В края на 2018-а адвокат Мария Шаркова отново е тук, за да продължи своя Наръчник на (п)объркания пациент, като текстът ѝ е свързан с един от най-тежките случаи тази година - смъртта на родилката Ренета Томоваи и липсата на официална информация за причините, довели до нея. Тъй като никой до този ден не е дал данни какво точно се е случило и на родителите на Рени, адвокат Шаркова ни информира подробно в статията си как да се справим в ситуации, в които е важно да получим информация за нашето и на близките ни здраве.
Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на „Шаркова и партньори“. Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.
През август тази година смъртта на млада жена в болницата в град Сливен предизвика огромен обществен отзвук. Както при всеки такъв случай лекари от сливенската болница, чиновници от различни контролни органи, дори политици, призоваха да се изчака окончателната и официална информация за причините за смъртта на Ренета преди да се правят конкретни заключения. Това, разбира се, е правилният подход… само дето вече четири месеца такава информация няма.
И ако е разбираемо, че до широката публика не е редно да достигат подробности за здравословното състояние на починалата жена и нейното бебе, тъй като тази информация е конфиденциална, напълно необяснима е причината, поради която нейните най-близки роднини-родители, брат, все още търсят отговор на въпроса: Какво се случи?
Да, никой до този ден не е посочил причините за смъртта на дъщеря им. За сметка на това казусът бурно се коментираше в Здравната комисия преди седмици, като се оказа, че с документите и резултатите от проверката разполагат национални консултанти и депутати, но не и родният ѝ баща например.
Този случай ме провокира да напиша днешната статия, която, макар и не особено в тон с празничния дух, ще ни помогне да се справим в подобни ситуации, когато е важно да получим информация за нашето и на близките ни здраве.
-- Имам ли право на достъп до медицинската документация, свързана с моето лечение?
Да!
На основание чл. 28б от Закона за здравето, пациентът има право на достъп до информацията, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително да получи копия от медицинската документация. Това включва всякакви резултати от изследвания, история на заболяването, копия от амбулаторни листове, картони, лекарствени табели, реанимационни и температурни листове и други.
Ако пациентът е починал, право на достъп до тези документи имат неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.
Как да реализираме това свое право?
Най-лесният начин е като се напише заявление в свободен текст до управителя или изпълнителния директор на лечебното заведение, получаване на входящ номер, който дава възможност да се следи неговото изпълнение. В случай, че заявлението не се подава лично, пациентът може да упълномощи друго лице. Когато се изискват документи на починало лице, към заявлението трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи родниниските връзки (удостоверение за раждане, удостоверение за наследници и други).
Колко струва?
Възможно е в ценоразписа на лечебното заведение да е определена сума, която трябва да се заплати, но тя не следва да е на такава стойност, че да пречи за реализирането на това право (например 5 лева на страница).
Как да се защитя при отказ?
Непредоставянето на медицинската документация на пациента или неговите наследници и роднини нарушава правата на пациента, регламентирани в Закона за здравето, което подлежи на санкция. Можете да депозирате жалба в Изпълнителна агенция „Медицински одит“ или в съответната Регионална здравна инспекция.
-- Извършена е проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ или друг контролен орган, но нямам информация за резултатите. Имам ли право да я получа?
Да!
Когато пациентът смята, че правата му или тези на починалия близък са нарушение по време на лечение, може да сезира различни органи. Един от контролните органи е Изпълнителна агенция „Медицински одит“, който съвсем скоро ще бъде преименуван и преобразуван на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Друг орган, който може да бъде сезиран, е Регионалната здравна инспекция по седалище на лечебното заведение.
Възможно е пациентът да смята, че са нарушени правата му като здравноосигурено лице, като тогава може да сезира Районната здравноосигурителна каса.
При съмения за извършено престъпление пациентът или неговите наследници могат да сезират прокуратурата.
Как да реализираме това право?
ИАМН (ИАМО) може да бъде сезирана с жалба/сигнал от пациента или упълномощено от него лице или от наследник на починалия пациент, който прилага доказателства за това. Сайтът на агенцията предоставя възможност за он лайн подаване на жалба, но задължително е необходимо да се получи входящ номер,
ИАМН (ИАМО) може да бъде сезирана от Министъра на здравеопазването, от прокурор, както и да се самосезира.
Внимание: ако пациентът или наследниците му не са сезирали ИАМН (ИАМО), те няма да получат информация за резултатите от проверката, освен ако изрично не поискат такива. В този случай е необходимо да се подаде заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в който се посочват подробни данни за заявителя, конкретната информация, която заявителят желае да получи и начинът, по който желае да я получи (на хартиен носител, магнитен носител, по имейл). Практиката на ИАМН (ИАМО) е да уважава тези заявления, макар че част от тази информация е специална по своя характер (здравна информация) и не влиза в предмета на ЗДОИ. Считам, че пациентът/наследниците му спокойно могат да се позоват на чл. 28б от Закона за здравето като изискат резултатите от проверката на ИАМО по казуса, засягащ лично тях или техните починали наследодатели.
По аналогичен начин може да се депозира жалба до РЗИ/РЗОК, както и да се получи обратна информация за резултатите.
По-различен е достъпът до информация при образувано досъдебно производство. Пациентът или неговите наследници (дете, съпруг-а, родител, братя, сестри) имат качеството на „пострадали“.
Пострадалите имат следните права:
-- да бъдат уведомени за правата си в наказателното производство;
-- да получат защита за своята сигурност и тази на близките си;
-- да бъдат информиран за хода на наказателното производство;
-- да участват в производството съгласно установеното в Наказателно-процесуалния кодекс;
-- да правят искания, бележки и възражения;
-- да обжалват определени актове
-- да имат повереник;
Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.
Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната.
Колко струва?
Подаването на жалба/сигнал е безплатно, както и получаването на информация по електронен път (имейл). Посочените ограни следва да определят цената на съответните носители, когато информацията е изискана на хартиен или магнитен носител. Максималните цени са определени със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г.
За участието на пострадалия в досъдебното производство не се заплащат такси, като разходите могат да възникнат в случай, че пострадалият желае да бъде представляван от повереник (адвокат).
-- Имат ли право други лица да получават информация за моето здравословно състояние?
Да и Не!
Здравната информация се предоставя лично на пациента, тъй като тя е конфиденциална, а съгласно Регламента за личните данни (GDPR) и Закона за защита на личните данни, представлява чувствителна информация. Тя се предоставя на трети лица само в изрично предвидени от закона случаи.
-- Когато пациентът е упълномощил конкретно лице да получава информация вместо него;
-- Когато пациентът е малолетен или непълнолетен, информация се получава от неговите родители;
-- Когато пациентът е поставен под запрещение, информация се предоставя на неговите настойници/попечители;
Здравна информация се предоставя на трети лица и в следните случаи:
Лечението на пациента продължава в друго лечебно заведение -нормално е лекарите от другото лечебно заведение да са наясно с подробностите, свързани със заболяването на пациента и необходимостта от продължаване на лечението му. Предоставянето на тази информация дори е задължително, за да се осигури качествено лечение и непрекъсваемост на медицинските грижи.
Съществува заплаха за здравето или живота на други лица: например когато лицето е болно от силно заразна болест и е необходимо да се оцени риска от заразяване на лица, с които е имало контакт. Тази информация се съобщава на трети лица след уведомяване на пациента.
Необходима е информация при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;
Информацията е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания.
Информацията е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване-например предоставяне на болничен лист или други данни за здравословното състояние, с цел определяне на степен на неработоспособност, получаване на обезщетение за неработоспособност и други;
Информацията е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
Когато информацията е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт.
Когато информацията е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Например в случаите, когато застрахователят ще изплаща обезщетение след претърпяно ПТП.
Налице са и някои допълнителни основания, посочени в чл. 5, ал. 2 от Закона за защита на личните данни- например, за да се реализират определени права по съдебен ред.
При всички случаи трябва да знаем, че следва да се съобщава толкова информация, колкото е необходима, за да се постигне целта, заради която се събира информацията. В противен случай няма да бъде спазен принципът на пропорционалност.
Как да се защитя при нарушаване на това право?
При нарушаване на правото на защита на здравната информация, пациентът може да подаде жалба до Изпълителна агенция „Медицински надзор“ (предишна ИАМО) или до Комисията за защита на личните данни. Производството е безплатно.
Още по темата:
