fbpx
И аз съм човек

Майчинство и работа, работа и майчинство

13 ноември 2019

Публикуваме историята на една българка, живееща в Швейцария, която пожела да не споменаваме името ѝ, най-малкото защото то изобщо не е от значение за разказа ѝ. А той е за това как изглежда родителството на три малки деца там, където е избрала да живее. Задъхахме се, само докато го четяхме. Дали и не вдигнахме малко кръвно, или по-скоро беше лека паник атака...


Гледам как напоследък теми като кърмене на обществено място, епизиотомии, майчинство и какво ли още не предизвикват голям обществен интерес. Най-често краен и негативен. И като прясно "изпечена" трикратна майка, която живее в друга страна, често немея и още по-често се смея. А най-често се радвам, че, видиш ли, не живея в България. Не съм го планирала да стане така, просто навремето последвах сърцето си (загубих го по един швейцарец).

Родният негативизъм и крайни мнения направо ме карат да крещя:

Тук майчинството е 14 седмици. ЧЕТИРИНАЙСЕТ!

Някои институции дават 16 седмици. Или работиш и пускаш децата на нещо като частна ясла, или си стоиш вкъщи и гледаш деца. Ако искаш. Това си е твой избор.

Яслата е доста голямо перо. Може да се кандидатства за държавна субсидия, която се изчислява на база годишния семеен доход. Реално обаче, колкото по-висок е семейният доход, толкова по-ниска е субсидията. Има и уловка: за да си осигуриш място в избраната от семейството ясла, записваш още нероденото дете за месеци напред според това кога планираш да се върнеш на работа (да речем, когато бебето ще е на 5 или 6 месеца).

Ако изчакаш и го запишеш след раждането, то тогава трябва да планираш да си го гледаш поне до деветия му месец. Ние записахме "нероден Петко", след като влязох в осми месец, без да знаем пола. Всъщност така записахме и трите деца. Като прескочихме всички суеверия.

Та, третото ще започне да посещава ясла от средата на месец декември, за да свикне с нея. Тоест, тъкмо ще е станало на 6 месеца и в най-добрия случай ще е захранено. Официално започва ясла от януари догодина.

Как се оправяш във времето между третия и шестия месец с работа и деца си е твоя работа. Аз викнах на помощ баба от България. Тукашната баба отказа. Много е заета.

Защото моите планове да започна работа по-късно се провалиха.  И с мозък "кърма" започнах работа от първия ден след официалното приключване на майчинството. Този път нямаше и възможност за преговори за неплатена отпуска. Всъщност имаше: аз исках да се върна обратно през ноември. И нямаше да има проблем, но насрочиха одит по моя проект точно в началото на октомври, така, за добре дошла.

Спокойно заявих, че току-що се връщам и че ще изчезвам от време на време, за да помпам. По закон имам право на между 30 минути и 1 час на ден време за помпане (това зависи от процента работно време, за което си назначена). Но пък няма определено място за това. Тоест, трябва да намериш стая, да "изриташ" колегите и да се заключиш. Аз използвах обедните почивки, за да кърмя бебето (или майка ми го водеше, или аз тичах до вкъщи). А за капак - моят офис се премести от един град в друг. И от средата на октомври аз пътувам два дни в седмицата (по час и нещо в посока) до новото работно място. С помпа и безброй шишета на гръб. И далеч не съм единствена. Тук ежедневното пътуване с влака до местоработата ти е практика.

Можеш да си наемеш електрическа помпа във всяка една аптека. Здравната каса поема около 70% от разходите ти за нея. Това е местният "стимул" да си кърмиш бебето. Но наемаш само помпата. Шишетата и прилежащите шнурове трябва да си купиш от хигиеннк съображения. Един комплект струва 44,50 франка. Ако искаш да помпаш едновременно, ти трябват минимум два. Не дай си Боже, да си ги забравиш на плота в кухнята. Тичаш и си купуваш нови в близката аптека в другия град. Пък и проверяваш по 100 пъти дали си ги затворила добре, защото е много вероятно като тичаш, за да си хванеш влака за вкъщи, тази така безценна течност да напои добре раницата ти (за късмет служебният лаптоп оцеля).

Прибираш се и се мяташ да кърмиш, защото, разбира се, с помпата не е същото и гърдите ти пулсират от болка. А после се захващаш и да готвиш, за да нахраниш и другите две, които междувременно баба е прибрала от занималня. Няма как - те посещават занималня в дните, в които мама е на работа, защото градината не е целодневна. Детето я посещава задължително във времето от 8.20 до 11.50 всеки ден и само един път седмично има занятия от 13.30 до 14.50.

Точно така. Няма обяд.

То и закуски няма - ти ги приготвяш, като имаш дълъг списък с насоки какво може и какво не може да носи в градината (ядките и шоколадът са забранени). През останалото време имаш вариант за занималня към близкото училище, която предлага обяд и закуска. Платена, разбира се. Всички подробности са добре координирани между институциите и обикновено някой преподавател придружава децата от градината до занималнята. А семейството посочва часа, в който ще си прибере отрочето (Не дай си Боже да закъснееш и да не си се обадил...)

Първокласникът има горе-долу подобна програма като в детската градина, но следобедните занимания са две за седмица. И пак в дупките (за обяд и след 15.00) децата масово ходят на занималня. Разликата е, че тук децата са от различни класове и възраст.

И като знаете вече всичко това, пробвайте да си представите следния вариант на един обикновен делничен ден (защото аз още не мога и безкрайно много се страхувам от наближаването му):

Денят започва в зори с бебе на гърда, после се приготвя закуска (по традиция това се пада на таткото), стерилизираш шишета и ги прибираш в раницата, барабар с помпата, приготвяш шишета с кърма и пюре за бебето, приготвяш себе си и три броя деца, изпращаш в 7.55 две от тях на училище и градина, в 8.00 оставяш детето на ясла, хващаш автобуса в 8.14 за гарата. В 8.34 ти е влакът до Базел, използваш единия час път с него за работа (и спокойно пиене на топло кафе с кроасан в скута). В 9.45 влизаш в офиса. Започват срещи и кореспонденции. Междувременно трябва да изгониш няколко колеги и да намериш време да се изпомпаш. Блокираш и хладилника. Идва време за обяд - или ядеш, или помпаш (ако не си смогнала преди това). Една мила колежка ми направи табела за вратата "Временно заета". Приключва ти работният ден и тичаш да хванеш най-ранния възможен влак и, разбира се - най-евтиния, защото си плащаш сам пътя. Работодателят ти не го интересува къде живееш. След това тичаш, за да стигнеш преди 18.00 и да си вземеш първо едното дете, после другото от занималните, след това и бебето, което, само като те види, започва да реве, за да го храниш. Прибираш се с трите деца, кърмиш, приготвяш вечеря и намираш време за игра. И хайде по леглата. Защото денят има само 24 часа. А с мъжа ти я сте се видели, я не.

За щастие реалността е малко по-различна. Нашият татко поема много голяма част от дейностите описани по-горе. Като приготвянето, изпращането и прибирането на децата, готвенето и каквото още може да поеме. Но той работи повече време и е с по-стабилната работа от двама ни. И въпреки всичко сме в разкрачен стоеж. Както много други двойки. Но и двамате сме на такива работи, в които е нормално да работиш от вкъщи. Аз пътувам между два града до максимум два дни в седмицата. Как си правя и откъде останалите часове е мой избор. А сряда е денят ми със и за децата.

И не, не се оплаквам. Това е въпрос на личен избор. Моят. Дали ще успея с всичко - все още е рано да се каже. Но ще пробвам да се вместя - все пак денят има 24 часа.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross