили пръст върху бутона на детонатора на атомна бомба? Да, именно - не се преговаря. Съгласяваш се, следваш условията и се надяваш, че ще отмине и междувременно няма да открият водородната. Как въобще сме успявали някога да си говорим нормално? Дали не е било сън?

Догодина ще е по-добре, нали, когато и малката тръгне на училище? После още само няколко години и вече няма да има значение. Едно-две-три и така до дванайсет. Чичо, май по-добре си е да си дете и да вярваш, че чудовищата са под леглото, а не вътре в нас.

Имате право да мълчите, всичко което кажете може и ще бъде използвано срещу вас.

Уважаеми съдебни заседатели, Ваша чест, обвиняемият се признава за виновен по всички обвинения и се оставя на Вашата милост.

Да, мила, ти знаеш по-добре от мен какво обичам. Ти знаеш кое е по-добре за децата. Да бъде твоята воля, да дойде твоето царство. Аз искам да те помня все така...

Ало, доктор Енчев ли е? Правите ли оперативно отстраняване на чувства? А на белези от чувства? На спомени? Лоботомия, казвате. Ама помага ли? А неоперативно? Анестезия с алкохол? Благодаря ви, доктор Енчев!

Заспиваш. Разпадаш се на на малки, разтварящи се споменчета. Пушиш цигара на балкона. Къде точно сбъркахме? Може би ако опитаме отново? Заменям Фолксваген Пасат за машина на времето и пътна карта на женската логика. Моля, само с диаграми и простички думи.

Сменяш канала. Вместо да плачеш, запалвай си цигара, на мъжете не е позволено да плачат, особено ако са под чехъл. Супергероите, евентуално, могат да отронват по някоя сълза след спечелена битка.

На тези, които обичаме, сме дали силата да ни нараняват най-силно. Бог въобще си няма представа колко мъка има по света. Дреме им на лястовиците, те наесен отлитат на юг.

Сменяш канала. Женската богомолка отхапва главата на мъжкия, гледали сте го. Баси, колко просто са го измислили. Та ако спрем да чувстваме въобще, няма да има и болка, нали? Дистанционното. Всяко нещо, което има начало, има и край, нали, Нео? Само че краят е толкова тъжен.

След скандал, всичко наоколо е като с намален звук. Още една ракия. Пушиш. Сменяш каналите. Ракия, цигара. Аз съм мозъчният ствол на Джак. Интубирайте. Сестра, два грама морфин епидурално. Аз съм дебелото черво на Джак. Хванах рак. Убих Джак.

А някой преброи ли годините, съкратени от живота на мъжете, за да ги прожектира върху парламента? Джак е бил щастливец.

Затваряш очи и всичко е сиво. В ушите - шум, а телевизорът предава снежинки. Отпускаш се и пропадаш назад, назад, назад в безтегловност. Свободното падане също е вид свобода, нали?

Когато изгубим всичко - ще сме я постигнали. Разтапяш се и изтичаш като през сито. Течността заема формата на съда, в който е поставена. Веднъж да стигнем дъното и оттам вече няма как да стане по-зле.

Сменяш канала. Палиш цигара.

Той пеел, човекът:

Then your children will be next, will be next, will be next, will be neeeeeeext...

Във войната между половете няма победители, само жертви - по-малки или по-големи.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross