Бих направила какво ли не за мъжа си, но не и ВСИЧКО, което обикновено значи да му напомням за всичко, пише Мередит Бодгас за WorkingMother. И напомня на съпруга си, че не му е Google календар, нито лична асистентка, обслужваща удобната му разсеяност.
Скъпи, разбирам те повече от добре. На всички работещи родители им е трудно. И знаеш ли откъде знам? И аз, като теб, съм един от тях. Има толкова много неща за помнене (разписанията на градския транспорт, работните срещи, крайните срокове) и още повече за вършене (да се изпере пижамата за детската на едното дете, да се помогне на другото да направи 3D планетите от Слънчевата система от бог знае какъв материал, да се измият бутилката му за вода и кутията му за обяд, да се отговори на покани за рождени дни, да се напазаруват продукти за 4 души и да се сготвят... за начало).
Без значение колко прекрасен си, в повечето дни се чувствам така сякаш аз помня повечето неща, свързани със семейството ни. Защо иначе непрекъснато ще ме молиш да ти напомням какво имаш да свършиш или казано в прав текст: да помня вместо теб, т.е. за двама.
Не че не искам да те подкрепям в тази тежка задача. И го правя. Проблемът е, че вече нямам неизползвано мозъчно пространство. И когато мозъкът ми е тотално зает, както става всекидневно, нещата с нисък приоритет, като например "напомни ми да мина през химическото" или "напомни ми да си купя нови слушалки за фитнес, че тия ми скрибуцат в ушите" директно отиват на кошчето. За да направят място за неща с доста по-висок приоритет, като например, че трябва да отговоря на 30 мейла и да се сетя да купя витамини за децата (преди да съм се прибрала и навлякла най-широката и удобна пижама).
Изцеждащо е, а понякога и невъзможно, да намеря свободно пространство в мозъка си за всичко, което би искал да ти напомня да свършиш:
-- Напомни ми да взема подарък за рождения ден на сестра ми.
-- Напомни ми до кога беше намалението за обувки, за което ми каза оня ден (съжалявам, казах ти преди месец...).
-- Напомни ми в колко часа трябваше да закарам детето на тренировка.
-- Напомни ми, когато утре не мога да си намеря новите слушалки, че са в джоба на сакото ми.
Скъпи, аз не съм Google Календар. Знаеш ли какво е това? Можеш да го използваш за задаване всевъзможни напомняния, включително кога е рожденият ми ден, тези на децата, както и юбилеите на сестра ти, шефа ти и СЛУШАЛКИТЕ ти. Обещавам утре да ти напомня за
Google Календар.
Напълно съм наясно, че ми помагаш много повече отколкото баща ти и дядовците ти са помагали на жените си. Оценявам го. Но дори да мислиш, че сме равнопоставени - у дома и на работа - не сме. Ако искаш някога да бъдем такива, просто аз трябва да правя малко по-малко неща за теб, а ти малко повече за мен. А това включва помненето и напомнянето. Защото всичко, което изисква мислене вместо някой друг, е тъпа работа. Знам, че се ще се съгласиш с това. И няма да се налага да ти го напомням.
Не пропускайте:
