Всеки знае, че децата струват пари, но понякога малките бандити успяват да ни ограбят по-бързо от крадец на банкомат и да ни лишат от ценности, които дори не могат да бъдат измерени като стойност за нас (дори и да не са фактически толкова скъпи).
Може би сте един от родителите, който с мъка и буца в гърлото си спомня момента, в който детето е пуснало диамантения пръстен от баба ви в тоалетната и след това бързичко е пуснало и водата, защото, всички знаем, децата обожават да натискат ръчката на казанчето до откат.
А може би сте онова дете, което е успяло докато уж си играе кротко, да запали и изгори цялата къща?
Истината е, че децата са безнадеждно любопитни и дори когато причиняват щети за хиляди пари, е трудно да им се ядосвате дълго време (освен ако наистина не подпалят цялата къща, тогава сигурно ще им се сърдите поне два дни).
Reddit и Boredpanda са събрали енциклопедия от истории за ценни и скъпи вещи, съсипани и изгубени от децата на нещастните родители, които са споделили своята история.
Чувствайте се свободни да добавите и вашия собствен кошмар! Нека американците не си мислят, че само техните деца са затривали бижута за хиляди долари или са чукали с чук по компютри, в които се намира целия ви професионален и личен живот от последните 15 години!
*******************************************
Когато бях дете, майка си изгуби диамантения годежен пръстен. Беше съсипана. Десетина години по-късно, когато разчиствах за една гаражна разпродажба, го намерих заклещен в тоалетната на къщичката на Барбито ми.
Купих на племенницата ми детска кутия за бижута от гаражна разпродажба. Докато я разопаковах, забелязах скрито чекмедже на гърба. Там имаше диамантена огърлица и златен пръстен. Занесох ги обратно на разпродажбата, а жената там откачи от радост и благодарност. Явно ги бяха "изгубили" преди години.
Поправях компютри у дома. Един приятел ми плати 150 долара, за да поправя компютър за игри, който по това време струваше 2300 долара. Трябваше да сменя хард диска, да преинсталирам Windows, всички драйвъри, което ми отне цял ден, докато всичко тръгне.
Бях оставил машината настрани, за да я предам на собствениците по-късно през седмицата.
Работех от 15 часа до полунощ, а жена ми работеше от 9 до 17 часа, затова бяхме наели почасова бавачка, която да гледа 4-годишния ни син от 14 до 18 часа през работните дни. Тя не беше много умна жена, но само нея можехме да си позволим, защото бяхме в тежък финансов период.
Една вечер жена ми се обади и каза да седна, защото има лоши новини. Имахме доста болни роднини и бяхме преживели не една и две загуби, затова си помислих "кой ли е умрял този път?"
Тя обаче ми каза, че кухненската маса е била покрита с компютърни части. Синът ни беше разчленил компютъра с акумулаторна отвертка и няколко клещи. Беше го разбил напълно. Машината беше разглобена на чипове, резистори и кондензатори. Всички винтове бяха развити, а тези, които не е успял да отвърти, беше изтръгнал с клещите. След това беше подредил всичко по цвят и размер.
Направо откачих! Едновременно бях бесен, че го е направил, и ужасéн, че трябва да кажа на приятеля ми, че машина за 2300 долара е абсолютно съсипана! Едва не получих нервен срив. С жена ми се опитахме да измислим откъде ще намерим 2300 долара. Нищо вкъщи не струваше 2300 долара! Не можехме да продадем колата, защото ни трябваше за работа, а и едва ли щеше да струва повече от 1200 долара.
Нямаше как синът ми да е направил всичко това за нула време. Трябва да му е отнело поне 4 часа, в които е бил с бавачката. Сам ли е бил тези 4 часа?
Какво, по дяволите, се е случвало там?!
Когато жена ми я попита, тя отговори: "Той искаше да работи с компютъра като тато си. Каза, че му е разрешено."
ТОЙ Е НА 4 ГОДИНИ! ТИ СИ ГЛУПАВИЯТ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С НЕГО, КАКВО ТИ СТАВА, ЗА БОГА! АКО ТОЙ КАЖЕ, ЧЕ МУ Е РАЗРЕШЕНО ДА ИГРАЕ С НОЖОВЕ, ЩЕ МУ ДАДЕШ ЛИ??? ТОЙ Е НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ!!!!!
Уволнихме я. Не ѝ платихме за седмицата, защото ни трябваха парите, за да възстановим сумата на приятеля за нова машина. С жена ми си изтеглихме спестяванията и решихме, че ще можем да му се издължим за три месеца, ако не купуваме някои лекарства, отложим някои сметки, забавим наема, ядем само спагети и т.н.
Помня, че като му се обадих, бях толкова нервен, че се тресях. Той, обаче, за щастие, каза, че това не е голяма работа. Каза, че така или иначе си мислел да купува нов компютър. Не искаше да му плащам нищо.
Олекна ми.
Обаче тази бавачка...по дяволите, каква глупава жена!! "Каза, че му е разрешено!"
Синът ми не спеше повече от 3-4 часа, докато не навърши 5 години, заради което бях изтощена в продължение на години. Един ден, когато той беше на 2, седях на пода, леко зомбирана, а той си играеше с косата ми. Държах я почти винаги вързана на опашка, защото косата ми беше гъста и дълга до кръста, и отнемаше много време да ѝ направя прическа.
Той много се забавляваше, пееше и си играеше с косата ми, обаче накрая се размрънка, затова го изведох в парка. В парка имаше много хора и забелязах, че хората ме гледаха, а някои дори изглеждаха притеснени, докато други бяха откровено изумени. Бях толкова изморена, че го завлачих за бързо пазаруване в Walmart. И там хората ме зяпаха. Започнах наистина да се шашкам, затова се прибрахме у дома. По-късно следобед косата ми се изплъзваше от опашката, на която я бях хванала, затова се протегнах да я стегна и напипах шест чифта очи от играчката Г-н Картофена глава, залепени за косата ми!
Ходила съм на обществено място с часове така и не съм знаела!
Когато беше на шест месеца, дъщеря ми седеше в скута ми, играейки с някаква играчка. Изведнъж много силно се развълнува за нещо и размаха ръце.
Нокътят ѝ се заби в окото ми.
Три операции по-късно все още не виждам с това око, а също така е и видимо увредено (не брутално, но ако ме погледнете право в очите, ще видите, че зеницата ми е по-скоро овална, отколкото кръгла).
Разбира се, няма да ѝ разкажа за това, докато не порастне и дори тогава ще ѝ го кажа, само ако ме попита.
Стереоуредбата в минивана спря да работи. След ремонт открихме 25 монети, завряни в слота на CD-то.
Телевизорът ни. Очевидно като го надраскаш с ножици, екранът ставал по-хубав.
Татко поръча чисто нова, красива кухненска маса от черешово дърво. В деня, в който я доставиха, сестра ми се качи върху нея и захапа дървото. Родителите ми още пазят масата, а на нея все още стоят отпечатъците от малките зъбки на сестра ми.
Сестра ми каза на брат ми:
"Искаш ли да видиш как ще хвърля клечка в кофата за боклук?"
Той не ѝ обърна внимание. Тя хвърли запалена клечка в кофата и подпали къщата. Татко се прибра, докато къщата гореше, и влезе вътре да извади газовата бутилка на фурната, за да не избухне.
Заради това получи няколко изгаряния на ръката. Обвиняваше за пожара съседа пушач, защото мислеше, че къщата е изгоряла заради незагасена цигара.
Сестра ми беше на около 7 години тогава, но ни отне около 20 години да кажем на татко истината.
_____________________________________
А сега споделете и вие - каква гигантска беля направихте като малки, която ще помните (а и потърпевшите от нея) доживот?
