fbpx
И аз съм човек

Наръчник за бъдещи свекърви

16 януари 2017

Гергана Мицева е днес в Майко Мила, защото седемгодишният ѝ син си е хванал гадже и тя вече започва да се чувства като свекърва! А когато малкият започва да ги сменя като носни кърпички, понякога неочаквано и за самите момичета - някои от тях дори не знаят, че са му гаджета, Гергана разбира, че оттук нататък - все така ще е! Честито!

Дори и в дебелите книги да имаше подробно упътване с точните дати за събития, които една майка трябва да преглътне, не мисля, че бих могла да се подготвя психически за тях.

„На шест години и пет месеца пуснете сина си сам до магазина. На 7г. и 3м. ще установите, че друго дете не харесва вашето. На 7г. и 4м. ще чуете за първи път „Няма пък!“ и „Предпочитам да вечерям сам“. На 8г. и 2м. ще му звъннете по телефона и ще чуете „Сега бързам, мамо, не мога да говоря!“.

На 8г. и 9м. ще чуете за първи път шокиращият за вас сигнал заето. Неприемливо е в този случай да кажете: „Ама как така заето? Нали този телефон аз съм му го купила и аз го плащам? С кого разговаря, който да е по-важен от майка му?“

За момичета извадете по шест до осем месеца от посочените дати.

Дори една такава книга не би могла да ме подготви и за събитията от романтично естество, за които е тази история.

Мия чинии. Всяка моя история започва така, но това е само с цел да се самоизтъкна, а и защото е вярно. Просто миенето на чинии не изисква упражняването на мозъчна дейност, а слуховият ми и говорен апарат са изцяло на разположение на детето и събитията около него.

Та, мия чинии. Синът ми, седемгодишен по това време, подскача нервно из вкъщи и снове от терасата към кухнята и обратно.

"Излизай да играеш!" – чета му мислите аз.

"Е, добре" – снизходително се съгласява той с изражение на дългогодишен покер играч.

Излиза с уговорката да играе на паркинга, без да напуска стандартния периметър на майчински поглед с леко далекогледство. Долу виждам да се розовее момиченцето на съседката.

Съседи отскоро са ни млада жена и двете ѝ деца – момиченца на две и пет години, от ромски произход, спретнати, чисти, и винаги облечени в розово, за да опровергаят момчешките си подстрижки. Благодарение на недискретната вентилация в банята, ми се е налагало многократно да проверявам дали в къщи не се е вмъкнала цяла тумба крадци, но винаги се оказва, че съседката пере детски дрешки, под съпровода на уютна детска глъч и кикотене.

Винаги усмихнати, когато ги срещахме навън, и с неизменните дъвки и близалки, правещи усмивките им още по-лъщящи.

Когато надниквам от терасата, синът ми вече е назначен за “Ти ще си таткото!”, а петгодишната госпожица се разпорежда подобаващо, като всяка по-отракана съпруга.

Тика в ръцете му една розова кукла, а той, типичен мъж, пристъпя неловко от крак на крак, мига на парцали, и чака подробни упътвания за това какво и как да прави с бебето.

Влязла напълно в ролята си на свекърва, ги подслушвам още няколко минути, преди да се върна към чиниите. Нали съм си деликатна, давам им половин час, преди да надникна отново.

Паркингът – празен, децата – изчезнали, а куклата - захвърлена на една пейка.

“Кога се запознаха, кога се взеха, кога изостави майка си заради нея!” -  възмущавам се, чакайки съседката да ми отвори вратата.

"Моят да е при вас?" – стандартен поздрав между съседи.

"А, не. Аз пратих моята до магазина. Дали не е отишъл с нея?" – гледа ме притеснено, докато бърше мокрите си ръце.

Обръщам се, само за да ги видя двамата, ухилени до ушите и омазани до същите със сладко, да се връщат от магазина. Малката ми се усмихва лъчезарно с блестящата си усмивка, мечта на всеки зъболекар.

"Мамо, пък ние сме гаджета" – обявява той гордо, а тя ме гледа предизвикателно, вече иззад гърба му. Местя поглед към него.

"А ти знаеш ли какво е “гадже”?

Не. Но ние сме гаджета. Нали? – поглежда въпросително не нея, а мен.

Обмислям набързо всички варианти и решавам, че съседска снаха, която мога да подкупвам със сладко, е съвсем приемлив вариант. Вярно, че го отвлече, но пък това сигурно е единственият случай, в който похитителят е върнал похитеният на майка му, че му купува и близалка.

Добре. Марш навън, че имам да мия чинии!

Един ден съседите ни неусетно напускат квартирата си и живота ни. И докато аз тъгувам по загубената първа любов на сина ми, той дори не забелязва. Сменя няколко „гаджета“, опитвайки различни тактики – директни комплименти, сближаване с бабата на момичето, съвместни интереси на детската площадка.

Предвид възрастта и съответната незаинтересованост на седемгодишните момиченца, най-успешен се оказва подходът, при който

той има гадже, а то дори не подозира за него.

Засега това устройва всички ни, особено мен. Когато навърши мъжко пълнолетие на 35 години, да прави каквото иска!

А ти, сине мой, когато четеш тези редове през 2042 година, вероятно вече ще си ми довел снаха, която не харесвам. Няма да съм харесала и нито една преди нея. Но се надявам да не си разбрал.

Надявам се и нейната майка да си трае, че не те одобрява. Ако пък сте усетили загрижеността ни, простете ни, моля!

А сега, извинявай, но имам да мия малко чинии.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross