fbpx
И аз съм човек

Мисията на живота понякога закъснява с 15 години - но идва!

23 август 2018

Нора Ардашева ни гостува с размисли по темата за мисията на жената да създава живот и за това какво се случва, ако животът - тази злобна кучка, понякога е решил друго...

Въпреки че сме в Европа, все пак единият ни крак е в Ориента. Нищо, че в много семейства жената осигурява прехраната, и едновременно с това, като един същи циркаджия - от онези с многото пръчки и чинии връз тях - гледа децата, домакинството и социалните ангажименти на семейството, за да са на ниво.

Ако тя върши всичко това, обществото няма проблем с нея, но ако не успее да износи и роди дете, то тогава адът се отприщва. Това се случва по един много цивилизован и прикрит начин, но не и за нея.

Тя трябва да приеме въпросите, зададени дискретно в началото и станали жестоки по-нататък.

Трябва да преодолее собствените си страхове и мечти, и да намира обяснение на необяснимите неща.

При това – сама!

Никой не отправя неуместен въпрос или упрек към мъжа в семейството. В един по-жесток сценарий, той дори си позволява да се влее в групата на недоволните.

Ориент!

Аз имам щастието да имам двама приятели от детството, които, макар и изпаднали в идентична ситуация, реагираха по различен, безкрайно цивилизован и човешки начин на това житейско изпитание.

Преминаха през всичко, което можеше да им помогне, изживяха всяка част от ужаса , на който са подложени бездетните семейства, запазвайки невероятното си чувство за хумор и желанието за пълноценен живот.

Само от отсъствието им по време на някои големи събирания разбирахме, че са преживели поредния провал. Подкрепяхме ги от все сърце, кой както може, понякога може би и нетактично, но винаги с безрезервна любов и нескрито уважение към силата им.

И така - 15 години!

Един ден, на поредната сбирка, тя каза:

- Хора, аз се отказах! Ще се радвам на вашите деца, ще ги обичам като свои и това е!

Приехме решението им без драма. Достойно решение на силни и достойни хора.

Започна нов период в живота на семейството и най-вече на жената.

Спирайки лекарствата, тя се промени неузнаваемо. Красива, млада, успешна, интелигентна - светът ѝ направи път и тя постигна невероятни върхове.

Имам един незабравим спомен с тях. С една много голяма и шумна компания летувахме на планина. То не беше почивка, а кулинарна вакханалия!

В региона още се носят легенди за нас... Канехме музикантите на масата да си хапнат и починат, а ние взимахме инструментите и микрофоните им и….що вино се изпи, мани, мани.

Единият ден решихме да отидем на Кръстова гора. Е, отидохме, разгледахме, всеки запали свещ и се събрахме при колите, за да се отправим към поредния ресторант, когато забелязахме, че тях ги няма.

Отидох в параклиса да ги повикам. Стояха двамата, един до друг, пред Богородица – безмълвни и незабелязващи нищо и никого.

Тихо се измъкнах и излязох, а отвън лудата ни компания, сякаш разбрала какво се случва, беше странно притихнала.

Същата компания, която година след това стоеше под прозорците на родилния дом и от очите на иначе опаки и страховити мъже се стичаха сълзи на радост, защото се беше родило това така дълго чакано и изстрадано прекрасно дете.

Дете, което скоро ще има рожден ден и което израсна на майтап между малко попрезрелите приятели на родителите си, дете, умно и интелигентно по един обясним начин, дете, което свикна на празниците да е около нас и ни прие като приятели, лели, чичовци, баби и дядовци едновременно и когато приготвя списък с присъстващите, ние сме в графа “моите хора“.

Всички обичаме това дете по един категоричен начин, както майка му беше обещала да обича нашите деца и го прави и до днес. Гордеем се с постиженията и успехите му, и наблюдаваме растежа му с любов и интерес.

За нас тя е чудо!

Доказателство, че не ние решаваме какво и кога да ни се случи. Дали е Вселената или безсмъртната ни душа, но е сила, която знае много повече и отсъжда много по-мъдро.

Иска ми се това откровение да е за нашите прекрасни деца - наша гордост, урок, мисия, грижа и радост. Наши учители и ученици едновременно.

И ми се иска никога да не забравяме, че мисията често се появява под друга форма в живота на хората. Да не забравяме, че това да родиш и отгледаш дете не те прави успял и доказал се човек, както и това, че поради причини, зависещи или независещи от теб, не си го направил, не те прави провалил се и недостоен такъв.

Докато мога да мисля, ще поддържам правото на всеки да решава собствената си съдба, без да пречи на останалите да правят същото.

Що се отнася до нашите географски ширини обаче, ми се струва, че ни трябва един Мойсей… да ни поведе на разходка. Поне 40-годишна…

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross