Дойде време и за третия разказ в конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. Вече четохте за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, както и разказа на Йолина Стоянова-Брунер Правилното хранене е важно, но спокойната и уверена майка е по-важна. Днес пък ви черпим с един кратък, но готин текст от Саша Гетова, в който има и кърмене, има и мъж, който помага с кърменето, и въобще - има много смях. Напомняме ви отново и за събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!
***********************************
Всички жени в нашата рода сме все надарени убавици. Никога не съм разбирала защо някои девойки, които са били пропуснати от Господ в раздаването на гърди, си пълнят сутиените с чорапи и тоалетна хартия, за да избегнат подигравателното „тапициран скелет“. Големият бюст обикновено върви в комплект и с голямо дупе - то не може всичко да е на 6.
В началото на бременността дигах кръвно около 300, а лекарите ме питаха
„С тия килограми, госпожа, как мислите да раждате?“.
Принципно, исках да е с отваряне на черепната кутия, ама природата е решила бебето да се показва от друг изход и туйто. А най-прекрасното от процеса на превръщане в син кит за цели 9 месеца е порастването на един прекрасен бюст, тип „бухнал козунак“.
И така, на бял свят се появи моето отроче, сиво-синьо, ревящо и…гладно. В стаята сме две, платили сме я със заделени от закуски пари, аз премятам ревящия шар-пей от едната гърда на другата, докато моята другарка по легло за пети път крещи по телефона на мъжа си да си закачи помпата на неговите гърди и да види колко е прекрасно.
След като се оказа, че милото ми дете не успява да се нахрани като хората, сестрата ми носи шише с адаптирано мляко. Поглеждам я стреснато и ѝ казвам: “Може пък да нямам достатъчно кърма??“. Тя не ми отговаря нищо, а като терорист забива ноктите в зърното ми и казва грубо:
“Виж каква струя хвърляш, ще станат нещата“.
Нещата не се случиха и след изписването, когато забивах пръстите на краката си в новия пухкав килим и се молех мъчението да спре. До момента, в който, една нощ изкрещях на житейския ми спътник:
Започвай да смучеш, защото ще избягам по нощница!!!
След половинчасово смукане мъжът ми се отврати от женски гърди за десетилетие напред, а аз заспах щастлива.
На следващия ден се сетих за моя добра приятелка, която вече имаше 2 деца и след време се превърна в професионален консултант по кърмене. Тя дойде, показа ми как да сложа бебето на възглавничка, как да ми е удобно - и на мен, и на него, как да проверя дали засуква правилно и прочие подробности.
Краката ми вече не се забиваха в килима. Жива да си, скъпа моя Ася.
На петия месец моят любим син категорично отказа кърмата и минахме на пица и пържени картофи (метафорично казано).
Мисията е възможна, не се отчайвайте и не се самобичувайте, че не става от раз. А ноктите на сестрите върху зърната ви са просто лош спомен, който времето ще заличи!
