fbpx
Животът с деца

Моят син удря твоя. И аз също се чувствам ужасно

12 септември 2018

Вероятно всички сте попадали в тази ситуация – в детската градина или в училището има дете, което, като хване молив, започва да го размахва като брадва и всяко друго хлапе наоколо може да отнесе не само драскотина, но и счупен зъб – включително дете, което се води за най-добър приятел на т. нар. "агресор".

Последствията обикновено се изчерпват със скърцане на зъби между родителите, драматични срещи с директора на учебното заведение и подмолни родителски чатове, които в крайна сметка могат да насъскат децата още повече едно срещу друго. Пренебрегвана истина обаче е, че децата ни трудно влизат в нашите рамки за добро, лошо, опасно и т.н. и общо взето, както сте забелязали, са склонни да държат на приятелството си и с мечка стръвница.

В Майко Mилa вярваме, че решението на проблема с агресията между децата започва с цивилизования разговор между възрастните и затова публикуваме писмо на една майка, което тя отправя чрез ScaryMommy към родителите на системно наранявано от сина ѝ дете.

Със сигурност не е лесно да се изправиш и да се извиниш, искайки още малко търпение, докато детето ти се "поправи", както не е лесно и да го дадеш. Ето това писмо обаче може би е начин да пробваме.

Скъпи родители,

Детето ви се е върнало от училище с драскотина върху лицето. Втора за тази седмица. Знам, че сте бесни до краен предел. Как може децата, и то приятелите, да постъпват така? Искате агресията да спре. Аз също.

Когато видя белег на лицето на вашето дете, чувствам ярост и тъга. Дълбоко съжалявам, че детето ми не може винаги да изразява гнева си по подходящ начин. Преди всичко съжалявам, че той наранява сина на мой приятел. И своя най-добър приятел.

Хората смятат, че детето ми е насилник. Те се чудят какво става в семейството ни. Мога да ви уверя, че ние сме просто едно нормално семейство, в което няма насилие. Няма дори бой за играчки или пък непрекъснато крещене „ЯЖ, ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА ЧЕТЕШ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА СИ ЛЯГАШ...“ Нищо необичайно. Да, синът ми има дяволски доминиращ характер, за което мога да обвинявам само гените си...

Проявихте толкова много търпение, за което съм ви благодарна. Работим върху проблемното поведение на сина ни. Казват ни, че ако го насочваме добре, силният му характер може да бъде най-добрият му актив в бъдеще. Как само се надявам да имат право! Напътстваме го по всеки възможен начин, наказваме лошото поведение и всяка вечер се молим утре той да се справи по-добре.

Наистина страдам с вас, скъпи родители. Всеки ден, когато децата ни са на училище, се притеснявам и се надявам: притеснявам се вашето дете да не бъде наранено и се надявам, че моето ще може да отстъпи, ако нещо го разгневи. Да, те са толкова малки, но е ужасно трудно да приемеш, че собственото ти дете се бие. Наистина се надявам и вярвам, че е само фаза и се държа за това като удавник за сламка...

Прегърнете детето си тази вечер, целунете го и му кажете колко се гордеете с него - както правя аз с моето след един, преминал без агресия, ден. Благодарете му от мое име, че продължава да бъде такъв добър приятел на сина ми.

Надявам се, че и нашето приятелство може да оцелее в тази фаза. Бих искала да ви помоля за малко повече търпение, докато синът ми все още се учи. Уверявам ви, че през по-голяма част от времето той е едно малко любящо момче. И има причина, поради която детето ви продължава да иска да бъде приятел с него. Синът ми трябва да осъзнае силата на това приятелство, което един ден ще споделя без никакви наранявания. Надявам се съвсем скоро!

С обич,
Лени

Още по темата:

За детската агресия или защо е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете

Бащинската конвенция: 10 начина да възпитаме готини синове

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross