fbpx
И аз съм човек

Мили Дядо Коледа, аз бях много послушна майка!

23 декември 2016

Ето я и Коледа, чука на вратата, а вие, като неуморни майки, сигурно вече сте обиколили всички магазини и сте накупили планини от подаръци, защото, ако трябва да сме честни, вие сте семейният дядо Коледа – изнервен, изморен, леко истеричен, но, надяваме се, без брада и мустаци.

А и няма как да не сте, защото подаръци трябват за огромен брой хора – бащата на децата, собствените ви родители, онази леля от Сопот, която винаги идва по празниците, братовчедите на мъжа ви, (те са принципно пияници, но един чайник няма да им се отрази зле), децата на братовчедите, (които също не са стока, но какво да правиш – рода), най-добрата ви приятелка и още около 11 подаръка за детето.

Защо 11 подаръка ще каже някой?

Ами защото вече не е като едно време – Коледа вкъщи и айде, това беше. В днешно време има безчет коледни тържества - в детската градина, служебно детско коледно тържество, елха при баба и дядо, тържество у съседите, тържество у приятели… както е казал класикът, безкраен празник.

Ето, например, за нито един съвременен, изстрадал родител не е тайна, че Коледата не започва на 24-ти вечерта. Тя започва още в началото на декември, когато трябва да занесете подарък за детето в детската градина, за да може градинският Дядо Коледа да му го раздаде около две седмици преди Коледа.

Има два начина да напълните чувала на добрия старец, зачислен към съответното ОДЗ – умен и не чак толкова умен. Ако детето ви ходи при оправни учителки, които са сложили ръка на ситуацията и я контролират, вие просто ще оставите пари на касиерката и накрая и всички деца ще получат едно и също – моливи и блокче. Никой няма да плаче, вие ще сте доволни и ще можете весело да пеете с пълен глас от последния ред „Коледо, мой коледо!“

Ако, обаче, НЕ СТЕ при оправни учителки, а при някакви неорганизирани същества, които са оставили родителите да си правят каквото искат, най-вероятно сте като мен.

Аз съм онази плашлива майка, която е купила скромна музикална кутия

и се моли горещо на Господ поне тази година номерът да мине. Тоест, да ѝ се размине без родители, които са домъкнали в градината триметрово детско бъги с истински мотор, което, като се включи, и мигом всички останали деца се разревават от нещастие, завист и обреченост, докато притежателят на бъгито ги сочи с пръст и им крещи, че не са били добри през годината, та затова не получават бъги.

Но преди цялото това предполагаемо фиаско, вероятно сте се включили в Организационния комитет по подаряване на коледен подарък на „госпожите“. Това е българското название на учителка от детската градина.

„Е, чак пък организационен комитет!“, ще кажат хората, нямащи никаква представа от детскоградински порядки. „Какво толкова, събираме 50 лева и купуваме нещо на учителките“.

„Ха-ха“, иронично ще им се изсмея аз.

Бях същата абсурдна наивница,

докато водовъртежът от имейли „Скъпи родители, дойде време да изберем подаръци за учителките на нашите скъпи деца“ не ме засмука.

1. Ден първи: Всичко започва с двайсет много дружелюбни имейла с коледни поздравления и прикачени снежинки. Повечето родители твърдят, че нямат претенции и каквото се реши, те това ще подкрепят.

2. Ден втори: Смела майка излиза с предложение да купим по една кутия коледни сладки и по една коледна играчка. Таман всички да въздъхнем от облекчение, че проблемът вече е решен, когато друга майка изненадващо контрира предложението със забележка, че все пак сладките не са КОЙ ЗНАЕ КАКВО и бързо се изяждат, затова най-добре е да измислим друго.

3. Ден трети: Все още в добро разположение на духа, родителската общественост се замисля дълбоко и друга майка предлага да купим по един коледен фенер от Икеа и да прибавим към фенера коледните сладки. Тъкмо си казвам, че това предложение няма как да не бъде прието, когато касиерката на групата ни съобщава, че имаме точно 20 (двадесет лева) общо за двете госпожи и надали подобна покупка би била възможна.

Тук, признавам си, направих грешка.

Включих се.

Попитах дали не е редно да съберем повече пари –

ако всеки даде по 5 лева, то тогава... ехеее!

4. Ден четвърти: предизвиквам вълна от възмущение и упреци към финансовите ми претенции, което ме агресира до крайна степен. На косъм съм да напиша, че НЯКОИ ХОРА ОЧЕВИДНО МОГАТ ДА ХОДЯТ НА РАБОТА С КОЛА, А НЯМАТ 5 ЛЕВА ЗА ПОДАРЪК, когато друго, по-абсурдно предложение отвлича вниманието от моето бръщолевене.

Една крайно неразумна майка предлага да сме купели на учителките по една бутилка вино и коледни сладки

5. Ден пети – ден осми: Безкомпромисни орди от защитници на трезвеността нападат предложението, чак ми става мило. Викам си, сред толкова въздържатели, поне детето няма да се пропие в градината.

6. Ден девети: След неколкодневна размяна на остри думи, включващи "пиячка", "алкохолички", "безобразие" и прочие, се появи разгневен баща, който казва, че му е писнало да получава мейли и заповядва да се отиде за фенери от Икеа.

После изчезна. Естествено...

Та, накратко, отидох до Икеа. Купих.

Касиерите на групата ми бяха толкова благодарни, че подариха на детето ми специален отделен подарък, който струваше колкото фенерите, че и отгоре.

Слава Богу, това е история от ерата, когато имах само едно дете. Сега съм далеч по-опитна. Стоя настрани, игнорирам всички мейли и просто се информирам колко пари трябва да дам.

И така, да се върнем на темата... Коледа наближава, а вие вероятно балансирате към дома с торби, пълни с коледни покривки, чорапи, шампоани, кремове, сладки, самобръсначки, книги, играчки и внимавате да не се подхлъзнете.

А какво ви купиха на вас? Или ако трябва да сме политически коректни, какво ще ви донесе дядо Коледа на вас?

Вероятно много добре знаете какво ще ви донесе. Най-малкото защото сте упражнили железен контрол върху ситуацията и не сте позволили своеволия, които са можели да се развихрят в скандални предмети от сорта на лачена чанта с пискюли и златна катарама, препоръчана от свекървата, или брошка от орехови черупки, образуващи слънчевата система.

Вероятно сте уморена и мечтаете за подарък. Но от умора, недоспиване и изтощение, дори не знаете какъв.

Ние сме тук, за да ви предложим няколко подаръка, които да си поискате. И тъй като Коледа чука на вратата, ще останат за догодина. Та, започваме:

Скъпи дядо Коледа,

За следващата Коледа те моля да ми донесеш следните неща:

1. Повече помощ, защото понякога ми е много трудно. Ето, направих 7 постни ястия, слагах малки купички с ошав и кашу до припадък. Какво пречи след вечеря някой ДРУГ да вдигне всичко, да почисти добре, да прибере чиниите по шкафовете, да накара децата да си облекат пижамите, а аз да лежа и да ям мандарини?

2. Повече време – да, дядо Коледа, донеси ми време. И то от онова, в което се изтягам сама на дивана или кръстосвам Адриатическо море с лодка, а не от онова, в която чакам автобус 204 67 минути под дъжда

3. Повече пари – малко ме е срам, дядо Коледа, но тази жена тук не се поддържа на кислород и въглероден диоксид. Тя има нужда от френски парфюми, италиански обувки и почивки в Испания, та, бъди така добър!

4. Здраве – скъпи дядо Коледа, моля те, айде да спрем с тези ангини, онзи ларингит да си отиде завинаги и поне първата половин година въшките да ни подминат, защото вече не се издържа

5. Разни – тук бих искала да сложа най-различни дребни неща като молба тази Коледа братовчедите на мъжа ми да не се напиват толкова, че да се бият, брат ми да не ми подарява повече икони и децата му да не крещят толкова, колкото миналата година.

ПП. Просеко, Совиньон блан, Розе!

Ти сам знаеш, че бях послушна майка, доколкото здравият разум го позволява, така че би било крайно несправедливо да не получа всичко, което съм ти поръчала.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross