Един от най-верните автори мъже в Майко Мила! - известният с псевдонима Пътник О'Свиден (докато Фейсбук не го заличи и не го накара да използва името си - Димитър Георгиев), е писал по няколко теми при нас, и всичките ви ги препоръчваме с шест ръце - Бременността е като казармата – като минат години, става хубава, За някои видове майки, “Как се справяте със секса?”, Четирима мъже в родилното, Тате. Днес Пътника е набрал скорост, защото се оказва, че всички, освен него, знаят какво е най-доброто за детето му, а той, милият, се върти като хамстер и не знае накъде да поеме...
*****************************
Виждали ли сте погледа на хамстер, чиято въртележка рязко е запецнала?
Те така гледам.
Виждали ли сте човек, бягащ неравномерно към тоалетна и срещащ табела “временно не работи”?
Те така се чувствам.
Трябва да взема решение, определящо следващите няколко години от живота на дъщеря ми, а не мога да реша. Отлагам избора и се оказва, че само аз не знам какво е добро за хлапето ми. Всички останали знаят.
Цялата кореспонденция от детски градини, училища и курсове съдържа поне едно изречение с “най-доброто за децата ви”. Всяка брошура или реклама на детски магазини, онлайн търговци и културни мероприятия за деца задължително включва и “Най-доброто за Вашето дете”.
Всеки път, когато стоя пред важно решение относно хлапетата и се чувствам несигурен, се изумявам как всеки на този свят знае какво е най-добро за децата ми. Докато аз си блъскам главата като евреин на Стената на Плача и гледам тъпо, като преяла крава с конюктивит, някой някъде отдавна знае какво е “най-добре за детето Ви”.
Казват, че всяка майка знае какво е най-добре за нейното дете. Не е вярно. Повечето родители всъщност правим това, което СЕ НАДЯВАМЕ да е най-добро. И стискаме палци за бъдещето.
Да станеш родител не е чак толкова трудно и не се държат никакви изпити, гарантиращи познания. Надяваме се. По нашите си критерии за “най-добро”. А те се разминават драстично.
Малко примери:
Майка води дъщеря си във Виена за две седмици. Взела си е отпуск, взела е заем. Две седмици. И ме пита кои са дискотеките, в които ходят богати млади хора. Ще води 19-годишната си дъщеря всяка вечер по клубове, докато “се запознае с някой обещаващ”.
Наели са и вечерна рокля, “ако я покани на ресторант”. Повтаря няколко пъти “за детето ми – най-доброто”.
Циганско семейство, просещо по улиците, ми предлага колата си за 80 €. Трябва да съберат 25 000 евро до януари, за да изпратят дъщерята в Румъния.
На училище за джебчийки.
“Хубаво е детето да има занаят, не искаме тя да пруститутства”.
Родители. Ходи им спорú.
Остава ни да се надяваме на образователната система. На учители, преподавателки в детски градини, треньори.
И пак примери:
Преподавателка в детска градина с над 30-годишен стаж не намира нищо лошо в това, децата да гледат телевизия в градината цял следобед.
“Изгледала съм хиляди деца, наистина ли мислиш, че знаеш по-добре от мен какво е добре за децата?”
Учителка във врачанска гимназия на първия учебен ден подарява на учениците дискове “Пайнер хит сезони - пролет 2017”.
На родителски мейл с протести по случая, тя отговаря:
“Ние много добре знаем какво ще зарадва Вашето дете”.
Всички знаят. Всички. И са убедени в правотата си.
Само аз постоянно се съмнявам.
Хамстер с блокирала въртележка.
