fbpx
Животът с деца

"На тази врата не пише, че децата са с предимство!"

19 март 2019

Радостина Хлебарова е тук с един покъртителен разказ за разправията пред лекарски кабинет, чиято врата няколко пъти хлопва пред майка с ревящо дете...


Уж съм търпелив човек и се предполага, че не бих си позволила да вдигам скандали и да пожелавам най-лошото на едни хора - докато днес не заведох детето на доктор.

Заставаме в натъпкания коридор и започваме да чакаме. До нас седи една доста по-млада от мен жена с току-що проходило дете с обичайното поведение - опити да лапне всичко, нервничене, отегчение. Майката, превита на две, се чуди къде да го дене сред тълпа лелки и баби и дядовци, надпреварващи се да кашлят и кихат - без маски.

Казвам ѝ: „Вие сте с предимство, влезте.”

Мигновено следва накокошинване, една от лелките застава пред вратата на докторката и я препречва с ръце на кръста. Аз започвам да обяснявам, че не е случайно, че малките деца са с предимство, защото са с най-слабия имунитет и че на врата пише, че са с предимство и че не е човешко бебе да чака в такова задушно място, пълно с болни хора.

"Ама и ти ще искаш да влезеш", казва баба с лилава шапка.

Подминавам невъзмутимо „ти-то“ и отговарям:

„Не, госпожо, моето е над три, ще си чакаме реда."

“Коя си ти тогава да казваш кой да влиза?"

„Точно на тази врата не пише, само на другата“ казва друга, размахала пред лицето ми вестник Телеграф, „Лъжеш, за да си пробуташ и твоето дете без да чакаш!“

 "Аз съм с 4 заболявания", додява тази на вратата.

Бебето мрънка.

Майката е пред припадък от притеснение и започва да ги уверява, че ще чака. От превъзбутата бабешкото войнство минава в нападение с храчки и слюнки под формата на кихавици и кашляне.

Вадя пари и им казвам,че ще им раздам по 50 ст. следващия път да си купят по една маска. Вече имаме съюзници под формата на единствените по-млади в чакалнята. И те вадят пари, един мъж любезно ги пита дали да отскочи да им вземе по една маска от аптеката.

Оплюти сме, били сме превзети и нахални, а маските били глупости.

Бебето реве. 

След като се изчерпват обичайните вайкания на тема "младите“, се стига до клетви, до въпроса с пенсиите и колко са работили, пък сега как никой не ги уважавал.

Един дядо изненадващо сменя темата, като вдига бастуна и извиква: "Нека влезе това дете, че ми наду главата!" „Мълчи си, бе Данаиле!“ сръчква го в ребрата седящата до него баба.

В данданията не забелязваме как вратата се е отворила, излязъл е пациентът, а лелката с 4-те болести я щурмува под носа на майката с бебето и я хлопва.

Бебето продължава да реве. Разправията продължава.

След като излиза, въпросната жена с 4-те болести гледа победоносно, все едно е заела последното място в трамвая. Минавайки покрай нас, ни... прокле.

В потрес сме, но този момент на смут е използван умело от друга баба, която пъргаво се навира при докторката и вратата отново е хлопната победоносно под носа на жената с бебето.

Помислих си, че искам да измрат всичките. Ако трябва и ние 40 годишните да измрем, та ха дано нещо по-свястно дойде след нас...


Още:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross