fbpx
И аз съм човек

Най-безумните неща, които правим "под влияние на хормоните"

18 юли 2019

„Елена е много крива днес, сигурно е в цикъл“. Тези коментари все още са често срещани и не особено полезни. Схващането, че сме толкова подвластни на хормоните си, че изобщо не умеем да контролираме поведението си и си падаме малко луди в определени дни от месеца, - отдавна служи като оправдание на хората, които подценяват жените. Науката обаче не подкрепя тази теория.

И все пак - хормоните наистина играят известна роля в поведението на жените. В интервю за британското издание The Guardian биоложката Марти Хаселтън казва: „Хормоните не ни правят луди, нито пък ирационални. Те ни дават тласък.“

Този тласък може да доведе до доста комични ситуации, както много жени признават. Bored Panda събира най-шантавите случки на "жени под влияние на хормоните", споделени в социалните мрежи:

Опитах се да приготвя омлет. Тотално го оплесках. Плаках истерично и си казах, че не мога да изям тая помия. След 5 минути я изядох. Докато хапвах, по телевизията вървеше реклама за малтретирани магарета, затова пак се разревах. Три години по-късно още финансирам отглеждането на магаре на име Фред.


Веднъж изригнах срещу служител в кол център на банка. Грешката беше тяхна, но аз прекалих. Казах на човека да си завре ипотеката отзад, разкрещях му се няколко пъти и затръшнах телефона. Ревах в продължение на 45 минути. После се обадих на служителя, извиних се и го умолявах да не заличават ипотеката ми. Накрая банката ми се извини с огромен букет цветя и писмо, което гласеше, че понеже разговорът ми със служителя е бил записан, вече го използват при обучението на нови кадри. Явно са пуснали записа по време на съвещание в централния офис в Лондон.


Мъжът ми пръдна толкова мощно, че се разплаках от страх. И понеже той се скъса от смях, аз побеснях и му казах, че искам развод и че трябва да обявим къщата за продан. После плаках, защото щях да остана бездомна. Заради една пръдня…


Бях в напреднала бременност и СЕ НУЖДАЕХ от сирене. Затова отидох в магазина, но друг успя да грабне последното парче, което исках. Хванаха ме лудите и започнах да преследвам крадеца на сирене из магазина. Накрая използвах невниманието му, за да открадна опаковката от количката му, и се засилих към касата колкото ме държаха краката.


Получих тотален нервен срив, защото бях купила грешния размер скариди. В яда си започнах да ги разхвърлям из къщата, подхлъзнах се на една и се проснах на пода. Лежах, оградена от скариди, и плачех.


Съпругът ми се върна от работа и ме завари на пода, ревяща. Бях бременна в 12-ата седмица и вегетарианка. Между хълцанията успях да изрека „Имам… нужда… от… пиле“. Накарах го да ме заведе до KFC и изядох цяла кофа пържени крилца съвсем сама, все още плачейки.


Изрязах пръстите на всички чорапи на бившия, защото ме вбеси.


Малко след като родих втория си син, свекървата се появи вкъщи, за да ме критикува, вместо да помогне. Направи коментар, който сметнах за неуместен, затова ѝ казах да се маха. Докато слизаше по стълбите, аз минах покрай шкафа със съдове за готвене. Хвърлих 3 тигана по нея, преди да се скрие зад завоя, а четвъртият се удари в стената и я последва по коридора. Междувременно я бях настигнала и я ударих по задника с тигана, преди да успее да излезе през входната врата. Това беше най-славният ми момент.



Плаках и започнах да мисля как с половинката ми да си разделим покъщнината, след като се бе държал лошо с мен… в съня ми.


През първия триместър от бременността мъжът ми ми показа смешно клипче на грозно куче. Разплаках се, защото кучето носеше моето име.



Така ме беше ударил предменструалният синдром, че след караница с тогавашния ми приятел хванах автобуса за Хийтроу и се качих на изчакващ полет за Торонто. Когато пристигнах в къщата на леля си в Торонто, разбрах каква драматизираща идиотка съм била.


Веднъж сготвих печено пиле за мъжа си (тогава ми беше само гадже). Поднесох му пилето в хола, върху табла. Дадох му прибори. И той каза, „Вчера ядохме пиле“. Вдигнах таблата и приборите и, без да обеля и дума, хвърлих всичко в кофата.



Бременният ми мозък забрави думата „хладилник“, затова използва „студен шкаф“. Гаджето ми, естествено, се скъса от смях. А аз плаках с часове с мисълта как може да е толкова безчувствен…



Получих нервен срив (и шефът ми ме изпрати у дома), защото KitKat-ът ми се заклещи в автомата.


Разплаках се на работното място, защото не можех да намеря вилица за обяда си. Даже се скарах с шефа си. Накрая седнах нацупена зад бюрото и осъзнах, че съм си поръчала супа и всъщност ми трябва лъжица.

По темата:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross