Ако още не сте го усетили на свой гръб, „ревност“ е твърде невзрачна дума, когато говорим за отношението на децата към една част от новия живот на майките им след развода. Любима авторка на "Майко Мила!" се опитва да разгадае мистичната способност на децата да променят шанса майките им да излизат вечер - от веднъж-дваж месечно до... нула...
Рано или късно горчилката от развода е отмита. Всички лоши думи бях казала, всички зли мисли измислила и всички проклятия произнесла.
В крайна сметка, майната му - уморих се да съм тъжна. Точно време да го ударя на живот, викам си, хем сега всеки мъж ще ми се види по-свестен (летвата много падна).
Разбира се, броят на кандидатите да ухажват капризна самотна майка с куче и корпоративна работа, съответно свободно време около 45 минути на седмица (и то ЕВЕНТУАЛНО), не е голям. В смисъл, няма тълпи. Дето се вика, трябваше да прибегнем към "студения резерв" - скромен колектив стари, във всякакъв смисъл, гаджета.
Последва успешно преодоляване на първото препятствие, а именно фиксиране на обекта и примамването му.
Оказах се обаче, напълно неподготвена за втория рубеж под формата на малък 11-годишен човек от мъжки пол, притежаващ радари на прилеп и интуиция на агент от Мосад, който със самоотвержеността на младия Ланселот се хвърли да отбранява крепостта и кралицата в нея, силно разтревожен от факта, че короната на единодържец може да му бъде отнета.
Не знам как го правят тия деца… Изследвала съм този въпрос от всички страни и днес съм сигурна, че те имат невидими антени в ушите или носовете, които предават нервни импулси до онази част от мозъка, на която с огнени букви е изписано - МАМА - ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ - МОЯ!!!
Когато в радиус от 150 км до майката се доближи същество, което представлява опасност обслужващият персонал да бъде споделен, антените се активират. Сигнализират мозъка, в ушите на детето започват да пищят аларми, светлинни сигнали засияват и със срещата на майката е свършено.
Нееднократно съм имала възможност да се убедя в тази свръхестествена функция на детския мозък. Тя не се активира, когато излизате с приятелка, да речем. Тогава вие имате едно възпитано, както се казва - самостоятелно дете - което може сам само да си изпече пица на вечеря, да си легне към 10 с кучето и единственият дерт да са разпилените пуканки и празни станиоли от шоколад.
Няма проблеми и когато сте на вечеря с голяма компания от най-разнородни хора и сред тях няма нито една ОПАСНОСТ - чудесно дете, храни се като малкия лорд Фаунтлерой, пуска политически коректни шеги, абе, дете - образец!
На разходка с приятеля ви от детинство, също разведен, и с неговия син – ама, нямате грижи! Разкошни деца, играят си, не ви занимават. Хармония.
НООООО... Появи ли се обект в гореспоменатия радиус от 150 км, дори вие да не забележите, детските антени се активират. Тогава от ангелоподобното създание изскача младия Ланселот. И, гледайте какво става. Маколи Кълкин от "Сам в къщи" 1, 2, 3 и 123 е смешен мързеливец в сравнение с това, на което е способно вашето дете.
Точно когато съм изведена на вечеря, докарана в подходящия вид - изискана, с чувство за хумор, леко хладна (но не много, нали!!!) - точно тогава телефонът ми звъни и ясен детски глас разцепва ресторанта:
--МАМОООООО, ИСКАМ ДА ТЕ УВЕДОМЯ, ЧЕ В ГРАДИНКАТА ЕДНА ПТИЦА МИ СЕ ИЗЦВЪКА НА ГЛАВАТА…
Разбира се, акустиката не прощава и половината ресторант се смее.
-- Ха, ха - процеждам през зъби аз - то е на късмет, маменце...
-- НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е НА КЪСМЕТ, НО ОПРЕДЕЛЕНО Е НА МИРИЗМА (и крещи ли, крещи).
Няма значение какъв е този, от когото произлиза великата ОПАСНОСТ - дали ви е гадже, дали е просто флирт. Неподходяща възраст, кошмарен вид - все тая. Антените се активират и детето започва да крещи мръсни вицове, да яде с глава в чинията, да разказва как хъркате, как стоите с маска с краставици, как се ядосвате, когато дънките не ви стават, и ей такива работи...
Миналата година обядвахме до Панчаревското езеро с десетина красавици и сина ми. Ние сме на масата, детето тича по поляната и изобщо не се занимава с нас. Обслужва ни най-балкантуристкият тип на света. Лято е.
Върнали сме се от море, аз съм с бяла ленена рокля, очевидно пленителна гледка за сервитьора, който се надвесва и изфъфля комплимент в ухото ми. Още преди да разбера какво става, Ланселот се материализира до майка си, блъсва сервитьора и изревава така, че го чуват до язовир Искър:
-- "НЕ, МАМО!!! Спри се!!! Този човек не е подходящ за теб!"
В смисъл, нали "Мамо, спри се поне ТОЗИ път". Как си тръгваш от ресторант след подобен позор - вие ми кажете.
А ако работата стане по-дебела, детето активира и съюзници. В повечето случаи - майка ви. А за кризисни ситуации - бившата ви свекърва, която вече е тежката артилерия.
Както казах - театър, кино вечеря с приятелка или мъж, който не е ОПАСНОСТ - няма проблеми. Стойте си навън, ако ще до полунощ. Вече 13-годишният Ланселот, който между другото е с наченки на мустаци, мутирал глас и определено по-висок от мен, си гледа клипове в YouTube и колкото повече се аз се забавя, толкова по-добре.
Но я да пробвам да изляза на вечеря с г-н ОПАСНОСТ.
В 8.00 ч. (проверявам всичко наред ли е) ми се задава въпросът „Ти къде си?“ и се продължава:
-- МАМО, кога ще си дойдеш? Има ли какво да вечерям? Къде мога да си намеря поне нещо за ядене?
8.30: -- Кога ще си дойдеш?
8.40: -- МАМО, искам да ти разкажа нещо, но ти сигурно си заета… Добре, ще ти разкажа, когато имаш малко време за мен...
9.00: -- Утре по технологии и предприемачество ще правим сандвичи. Имаме ли неща за сандвичи?
9.30: -- МАМО, аз си лягам, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ!
9.45 -- МАМО... Много ми е тъжно, обадих се на баба и я помолих да си поговорим малко, защото СЪМ САМ и ми е самотно. После тя ми каза да ти се обадя и да се прибереш!!!
10.00: -- МАМО, сега си поговорих с другата баба и тя ми каза, че и ти имаш право малко да поизлезеш, един-два пъти в годината... И че вече съм голям, за да не искам да остана сам... Аз не че не искам, НО МАЛКО МИ Е ПРИТЕСНЕНО...
10.30: -- Кога каза че ще си дойдеш?
11.00: (звъни майка ми) -- Детето каза, че ти звъни, но ти не вдигаш. Обади му се ВЕДНАГА, а най-добре се прибери.
По темата:
