fbpx
Психично здраве

Милена и София от "Живот на килограм": Хранителното разстройство не е "лигавщина", а реално психично страдание

8 януари 2020

Милена Ташкова и София Фердинандова са две смели жени, излезли на борба с килограмите, но не онези физическите, от чието излишество всички се страхуваме, а с килограмите на емоционалния багаж, който носим и под чиято тежест понякога рухваме. Тяхната инициатива Живот на килограм събира психотерапевти със сериозен опит в работата с ученици и семействата им, като основната идея е да помагат при разрешаването и предотвратяването на психологически проблеми, свързани с храненето.

В момента хранителните разстройства сред младите хора са с мащаба на епидемия, както споделят Милена и София, и тяхната работа е изключително сериозна, включваща отскоро, освен посещения в училищата и разговори с децата и родителите, и едно образователно четиво, което превръща разбирането на емоциите в полезно и забавно приключение за цялото семейство. Малка книжка за големите емоции въвежда децата в света на чувствата, защото колкото по-рано се научат да разпознават, назовават и изразяват своите емоции, толкова по-малко, пораствайки, ще имат нужда да прибягват до храната като начин за справяне с тях.

Екипът на Живот на килограм заедно с фотографката Вера Гоцева – Lomovera, ни провокират да помислим за "преглъщането на емоциите" и с изложбата 100 грама нежност, която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum от 9 януари до 2 февруари. В рамките на изложбата Живот на килограм ще проведе и две срещи дискусии в Credo Bonum на тема "Кога отношенията ни с храната стават проблем?". Дните са 18 януари и 1 февруари, часът е 11:00, а срещите са отворени за всеки, който иска и има нужда да получи повече информация по темата.

Преди това обаче Милена и София са в Майко Мила, за да ни разкажат защо понякога връзката на децата ни с храната се оказва много по-проблемна, отколкото можем да си представим.


Какъв проект е Живот на килограм и защо решихте да се захванете с него?
Живот на килограм съществува вече трета година и е насочен към психологическите проблеми, свързани с храненето. От доста време се забелязва една "истерия" около начина на хранене. Непрекъснато се говори за добре поддържани тела, за хранителни режими, тренировки и здравословен начин на живот. Това не може да остане без последствия. Забелязваме драстично нарастване на случаите с хранителни разстройства сред младите хора. Тук ние имаме предвид не само най-разпространените анорексия и булимия, а и прекаленото фокусиране върху здравословното хранене – орторексия. Ако се замислите, всеки от нас в обкръжението си има приятели или познати, за които темата хранене е единственото, за което разговарят. Това ударение върху начина на хранене е изключително вредно за тинейджърите и може да доведе до сериозни психологически проблеми.

Темата се подценява много често поради неразбиране и поради това, че се крие под маската на здравословна грижа за себе си. Държим да подчертаем, че тази грижа е нещо много хубаво и необходимо, но тя трябва да е отговорност предимно на родителите. Свръхфокусирането върху храната при тинейджърите е опасно, защото те нямат психичната зрялост да контролират тези процеси и да не изпадат в крайности. Заради всичко това решихме да създадем нашия проект, който да направи проблема по-ясен, видим и в крайна сметка по-предотвратим.

– Какво значи “хранително разстройство” и какъв е спектърът от състояния, влизащи под тази шапка?
– Важно е да се разбере, че хранителното разстройство всъщност е психологичен проблем, а килограмите и поведението на хранене са най-видимата част от него. Не става дума за "лигавщина" или липса на воля, а за напълно реално психично страдание, неприемане на себе си, невъзможност за справяне със сериозни вътрешни емоционални конфликти и отношения със значими хора. Най-познати са анорексията и булимията, но има и други, "модерни" хранителни разстройства като орторексия, атлетика нервоза, хиперфагия.

Малка книжка за големи емоции

– Какви са най-разпространените заблуди в обществото за хранителните разстройства?
– Мит е, че само момичетата страдат от тях, всъщност все повече момчета и млади мъже са засегнати. Погрешно се смята, че хранителните разстройства включват само крайните фази на анорексията и булимията, които са животозастрашаващи. Проблемното хранене обхваща широк диапазон от състояния с различна интензивност, защото хранителното разстройство не се случва за един ден. То е дълъг процес с различни стъпки по пътя. Не е единствено важно колко, какво и кога ядем, а и колко и как мислим за храната, защото именно мисленето е това, което ни държи в проблема.

Как изглежда и протича работата ви?
– Работим в училищата с ученици от 5 до 12 клас по специално изработена от нас програма, включваща интерактивни упражнения и дискусии. Точно в тинейджърска възраст е извънредно важно как изглеждаме в очите на другите и как възприемаме себе си, заради това и социалните мрежи стават сцена, на която може да се гради желаната идентичност. Лайковете и последователите започват да стават по-важни от реалните приятелства и преживявания.

Обсъждаме и отиграваме с учениците всички тези фактори от външната среда, както и вълненията, трудностите на справянето с емоциите и самооценката. Започват да виждат как целия този натиск от средата и противоречивите им преживявания могат неусетно да ги тласнат към фокусиране върху храненето като начин за справяне. Например когато се чувстват отхвърлени от другите или несигурни в себе си, да се утешават със сладко или драстично да ограничават храната, защото така всички ще ги харесат. Почти във всеки клас има деца, които са развили проблемни отношения с храната. Има цели групички момичета, които се подкрепят взаимно как да изкарат деня само на 2-3 ябълки. Има деца с наднормено тегло, подигравани от съучениците си...

кадър от изложбата "100 грама нежност"

– Какво научавате за децата, с които се срещате? Какъв е животът им, какво ги вълнува?
– Нашата работа има вторични ползи, свързани с изграждане на по-голяма чувствителност и разбиране за другия. По време на интерактивните занимания обръщаме внимание на екипната работа и усещането за общност. Всичко това помага на тинейджърите да видят отвъд външното. Да разберат какво преживяват и те самите, и съучениците им. В работата си забелязваме също така колко важен е факторът семейство. Деца и родители говорят много по-лесно за постижения – например оценки, отколкото за преживявания – като трудности, страхове, мечти. Опитваме се да насърчим тинейджърите да разговарят открито за нещата, които истински ги вълнуват и да не губят тази връзка.

– Какво не знаем за децата си?
– Като родители ние винаги сме загрижени за това, което преживяват децата ни, но често не си даваме сметка колко драматично може да бъде то за тях. Необходимо е да се вглеждаме и в малките сигнали, защото те могат да говорят за големи неща.

– Добре, а кога трябва да ни светне червената лампа, че с детето ни се случва нещо и това по всяка вероятност е хранително разстройство?
– Ето няколко примера:
ако детето ни започне да говори често за начина, по който изглежда, и за това, че трябва да намали теглото си;
ако започва да ограничава храненето си или напълно изключи определени храни, а постепенно и цели хранителни групи;
ако много държи да се храни само в стаята си;
ако започнем да откриваме скрити опаковки от храна – най-често сладки и високо въглехидратни храни;
ако  забележим промени в емоционалното състояние на детето си – то се затваря в себе си, ограничава контакта с връстниците си...;

– Разкажете ни за изложбата, която организирате – 100 грама нежност.
– Идеята за изложбата 100 грама нежност дойде като следствие на желанието ни да дадем повече видимост и разбиране за проблема. Решихме да поканим фотографът Вера Гоцева защото много харесваме дълбоката емоционалност на нейното изкуство и умението й да разказва истории с него. Вера има вкус и усет за психологичните аспекти на фотографията, както и умение да изгради връзка на доверие с хората, които снима. Това се оказа особено важно защото мислейки заедно с нея концепцията на изложбата, на Вера и хрумна идея да снима детайли от домовете на пациенти с хранителни разстройства. Много сме им благодарни за това, че отвориха вратите на личния си свят и пространство. Снимките показват обичайни детайли, които могат да бъдат видяни във всяка къща, но през призмата на хранителния проблем тези детайли придобиват съвсем друго значение и символичен смисъл. "100 грама нежност" не е просто изложба, а преживяване, което ще ни накара да се замислим, да се обърнем към себе си и същевременно да усетим, да разберем, да видим с други очи случващото се в душите на тези хора.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross