fbpx
И аз съм човек

Мама, две деца и… мама

7 юни 2017

На 10 юни, събота, от 18 часа, пред Паметника на съветската армия в София започва 10-то юбилейно издание СОФИЯ ПРАЙД 2017. Майко Мила!, като пространство, което свободно обсъжда и дискутира всякакви аспекти от живота, подкрепя провеждането на прайда и призовава всички, които са съпричастни към философията му, да присъстват на това цветно и вълнуващо събитие. София Прайд е не просто фестивал, а идея, имаща за цел да противодейства на дискриминацията спрямо хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност. Ето тук можете да прочетете всички цели и задачи, които София Прайд си поставя, а ние ще отбележим темата с един искрен и чудесен разказ за това как се отглеждат деца в семейство, съставено от две майки. Да, гей двойки, отглеждащи деца, има и в България, и това е чудесно - защото важното е децата да са отглеждани с любов, внимание и уважение, така че да израстат уверени и пълноценни личности, независимо от структурата на семейството, и този разказ го потвърждава.

***********************

Майка съм на две момчета, близнаци на година и пет-шест дена, които отглеждаме заедно с партньорката ми. Тя им е и майка, и баща, и сестра, и приятел…

Започвам да пиша този текст, побутната не от наближаващия гей прайд, който за десета, мисля, година би трябвало да оцвети улиците на любимата ни София и да агитира за толерантност и любов между хората изобщо. Не, всъщност идеята дойде от една реклама за различните семейства - децата живеят в големи семейства, в малки семейства, в щастливи семейства, в не толкова щастливи семейства, в приемни семейства...

Но най-важното за едно дете е да има семейство, обичащо и искащо го.

Е, някои от тези семейства са и семействата на еднополови двойки, хомосексуалните семейства. Всъщност не са малко, въпреки че за тях не се говори много. Но е факт, че те съществуват. Съществуват по света, все по-често се осмеляват да съществуват и в България. Ние сме едно от такова семейство – истинско, с две майки, с две деца и все още без куче или котка.

Накратко предисторията е следната: луташ се един цял пубертет вляво и вдясно, и не знаеш какво се случва с теб. В моя случай това продължи почти до след 30. Срещаш се с една дузина хора, докато се опитваш да разбереш какво не е наред с теб и в един момент решаваш да си зададеш някои въпроси. И после е лесно. Винаги е лесно, когато знаеш кой си и какво искаш.

Гей хората според мен имат три житейски алтернативи:

- Да създадат хетеросексуално семейство и да живеят един много двойнствен и нещастен живот, особено болезнен и нечестен за другия човек. Той дори може и да не подозира, но това не означава че не усеща, че нещо не е наред. За съжаление, много са такива!

- Да останат сами

- Да бъдат смели, да следват сърцето си и да вървят по своя път!

Та, в този ред на мисли и с максимата, че всеки е господар на собствената си съдба, ние двете, след една 6-годишна свалка и 2-годишна връзка, решихме че е време за родителство! Че искаме да имаме дете, което да отгледаме в дом, пълен с мир и хармония, и да го дарим с много любов.

В България това не е особено труден процес, тъй като няма проблем жена, която не е встъпила в брак, да се подложи донорска инсеминация. Така и стана. Най-голямата радост дойде не просто с двете чертички, а с новината, че ще имаме близнаци!

Тук обаче идват и притесненията и някои въпроси, които все още засядат ни в гърлото и които много хора от т.нар. „нормални” семейства не си задават, защото не се сблъскват с тях:

Какво ще каже „обществото“, родителите, съседите? Егоисти ли сме? Редно ли е? Ще станат ли хора? Какво ще стане в службата? Аз ще изляза в майчинство, но Тя как ще отсъства като се наложи? Как Тя ще си вземе отпуск, след като аз родя? Ще останат ли дни да идем на море?

Това са неща, които ние не можехме да пренебрегнем, и имаше дни и нощи, в които се питахме дали трябва да продължаваме...

Дали пък деца не трябва да имат само хетеросексуалните двойки? Нали така пише в Библията! Изобщо кои сме ние да имаме деца? Не е ли по-добре да си живеем тайно и да се правим, че ни няма на тази земя?

Ами не, не е така! Децата трябва да бъдат създавани с любов, децата преди всичко трябва да бъдат желани, да бъдат обичани. А те се обичат еднакво истински и от мъж и жена, и от две жени, и от двама мъже… На тях трябва да им се дава добър житейски пример. Да бъдеш честен с тях, да ги научиш да обичат, да ги научиш да следват сърцето си, да бъдат смели, да знаят силните си и слаби си страни. Да бъдат добри с другите, да знаят какво ги прави щастливи!

Всъщност да си хомосексуален в България или пък още по-смелото, да имаш и деца и да ги отглеждаш по най-естествения начин, е голямо предизвикателство. За мнозина може би ще е изненадващо да разберат, че ние не се чувстваме дискриминирани от обществото, нито пък сме били някога.

Според мен обитателите на скромната ни територия са много толерантни, дори безразлични към гей-хората, както и трябва да бъде, ако не броим коментарите интернет по някоя подобна тема или изострените дискусии наближи ли юни месец и прословутия гей прайд.

Възможно е усещането ми да е в резултат на това, че ние общуваме с хора с добри професии, пътуващи и с широк мироглед, прихванали от западните ценности - „всеки да си живее както намери за добре, ако не пречи на другите“.

Откъде идва дискриминацията? Всъщност тя идва от страна само и единствено на държавата, изразена в липсата на легитимност на подобно съжителство, липсата ни на права като двойка, липсата ни на права като родители. Защото родител законово е само едната от нас, при това „самотна” майка. Проблемни за нас могат да са съвсем наглед обичайни неща за много от хетеросексуалните двойки.

Например: Каква би била съдбата на децата ни, ако се спомина? Завещание ли да пиша, пълномощно ли, wtf?!? Или пък как да си купим заедно жилище, при положение че банките ме броят за самотен родител с две деца? Или пък как едно от децата ми да влезе в болница с нея, а не с мен, защото все пак и другото трябва да го гледа някой!?!?

Е, не мога да скрия и факта, че има някои плюсове на така нареченото „самотно“ родителство, от които безскрупулно се възползваме – като прием в детските ясли, например.

Та, в общи линии това е. Да бъдеш родител е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек, независимо дали е бял, черен, жълт, пембен, зелен, хетеро или гей.

Децата се правят, за да бъдат обичани и да внасят радост и смисъл в живота ни. Семействата се създават, за да са силни, сплотени и единни. Нас ни има така, както ги има и всички други стандартни семейства, въпреки понякога срещаните учудени погледи в парка. Да!

Просто следващия път, когато видите две майки да бутат една количка в парка, не се обръщайте след тях - независимо дали искате да ги поздравите за смелостта им или искате да ги нахокате заради самоувереността им.

Всички ние сме различни в желанията си, в действията си, в мечтите си. Но сме еднакви само в едно – че всички сме ЧОВЕЦИ и имаме само едно слънце и трябва да се намери място за всички под него.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross