Новини

На кого да се обадиш, когато те глътне слон

10 април 2017

Уважаеми, скъпи наши приятели. Пролетта започва, постите привършват и е време за пролетния ви гардероб.

Помните ли, че имате пролетен гардероб? Това е онзи гардероб, който изключва огромни плетени жилетки, дебели ватени якета, ушанки и ботуши за ловене на син кит. Той включва рокличките ви на фрезии, ръчно рисувани върху необработен лен, белите ви блузки и ... тесните ви панталони и поли, които... я ви станат... яне ле, бело гърло.

И докато се гледате в огледалото и се опитвате да напъхате крак в любимия си панталон oт 1994-та, когато имахте гадже на име Ищван и любимата ви група беше System of a Down, днес, към 2017-та година, се питате „Ще бъда ли пак фина като мушица за идущия сезон?“, а също и „Ще тичкам ли с тънки крачета и крехка талия по плажовете на Малдивите или с неудоволствие ще се разделя с вълнената ми рокля-покров, прикриваща неугледните ми, бледи меса, които са се разраснали с помощта на свинското и киселото зеле, които погълнах напоследък?”

Това са философски въпроси, над които ние с Красимира се терзаем от години. И всяка от нас си има собствен отговор на този въпрос.

Нека, ако нямате нищо против, ви върна назад във времето, в което бях млада, слаба, неопитна и без нито една стрия. Нямах гадже Ищван, но имах разкошен млад съпруг, който по невнимание сгреши да се обвърже с мен. В невинността си забременях и всичко беше прекрасно. Но нейде в дълбоките недра на ада, черен Сатана ме е проклел с тежка клетва – да кача 60 килограма.

Вече съм писала на тази тема, защото това е тема, която дълбоко ме травмира за дълги години напред. От чевръста, китна девойка с лека, грузинска стъпка, способна на троен рицбергер във въздуха на токчета, се превърнах във... Волния Уили. С една разлика – Волният Уили беше грамаден кит, който весело си плуваше във водата, а аз бях Грохналият, Измъчен, Клет Уили, който седи на дивана и плаче.

60 килограма, приятели, са много. Страшно много. Докато лежах с кошмарни болки в гърба, си спомних за всички момичета на диета, на които се бях подигравала. За всички жени на разделно хранене, на които се бях присмивала, и за всички нещастни приятелки, които страняха от торти и които съм гледала с насмешка. Моля ви за прошка.

Когато родих, стиснах зъби, съблякох се гола-голеничка, застанах пред огледалото и се погледнах. Нищо не беше останало от мен. Или може би беше останало, но беше вътре в слона, който ме беше погълнал и сега ме гледаше от огледалото.

След като хубаво се наревах (18 дни), реших да взема мерки и потърсих за пръв път в живота си диетолог. Викам си, за кризисни ситуации трябват спешни мерки.

И отидох в спортния център до нас. Забележете, че това беше в далечната 2004 година, когато нещата не бяха толкова интернетни. Та, когато ми казаха, че някой си Ипократис Пападимитракос ще ме чака, за да ме отслабне, да си призная, много се смях. Пападимитракос, хахаха!

Отидох в уречения ден и там ... го срещнах – мъжът, който вместо полата, свали от мен 50 килограма. Но всичко по реда си.

Първото, което ми се случи, беше, че Ипократис ме премери на кантар, записа си килограмите, записа си процентите на мазнините и след 3 дни получих клетата си диета.

Когато я погледнах, си казах: ГОСПОДИ, КАКВО Е ТОВА??? Как ще се оправя? Как ще живея с това миниатюрно количество храна? Кой ще ми готви леща? Какъв е тоя ад?

В диетата се бяха свили едни салатки, едни тараторчета, едни малки лещи, едни пилешки филенца и гъбени яхнийки, а моето мощно, плодовито тяло имаше нужда от много, много повече.

Но всъщност диетата ми дойде доста добре. След няколко дни свикнах и... започнах да свалям. Свалях и спортувах. Свалях и спортувах. По някое време спрях да спортувам, защото започнах работа, но режимът си остана. С помощта му свалих 50 кила, а после и още 10. А после и още 10, но това беше от нерви, затова няма да го приписваме на Ипократис (съжалявам, Ипократис).

С годините опитвах и други системи, тъй като родих още два пъти, а и от време на време си понапълнявах ей така, за кеф. Истинският ад беше диетата само на месо и нищо друго.

След 3 дни вече исках да коля и да беся. Навсякъде ми се привиждаха марули, сирене и домати, докато унило гризях бялата си риба на пара. В устата ми усещах постоянен металически вкус и се озлобох жестоко. Да се лишиш от всичко е най-големият ми кошмар.

Опитах и с вълшебен сироп, както и с разделно хранене, но не ми се получи, да ви кажа.

И някак с годините системата на Ипократис ми се стори най-удачна – балансирана, яде се всичко, съобразява се с вкусовите ми предпочитания (които, между другото, не са безкрайно претенциозни).

Връщах се още един два пъти при въпросния гръцки вълшебник за незначителни корекции от по 5-6 килограма и тази година реших пак да го пробвам. Оказа се, че той, видите ли, е направил цяла дигитална, онлайн система, която се използва страшно лесно.

Записвате се, попълвате въпросник и след пет-шест дни получавате режима си. Лесно, просто и диетично, особено за свръхзаети хора като мен. Има и една новост, която на мен не ми беше предоставена преди години, а именно - постоянна онлайн подкрепа от диетолога. Той ви помага да се справите с предизвикателствата на диетата, отговаря на свръх важните въпроси „може ли да заместя шепа леща със стрък булгур“ или „коя риба е по-мазна – скумрията или свинската пържола?“.

Този кеф преди го нямаше и аз бях принудена да отслабвам с тревога и изгаряща от съмнение в пълна самота. Сега ще можете да си споделяте, да се тревожите и да се оплаквате на точния човек - на вашия си личен диетолог.

И започнах. Не очаквам чудеса, а да свалям по 3-4 килограма месечно, здравословно хранене, разнообразие и увереността, че и така съм си добре, но нищо няма да ми стане да лъсна машината, наречена организъм, да я накарам да заработи по-добре, да я стимулирам с разнообразие и да започна да си я харесвам повече.

В началото си има чувство на лек глад, няма да ви лъжа, но това минава и става чудесно. А Ипократис дава и по един свободен ден всяка седмица!

Та, ако искате, пробвайте, особено като имате предвид, че Топформа (както сега се казва системата на Ипократис; надявам се, че самият той все още се казва Ипократис) предоставя на читателите ни код за отстъпка, който да ползвате и да споделяте.

Кодът е MAIKOMILA и с него получавате 10% отстъпка от цената на 3-месечния режим. А точно 3-месечният режим ще ви помогне да влезете във въпросния панталон от началото на статията и след това да го свалите на плажа и на всичко живо, включително и на клетите чайки, да им падне ченето от изумление.

Най-якото обаче е, че където и да сте, в който и да е град или държава по света, дори и вие, уважаеми приятели, които живеете в горите на Тасмания и искате да свалите пет кила, можете да поръчате своя напълно индивидуален 3-месечен режим директно оттук. А уважаемият Ипократис ще го сътвори лично за вас и ще ви го изпрати по мейл (ако в горите на Тасмания имате интернет, разбира се).

И за финал – няколко съвета и една тайна. Те не са от Ипократис. От мен са си.

1. Яжте миди. Ако можете. Задушени с доматки. С малко сметана, с черна маслина.

2. Ако ви стане много трудно и много ви се дояде нещо, кажете си “Ще го ям на 14-ти юли“. После си го сложете в календара и чакайте

3. Опитвайте се да се харесвате. Знам, че е трудно. Но се опитайте.

4. Бъдете мили със себе си.

5. Не приемайте свободния ден буквално, хахахаха. Той е свободен ден – не ден, в който изяждате 4 агнета, пълни с торта.

6. Храненето е в пъти по-важно от спорта що се отнася до отслабването. За някои това е добра новина, за други – не, но това е положението.

И тайната!!! Около Великден няма да пазя диетата (Ипократис, преживей го). Ще ям козунаци, яйца, ярешко с пресен чесън и салати до откат. Направете го и вие, но си поръчайте режима отсега, че да пристигне при вас точно след празниците, когато, гарантирам ви, ще се чувствате като тюфлек, пълен с тесто, жълтъци и агнешки плешки.

А аз след Великден ще обособя едно малко място, където ще ви съобщавам резултатите, прегрешенията, глупостите, тайните сандвичи с кайма и крайните резултати от моя режим, дори да са плачевни. Стискайте палци.

Поканени сте да ги четете и да ми се чудите на акъла, или пък заедно да направим една колективна диета, да си снимаме лещата, да обсъждаме тегобите си и да си разменяме коментари за свалени килограми.

Ще е жестоко (буквално!)

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
made by cog + weband
cross