Да избягаш два маратона с патерици, докато си частично парализирана е абсолютното доказателство за силата на човешкия дух.
Хана Гавиос успява да бяга в две поредни издания на ежегодния Нюйоркски маратон едва три години след тежко нараняване на гръбнака, което я оставя с частична парализа на долната половина на тялото.
През 2016 г. Хана, която към онзи момент работи като учителка по английски във Виетнам, отива на почивка в Тайланд. Една вечер на прибиране към хотела се изгубва и моли непознат да я упъти. Човекът, който уж я води към хотела ѝ, я отвежда в тъмна гориста местност и я напада, разказва Гавиос пред CNN.
При бягството си от нападателя Хана пада от скала и се търкаля в 45-метрова пропаст. Лежи на дъното ѝ неподвижна с часове, преди да я спасят на следващата сутрин.
Падането я оставя с нараняване на гръбначния стълб, засягащо мускулите в долната част на тялото ѝ. Това обаче не я спира да живее живота си на пълни обороти.
“Винаги съм знаела, че съм силен човек”, казва Хана. “Само че не знаех, че съм чак толкова силна. И не съм осъзнавала какъв боец съм.
По пътя към възстановяването
Гавиос прекарва 18 дни в болница в Тайланд, а след това и още два месеца в болница в Манхатън. Първоначално Хана дори не може да седне на стол. Когато се опитва да се изправи за първи път след нападението, ѝ се завива свят и пада.
Но след доста физиотерапия Гавиос започва да се чувства все по-силна. Когато напуска болницата, започва да се упражнява на пътека с помощта на придържащи колани и още трима души.
Накрая вече ходи без допълнителна помощ.
Тогава започва да се предизвиква с активности извън физиотерапията. Започва да прави трудни походи в планината. Става йога учител. Дори се записва на Крав Мага.
“Станах много по-изобретателна в нещата, на които подлагах тялото си, докато се опитвах да мина отвъд границите на общоприетото за нормално в моето състояние”, разказва Хана.
Но дори когато добутва тялото си до лимитите му и отвъд, в Хана все още го има онова чувство, че повече никога няма да може да тича отново, а това е едно от най-любимите ѝ занимания.
“Спомням си колко огорчена се почувствах след индицента, докато гледах как хората бягат на маратона, защото някога и аз можех да правя тези неща”, казва Гавиос.
Подготовка за маратона
Тогава Хана узнава историята на Аманда Съливан, която тичала маратони с патерица след автомобилен инцидент, оставил я парализирана. Ако някой с подобно състояние може да изтича маратон, защо и аз да не мога, помислила си Хана.
Започва да тренира за първия си маратон през 2018 г., посвещавайки тичането си на благотворителна организация, посветена на търсенето на лечение за гръбначни травми с цел подобряване на живота на хората с увреждания. След двата изтичани маратона Хана успява да събере около 29 000 долара. Чрез организацията се свързва с треньор, с когото обсъжда по телефона напредъка си. Започва да следи изтичаното разстояние, докато тренира два пъти седмично.
На 4 ноемрви 2018 г. успява да завърши маратона за 11 часа и 20 минути. Това е първото ѝ състезание след нападението и първият ѝ маратон в живота. През 2019 г. Хана подобрява времето си с 18 минути.
Да бягаш на воля
Гавиос успява да събере хиляди долари чрез усилията, които полага за маратоните. Средствата отиват за проучване на епидуралната стимулация като обещаващо лечение за хора с парализа да възстановят отново напълно или поне част от двигателните си функции.
И макар че е изтичала първите си два маратона в живота с патерици, Хана се надявам някой ден да тича истински отново.
“Благодарна съм, че мога да правя крачки и за онези, които не могат. Но ако някой ден мога да тичам на маратон без патерици, ще е чудесно. Истински се надявам това изследване да помогне на всички.”
