fbpx
И аз съм човек

Моем – носим!

28 май 2016

Мая Фадеева е седнала и е написала алманах на най-познатите способи за носене на бебета и малки деца. Най-хубавото е, че всичко от изброеното го е изпробвала лично с ДВЕТЕ си деца, така че не само можем да ѝ вярваме, а директно да ѝ залепим стикер "доказано и проверено". Благодарим на Мая, че ни разходи из тайнствата на слинговете, кенгурата и цедилките!

Най-редовно случайни хора, предимно мили баби, коментират как нося бебе и бутам празна количка, а някои намират за много остроумно дори да подхвърлят нещо от рода на „е, не ви ли беше достатъчно девет месеца да го носите“ и разбира се, любимото ми – „не го свиквайте на ръце, че ще го разглезите“… И така, с второ поред бебе, което решава, че тая работа кроткото возене в количка не е най-добрата сделка за него и може да договори по-прилични условия със слабия си духом опонент, съм пробвала ВСИЧКО възможно, с което може да се мъкне отрочето, като в същото време разполагам с лукса на две свободни ръце.

С натрупването на две години и половина стаж мъкнене на вече две деца станах експерт със завиден потребителски опит. Лично притежавам шест артикула за носене, пробвала съм още няколко разновидности. Реално ползвам постоянно само един от тях и плача горчиво, когато толкова се изцапа от сополи и бебешко повръщано, че вече просто трябва да бъде хигиенизиран.

Ето и какво мога да споделя за различните приспособления за носене на бебе:

Слинг шал – парче плат дълго между четири и шест метра в зависимост от височината и ширината на родителското тяло. За да го сложиш, ти трябва висше инженерно, поне пет часа гледане на видеа в YouTube или супер печена приятелка, която да ти покаже как става и после да те успокоява, докато хлипайки не успяваш да се справиш и на седмия опит. Ако все пак се научиш да го ползваш, това нещо е брилянтно за носене на новородено, защото повечето (но не всички, по дяволите!) няколкодневни/седмични бебоци обожават да са толкова стегнато притиснати към майка си или друго родителско тяло. При много от тях носенето в слинг шал може да облекчи драмите около коликите.

Правило при избор на такъв слинг, както ме светна веща приятелка, която ми уши и подари моя слинг шал, е за малко бебе да се вземе меко памучно трико, защото е нежно към кожата и еластично. А за по-голямо (разбирай - по-тежко) бебе, се предпочита нееластичен плат, предимно памук или лен, за да не провисва бебешкото дупе. Има безброй позиции за носене на бебе със слинг шал – отпред, право, легнало, настрани на хълбок, отзад на гърба, сигурно има и вариант отгоре на главата на майката, но то така или иначе вече ѝ се е качило на главата, та айде, нема нужда.

Аз лично носих само на гърдите с бебе в поза жабче, до момента, в който не реших, че ми е прекалено сложно да се занимавам всеки път с шестметрово парче плат, което винаги мете земята около мен в радиус от около два метра. Цените на слинг шала варират от около 20 лв за плат, който сама си тракваш на шевна машина, до към 150 лв, в зависимост от това какъв точно е платът, каква е марката, органик ли е памукът, съдържа ли копринена нишка, която пази от зла дума и кемтрейлс, и т.н.

Слинг с халки или слинг торба – плат във формата на обръч или с халка, която да го затваря, който си намъкваш през рамо и като в торбичка слагаш отрочето. Страхотният плюс на това нещо е, че можеш лесно да закачиш бебето да суче и да почнеш да белиш картофи. Класическият слинг с халка е може би единственото нещо за носене, което само съм намъквала на себе си (и детето си), но не съм използвала продължително. Аз лично разполагам със слинг торба, стягаща се с велкро ленти. Ползвах я само с второто бебе около две седмици, докато не ми натежа прекалено много да го мъкна на едно рамо.

Този тип слинг е предизвикателство за жените с голям бюст, защото бебокът или стърчи яко напред, или бива запокитен нейде под гърдите на тъмно. Сериозните минуси на този тип слинг са, че тежестта пада само на едното рамо, и че по-мърдащо или просто по-голямо бебе относително лесно може да се изсули. Т.е. от моя гледна точка, този слинг е перфектно решение ако разполагате с леко, възпитано и завидно кротко дете. Ако е така обаче, аз бих попитала – защо не го сложите това дете в празната количка?! Цената на такъв тип слинг е от около 50-60 лв до към 200 – отново в зависимост от производител, плат, екстри.

Май тай слинг – това, с което виетнамските оризоберачки носят на гръб бъдещите оризоберачи, докато берат ориз. Представлява парче плат, който поддържа бебето, и платнени сиджимки, с които се привързва към тялото – може да не носи както отпред на гърдите, така и на гръб, като раница. Модерните варианти на май тай слинга са с подплатени презрамки за повече удобство, а коланът, подобно на слинг шал, се увива два пъти около кръста и се връзва на възел. Удобно приспособление, относително лесно за слагане, и в повечето случаи доста компактно като е свалено и сгънато. Отново можеш да си скроиш и ушиеш, но можеш и да си купиш – виждала съм от около 40-50 лева от китайски онлайн магазини, до към 150.

Цедилка – почти същото като май тай слинга, но не за оризоберачките, а за нашите прабаби от село. Притежавам автентична цедилка от Рибново на възраст 30 години, подарък от семейна приятелка, и е абсолютно достойно за етнографски музей. Представлява плътно парче плетено с гъста вълнена плетка, и две дълги презрамки, пак от вълнена прежда, които се увиват през раменете и кръста. Бебето обикновено се носи на гръб, а като стигнеш до нивата, връзваш цедилката на здрав хоризонтален клон на единственото дърво на полето, и магически се превръща в люлка.

И сега сериозно – всъщност може да е доста удобно, но не и в сезон, в който би ти хрумнало да сложиш потник или лека блузка и после да си вържеш цедилка от вълнена прежда. Протрива ти раменете и започва да те сърби всеки квадратен сантиметър от кожата, бил в контакт с тази адска материя. Но е мега хипстърия да си носиш детето в цедилка, дъвчейки стръкове отгледана от теб био целина. Трябва да го пробвам, само да отгледам целина. Цена – безценно.

Кенгуру – до скоро най-популярното средство за носене на бебе по нашите ширини. Представлява плат, който държи бебето като гащи и продължава по гърба до вратлето, прикрепя се с презрамки, които обикновено са кръстосани на гърба. Гениалното при кенгуруто е възможността да носиш бебето гледащо напред – доколкото ми е известно, това е единственото приспособление за носене, което може да позволи на малко бебе (таман научило се да си държи врата изправен, т.е. на около 2-3 месеца) да зяпа напред света. И повечето май адски се кефят на тази екстра. Някои модели обаче са адски трудни за поставяне на бебето, трябват поне два чифта ръце.

Други модели, като моят, който е минал през поне 7-8 бебета, са направени така, че бебето много лесно да се слага и изважда от кенгуруто, което го прави доста удобно, след като приспиш мъника, леееекичко да се отървеш от него, поставяйки го в количката или леглото. Много често се цитира сериозен недостатък на класическото кенгуру, което поддържа бебето като гащи – че повишава риска от дисплазия на тазобедрените стави, защото крачетата висят, а не са разкрачени и обкрачващи тялото на майката с колене по-високо от най-провисналата точка на дупето. Окей, аз доста време вярвах в това. Но като заведох малкото си дете на профилактичния преглед при ортопед на възраст един месец, специално попитах един от най-големите специалисти в България и експерт именно по дисплазия на тазобедрените стави при новородени. И той беше категоричен, че това не е риск, а е добре измислена маркетингова стратегия на производителите на ергономични раници.

Така че, дали ще вярваш на този наистина често цитиран недостатък на кенгуруто, избираш ти. Аз мога да споделя от собствения си опит, че за мен сериозните недостатъци на кенгуруто са липсата на колан през кръста при повечето модели, което значи че цялата тежест увисва на горната част на гърба, и че висящите крачета на бебето започват да се пречкат доста, като се издължат – и с всяко стъпало получаваш нежен (или не чак толкова) ритник. Цените пак варират – виждала съм евтини кенгурчета за по 20-30 лева, обикновено са доста трудни за поставяне на бебето. По-измислените (и от по-читави производители) отиват над 130-150 лева.

Ергономична раница – това е безапелационно моят избор. В моето семейство е известно още като „коалчето“, за да се различава от „кенгурчето“. Реално това е осъвременен май тай слинг – като логика на носене на бебето, като начин на връзване към тялото. Но с удобството на раницата – с катарамки, копчета, подплатени презрамки и колан, лесни пристягания и т.н. Важните неща са две – широчината на плата, поддържащ бебето в разкрачена позиция, и удобството на колана за през кръста. Разкрачът на бебето – като бебе-коалче – позволява по-добро разпределение на тежестта. В комбинация с колана през кръста и ето ти – носенето и на дете над 10 кила е съвършено удобно и не твърде изморително.

Има няколко специализирани производители само и единствено на ергономични раници, а в последните години и стандартните марки за всичко бебешко пуснаха свои версии. Има и вече доста допълнителни аксесоари за ергономични раници – като покривало за студено време, специални якета за мама плюс бебе, подложки за смучене, които се слагат на презрамките и които бебето лигави и сополиви вместо самите презрамки.

Ако имаш 200-250 лева за даване, или някой много иска да ти направи подарък за бебе с такъв бюджет, давай, купи си ергономична раница от някоя от специализираните марки. Страхотни са. Някои са така скроени, че да могат да се ползват и с новородено бебе. Други са за бебета над 5-6 кила и ако ползваш с по-малко слагаш специална приставка за новородено (т.нар. infant insert). Някои имат качулка, други пък имат джобче, в което можеш да си сложиш нещо дребно, трети имат ципче, с което се отваря мрежичка на гърба на бебето да се проветрява при по-топло време.

Ако обаче нямаш възможност да се сдобиеш с чак такава гъзария, можеш да направиш като мен и да субсидираш производителите на ментета в Китай. Аз си поръчах по интернет за около 40 лева менте на една от най-добрите марки. Ползвам го вече две години. И съм сравнявала с оригинално – разлики определено има. Коланът на оригинала е доста по-широк, платът е по-качествен, докато на репликата вече леко излинява. Оригиналното категорично е по-добро, но чак пет пъти по-добро не е, затова и аз съм предоволна от китайското си менте.

Раница със столче за дете – като самара ти за планина, но вместо палатка и шалте, си мъкнеш детето. Виждаме тези раници основно по планините, но аз съм засичала по паркове и хитри татковци, които така си пренасят вече поотрасналото, но все още малко дете, от една локация на друга. За детето е супер купон – седи си удобно на високо. За носещия – ако мое, носи, то е ясно. Самата раница е тежка, тези, които съм виждала са между 7 и 17 кила без детето. Което с все дете би направило товар на гърба равностоен на посудата за бивакуване на гимназиален клас, тръгнал да прави прехода Ком-Емине.

Най-ранният момент, в който може да сложите дете в такава раница, е от около 9-месечна възраст. При всеки случай детето трябва да може вече да седи самостоятелно. Препоръките на повечето производители е да се почива най-много на два часа, за да се оросяват крачетата на седящото дете (а и за да си почиват крачетата на носещия възрастен!). Има раници със столче от около 150 лева до към 600-700 в зависимост от производителя и екстри, като обем на самата чанта, наличие на сенник и дъждобран за царчѐто, което ще се вози и т.н.

И така, каквото и да избереш, знай, че точно от носене едва ли ще успееш да си разглезиш детето. Има десетки други начини. Щом моеш – носиш. Ако обаче те заболи кръстът – масаж и арника. И някой друг да носи.

 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross