fbpx
И аз съм човек

Малка историйка, разказана от дете на тъпо същество

12 януари 2018

Малка историйка, разказана ни от Dimitar Georgiev, по-известен като Пътник О'Свиден, автор на някои от най-хубавите текстове, писани от мъже в Майко Мила! За да предотвратим чуденето и въпросите, уточняваме, че действието се развива във Виена.

*********************

"В обедната почивка опашката на каса в Billa граничи с митинг. Петнайсетина ученици с по едно сокче, още толкова строителни работници с по три бири и една земелка.

В някакъв произволен момент настава бясна паника. Опашката прави мексиканска вълна в опитите си да види какво се случва. Припаднало е момче, примерно 14-годишно. Рязко се вадят телефони, поне трима звънят за линейка.

Само възрастна жена и касиерката скачат да помагат, навеждат се над детето, разкопчават му якето и ризата. До тях е клекнало друго момче, явно приятел на припадналия.

Линейката идва след 4 минути, болницата е буквално зад ъгъла. В магазина нахълтват трима от Червения кръст и мятат хлапето на носилка. Единият остава и започва да задава въпроси. Минута по-късно и той изчезва. Чуваме отдалечаващи се сирени и точно преди денят ни да си потече обратно в коловоза, приятелят на припадналия пита възрастната жена

- Кой от близките Ви е починал скоро?

- Дъщеря ми, миналата година. Откъде знаеш? Защо питаш?

- Защото хората верно сме тъпи, отговаря момчето и излиза.

Когато излизам, го виждам на спирката и отивам при него.

- Ще ми кажеш ли какво беше това за тъпите хора?, питам го директно, без да го поздравявам или да се запознаваме.

- Дълго е, казва ми.

- Според таблото имаш осем минути до трамвая.

И той ми казва.

Баба му все повтаряла, че хората сме тъпи същества. Когато веднъж я питал защо така смята, му отговорила, че само трябва да се огледа. Че никой на никого не помага, че живеем в студено и егоистично общество и мислим само за себе си. И че едва когато някакво нещастие ни се стовари на главите, започваме да усещаме колко имаме нужда от хора около нас. И че ставаме добри и подаваме ръка само когато сме преживели нещастие. И затова сме тъпи. Защото може и без нещастието, но ние сериозно държим да го изчакаме.

Благодаря му и се прибирам. По пътя си мисля за най-добрите хора около мен. Звъня на лидера в краткия списък и го питам:

- Кого от близките си загубил скоро?

- Всички, отговаря ми. За няколко години си заминаха всички. Абсолютно сам съм вече. Защо питаш?

- Защото хората верно сме тъпи същества, казвам и затварям.

Затварям.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross