fbpx
И аз съм човек

Мъжът ми е супер, но вкъщи е като безполезен стажант

10 януари 2019

Често чуваме истории за мъже-еднорози, които могат едновременно да остъклят балкон или да сменят бойлер, но и да забъркат мляко на новороденото си бебе. Това са едни митични мъже, които знаят къде стоят лъжиците, на кой рафт е маслото и нямат проблем да пуснат пералня - знаете ли защо? Защото знаят как СЕ НАТИСКА КОПЧЕТО на пералнята. Но, уви, за повечето от нас това са само приказки от 1001 нощ - за всички останали е реалността, в която мъжът извън дома е супер оправен и предприемчив, но вкъщи... прилича на току-що нает стажант, с когото трябва да обикаляш дома ВСЕКИ ДЕН и да повтаряш едно и също до откат: "Ето тук стоят ножовете, а там - салфетките. Ако се наложи да си вземеш чаша, тя стои в ето този шкаф". А той никога не запомня нищо и, за да му е по-лесно и удобно, иска от ВАС да му кажете къде да сложи проклетата вилица.... "Защо мъжете се държат като стажанти вкъщи?", пита Лиза Монро от Fatherly - и ви призовава да споделите как е у вас!


Кърмя новородено на дивана, когато тригодишният ми син преминава през хола и крещи „Хаос! Хаос! Хаос!” - военен вик, който си присвои от моите собствени протести. Разкъсва списания и разпилява боклуци навсякъде, докато съпругът ми, бащата на тези двама мъже, "разтоварва" съдове от миялната машина.

-- Ей, скъпа - виква той. - Къде стои това?

-- Какво е "това?" - ръмжа. - Не мога дори да видя за какво говориш.

Той изскача пред мен, носейки тениската на Стивън Вселенски, която му подарих за годишнината ни, държейки шпатула.

-- Къде го държиш? - пита той.

-- Къде да го държа? Къде мислиш, че трябва да отиде?

Докато външно се сдържам, отвътре се изкушавам да му кажа къде точно да навре тая шпатула. Това, че той мисли, че е само моя работа да знам кое къде стои, ме подлудява, но още повече ме тревожи моята собствена роля в насърчаването на този разочароващ цикъл на зависимост.

Страхувам се, че докато се опитвам да отглеждам решителни, независими деца, неволно поощрявам вбесяващата склонност на моя партньор да ме третира като главен изпълнителен директор на домакинството.

На пръв поглед ролите ни са доста равноправни - и двамата имаме кариери и споделяме отговорностите колкото е възможно повече - но когато става въпрос за управление на домакинството и график, съпругът ми, който по професия е учител, изглежда разсеян и дори мързелив безполезен стажант.

Това води до нещо, което наричам "Цикълът": Той ме пита къде стоят разни неща, аз се изнервям от това, че се приемам за шеф на местната територия и следва дълбокото разочарование.

Както много други майки, се уморявам от това „умствено натоварване“. Недоволствам от идеята, че моята работа е не само да знам къде стои шпатулата, но и да реша незабавно, че този път тя може да отиде в чекмеджето отляво на печката...

Съпругът ми казва, че просто се опитва да прояви уважение. Твърди, че ме пита всички тези неща, не защото мисли, че трябва да отговарям за всичко в къщата, а за да е в час, ако нашите роли се обърнат - тогава просто щял да каже: "това отива на най-горния рафт в килера!"

Обаче той пренебрегва факта, че все още се отнася към детайлите като към "женска работа". Той, например, няма телефонния номер на бавачката, често не знае къде стоят и неговите собствени дрехи, а какво да говорим за по-дребни неща, като бебешките чорапи! И е способен да ме пита имаме ли мляко, докато стои пред отворения хладилник, взирайки се в МЛЯКОТО!

Хубаво е да знае кога са прегледите при педиатъра и в кои дни детето ходи на занимания, дори ако трябва да отвори приложението си за бележки, за да си припомни. Той обаче не го прави. Обичам го, но това ми се струва най-силният аргумент срещу моите чувства.

Бих искала да знам, че той е достатъчно компетентен да направи правдоподобен план. Или поне да се опита! Иначе оцеляването на всички клети майки по света ще зависи от прехвърлянето на цялото психично натоварване върху роботи или поне върху онези високотехнологични хладилници, които изпращат съобщение на мъжете, когато нямаме мляко...

Преди няколко седмици се виждах с приятелка, майка на три деца. Докато хранеше своето 4-месечно бебе, съпругът ѝ безмълвно ѝ подаде чаша вода. "Винаги го прави - спомена тя - защото знае, че кърменето ме дехидратира. Мъжете могат да бъдат научени".

Въпреки че говореше за съпруга си сякаш беше териер, все пак разбрах, че този съпруг не просто беше научил някакъв трик, който съпругът ми не умееше. Беше се научил да поема инициатива.

Колкото до моя случай, осъзнах, че мъжът ми бе започнал да нарича нерешителността си уважение към мен, защото така му е удобно. Сигурна съм, че това не се е случило съзнателно, но това не ми помага да се справям с целия товар в домакинството.

Така че следващият път, когато съпругът ми ме попита къде да сложа шпатулата, няма да му кажа. Да я слага, където си иска, и ако трябва да ровя във всички чекмеджета, за да успея да изпържа две яйца, ще знам, че това е малко неудобство е с цел да му помогна да се изкачи по корпоративната ни семейна стълбица.

За да живеем не в ролите на стажант и главен изпълнителен директор, а наистина заедно - независимо дали в организация, или в хаос.

Още:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross