fbpx
И аз съм човек

Семейни пътешествия: В преследване на кукерите

22 май 2018
Тук македонските кукери - гости танцуват.

Тази история е само малка част от изключително забавния и полезен пътеводител „Стигнахме ли вече?“, пълен с чудни дестинации, съвети, легенди и истории, които ще направят семейните ви пътешествия още по-вълнуващи!  

 

Проектът се осъществява с подкрепата на Volkswagen

Ето го, ето го, задава се поредният уикенд, в който вие седите вкъщи, биете си главата във вратата на хола и си казвате "Господи, къде да ги заведа тия деца, просто нямам идея?!".

Нормално е тази тежест да се пада на вас, защото сте майка, а майките трябва всичко да знаят, докато бащите просто подвикват от кухнята "Където кажеш, виж там в интернет", защото така им е по-лесно.

Затова започваме нашия проект "Семеен пътеводител", съвместно с Volkswagen, който ще ви преведе през много известни (и не толкова известни) места, ще ви улесни максимално в организирането на пътуването, ще ви даде ясна представа къде да ги водите тези деца и ще ви предложи на какво да се дивите и да се радвате.

Защо с Volkswagen?

Защото е семейната кола на половината от Майко Мила! и защото като чуем Volkswagen, се сещаме за семейство - ето защо. Нашата собствена кола е Passat на 7-8 години, затова страшно се зарадвахме на това съвместно начинание, в което ще пробваме всички нови модели, докато пътешестваме из България и съседните държави.

Какво да очаквате от тази поредица?

Едно пътуване, събразено с вас, децата ви, задръстената ви програма и факта, че нямате абсолютно никакво време да се ровите и да търсите атрактивни маршрути, които ще подмамят бащата, ще захласнат децата и ще предизвикат фурор, защото някакси... си имате работа!

Пълноценно пътуване, в което да има от всичко по малко за всеки член на семейството, така че никой да не се муси, а всеки да си изкара добре и да остане с разкошни спомени. И да очаква с нетърпение следващото пътуване!

Това включва: природни красоти; културни прояви, обичаи и събития; исторически паметници, музеи и местности; разнообразни атракции за малки и големи; детски площадки, забавления и чудатости; архитектурни, биологически и природни резервати; интересни животни, птици и растения; приятни места за хапване и пийване на местни специалитети и кулинарни изкушения и много изненади!

Пътуване, съобразено с някакъв нормален бюджет, който няма да бъде определен от Парис Хилтън, защото ние добре знаем колко пари отиват само за близалки, въртележки, возене на магаре, дъвка с вкус на малина и после дъвка с вкус на ананас, защото тази с малина е тъпа и гадна, и никой не я иска, и трябва да бъде изплюта с рев на стъклото на колата. Ще има различни видове пътувания – както съвсем бюджетни, така и такива, за които да събирате пари две години (но и за тях винаги важи принципът, че можете да ги направите в съкратен вариант или на няколко пъти).

Ще ви разкажем за яденето и пиенето по пътя, така че да не го мислите. Ще ви преведем през наистина интересни исторически места и други забавни дестинации. Ще се опитаме да направим почивката ви запомняща се.

Ще посетим ужасно много за съвсем кратко време, за да ви дадем максимално много идеи и информация. Съветваме ви да си изберете част от предложенията ни за всяко едно пътешествие, за да не бързате толкова, колкото бързахме ние, и да имате повече време да се шляете и почивате.

Ще ви представим и модела кола, с който пътуваме, за да се изфукаме!

В тази поредица няма да ви лъжем - заклеваме се! Ако не е вкусно, ще напишем, че не е. Ако не е яко, ще напишем, че не е. Дори за колите, с които ще обикаляме, ще напишем истината.

Какво не можете да очаквате от тази поредица:

Уви, с тази поредица няма да идем до Малдивите. Ще пътуваме главно в България и само понякога - до съседните държави, така че всяко пътуване да може да се вмести в понятието за „дълъг уикенд“.

Полезна информация преди път:

Преди да предприемете пътуване към която и да е дестинация, се информирайте какво ще бъде времето там по време на престоя ви. Ако няма да е хубаво, по-добре отложете – не си струва да си го причинявате, особено ако ще пътувате с деца – последното, от което имате нужда, е да прекарате много часове в колата и хотела, докато навън вали из ведро. Weather.bg и Accuweather например ще ви помогнат с прогнозата.

Научете всичко за вашето пътешествие предварително в рубриката ни – освен пътеписа, ще намерите пълната галерия със снимки, линкове с бонус информация, идеи за допълнителни забележителности в непосредствена близост, с които да обогатите или удължите престоя си, и други полезни неща.

Използвайте наученото - както за да се подготвите подобаващо, така и за да убедите семейството  си в предимствата на своя избор на дестинация! Вместо приказки преди лягане, можете да четете на децата легенди за вълнуващи места, да им показвате интересни факти и снимки, и всички заедно да изберете кои от изброените от нас идеи да включите във вашето собствено пътешествие – така още преди да сте тръгнали, ще сте въвлекли напълно домочадието в тази авантюра, което минимизира рисковете от мрънкане по пътя и е предпоставка не само да си прекарате добре, но дори да си починете – едно невероятно, но постижимо удоволствие!

И така, стига увъртане, давайте да тръгваме!

Главни герои на пътешествието са Елисавета и нейният мъж, който не обича да се снима, затова и няма да го видите. Малко е опърничав, но пък е авантюрист и заедно с него ще ви заведем на наистина яки места.

Третият участик е Volkswagen T-Roc - красив, чисто нов и ... СИН НА ЦВЯТ!

“В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА КУКЕРИТЕ”

Посетени градове и места: гр. Раковски – гр. Асеновград - с. Косово - с. Орехово + близки околности на изброените

Продължителност: 2 дни, 1 нощ

Подходящ за: хора с деца. Ако сте с малко бебе, вземете си слинг или бебеносещ уред. Ако сте с по-големи деца, кажете им да си сложат коланите, да не се бият на задната седалка, сложете по едно яке, една блуза и едни гащи в чантата и тръгвайте... ей така! По пътя ще намерите всичко, което ви е необходимо.

Основна цел: да видим кукерите в град Раковски и село Орехово, защото тогава им беше сезонът (но и без тях знайте, че пътешествието си струва).

Второстепенни цели – да видим Родопската Света гора, музеи, църкви, гледки, да ядем, да спим и да ни е хубаво на душата.

Първа спирка - град Раковски. Дотам се стига по магистрала „Тракия“, има отбивка след Пловдив (ако идвате откъм София, иначе е преди града).

"Какво? КАКВО? Град Раковски ли?" - ще кажете вие. "Какво, за Бога, има в град Раковски, че трябва да се вдигнем всички и да идем там?".

Трябва да си признаем, драги ни приятели, че по всяко друго време на годината, град Раковски не е от топ дестинациите, които бихме избрали. Регионът е предимно земеделски и няма кой знае какво да се види. Целта ни в Раковски обаче бе да присъстваме на фестивала на кукерските и маскарадни игри „Кукове“, който е с международно участие и се провежда през последните петък и събота преди Заговезни по католическия календар.

Той е причината градът да членува във Федерацията на европейските карнавални градове. Кукерските игри се свързват със „Сурва“ – хилядолетен български празник, на който се гонят злите сили. Традиционно се изработват животински маски и костюми, с които се извършват ритуалите по прогонването.

Още с пристигането си в града попаднахме на стълпотворение от всякакви сергии, които предлагат обичайните за подобни мероприятия неща - захарен памук, понички, играчки, дрънкулки и... цели маси с малки кукери, които можете да си купите за спомен. И тъкмо успях да разгледам тези любими шарении, така характерни за всяко подобно градско или селско увеселение, когато се появиха кукерските групи. И то не само от целия регион, ами и от чужбина!

Този кукер ни е на гости от Македония.

Мъже и жени, стари и млади, деца - всеки се бе погрижил да изработи своя костюм старателно, в продължение на цяла една година, за да участва в това изключително преживяване. Разкажете на децата, че костюмите са правени ръчно, с много труд, от кожи, плат, кости, звънци, ремъци, бродерии, с високи страшни шапки и страхотни маски за главата със зъби.

Сред изключително сложните костюми се различаваха и такива, направени с много пиперлив хумор, а най-развълнувана бях да видя красивите и силни жени-кукери, макар и да бяха по-малко от мъжете. Направи ни впечатление фактът, че доста от групите бяха маскирани с черешови топчета, четнически униформи, байраци с надпис „свобода или смърт“, пушки и ножове. Явно ползват едни и същи костюми и за възстановки на Априлското въстание, и за кукерските игри, но важно е желанието.

Малко преди да напуснем град Раковски, за секунда изгря слънце и реших, в пристъп на суета, да взема да се снимам пред колата, която ми бяха дали за тестдрайв, а и си бях купила ново яке. Не можех да пропусна! Съблякох старото, облякох новото, мъжът ми ме снима и ... продължихме, без да знаем как тази суета ще ми се върне тъпкано...

Втора спирка – на обяд в гр. Пловдив

Щом попаднем в Пловдив, винаги хапваме или в турския ресторант „Паша“, или в хипстърския „Паваж“, защото кухнята и на двата е прекрасна, но този път избрахме „Рибарника“, тъй като ни беше съвсем на път (не се налага да се навлиза към центъра на града, нито да се търси паркомясто), а и не бяхме яли прясна риба отдавна.

Самият ресторант предлага много удобства за деца - детски кът, безкрайни коридори, папагали, лебеди, шадравани и... ужасно вкусна храна. Докато я описвам, малко преглъщам, защото пържената пъстърва беше фантастична, скаридите – превъзходни, и единственото, с което мъничко ни разочароваха бе, че нямаха пресни миди, но някакси успях да го преглътна с пъстървата.

Още не знам, че съм си изгубила портмонето и блажено ям скароди в Пловдив.

И ето ме - нахранена, поклащаща се на краченцата си внимателно към колата, за да установя, че съм забравила онова, старото яке, пред католическата църква в Раковски! С всичките ми документи, пари, талона на колата и кърпите за нос! Поради тази причина сълзите ми се стичаха на воля, докато хлипах в колата наобратно, призовавайки Господ Бог и неговия син Исус да са били така добри да запазят принадлежностите ми непокътнати пред светата божия обител, макар да си давах сметка, че суетата ми трябва да бъде наказана.

В пълна истерия наближихме църквата и още отдалеч видях якето си - сгънато прилежно върху каменния зид! В джобовете му намерих всички документи, както и портфейла (прилежно изпразнен откъм пари, разбира се, защото глупостта е най-тежкият грях и не е зле от време на време да си плащаме за него). Макар и олекнала откъм стотина лева, с цяло сърце благослових почтения и разумен крадец, както и неговия създател, и отпрашихме с голямо закъснение по маршрута.

Трета спирка – Асеновград. Намира се на 15км южно от Пловдив.

Асеновград е забележително, впечатляващо място, идеално за семейни посещения. В случай, че решите да последвате този пътепис извън кукерските празници, то тръгнете направо за там, защото интересните неща са безкрайно много, и даже може да си оставите време за някоя щуротия, ако децата позволяват.

Ако не се бяхме забавили толкова в град Раковски, аз например щях да ида да премеря една-две сватбени рокли просто така, за разкош (сигурно знаете, че в цяла България няма толкова магазини за булчински рокли, колкото в Асеновград), но тъй като времето напредваше, пристъпихнме към разглеждането на историческите и културни обекти в града, които са огромен брой.

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има точно 80 религиозни храма – 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса. Затова и хората го наричат Малкият Йерусалим.

Първа за нас бе църквата „Успение Богородично“. Храмът е на 250 години и е наричан още „Дълбоката“, тъй като в годините, в които е строена, турците не са разрешавали да издигаме високи църкви. Вътре ще видите чудотворната икона „Св. Богородица със Златна ябълка“, която помагала на бездетни жени да заченат (стига да вярвате, че иконите могат да бъдат чудотворни).

Иконостасът е традиционно издялан на ръка и е изработван в продължение на 10 години, а до църквата се извисява абсолютно единствената изографисана отвън камбанария, която можете да видите в България.

След нея установихме, че май няма да имаме време за Историческия музей, и затова без излишно помайване се насочихме към Палеонтологическия (филиал на Националния природонаучен музей), където има кокали от всякакви животни, включително саблезъб тигър, запазен цял скелет на мамут и най-милия уредник на света, който ни напомни на Бен Стилър в оня филм за природонаучния музей.

Пътьом мернахме още една-две стари църкви (като св.Николай Чудотворец от 1821г.) и прекосихме реката, за да се озовем от другата страна на града.

Видяхме отлично запазени кости на саблезъб тигър, български жираф, тапири и трипръст кон Хипарион. С изненада установихме колко много и различни животни са обитавали нашите земи – слонове, тапири, лъвове, тигри, маймуни, антилопи и какво ли още не! Толкова беше интересно, че с мъжа ми щяхме да си глътнем езиците, а мамутът в естествен размер направо ни съсипа, така че взимайте си децата и марш към единствения палеонтологически музей на Балканите - за тях това ще бъде изключително преживяване, което няма къде да си набявят на друго място в България.

Нали обаче не сте забравили, че времето напредва? Напуснали мамута, отидохме там, където всеки българин трябва да е ходил:

Спирка четири – Асенова крепост. Тя се извисява величаво над града. В дъждовния и мъглив ден мястото беше особено загадъчно и красиво. Децата ви непременно трябва да го посетят! Имайте предвид, че не е удобно за колички, а и част от крепостта не е обезопасена, така че ако имате малки деца, не ги оставяйте сами да бродят по крепостните стени.

Крепостта "Асеневци"

За сметка на това, задължително им разкажете за бележития и велик Иван Асен II - владетелят, при когото България за известно време е била на три морета, освен че е била европейска сила, от която са треперели и Византийската, и Латинската империя. Нека знаят, че и по нашите земи е имало крепости, замъци, рицари, чутовни битки и благородни владетели.

До Асеновата крепост се стига лесно с кола по идеален път. Тя се извисява на място, откъдето в добро време можете да хвърлите птичи поглед над града и околните планински склонове. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Наречена е така на цар Иван Асен II, който я укрепва и обновява. Църквата „Света Богородица Петричка“ е от 12-ти век и е изцяло запазена, както и част от стенописите в нея. Крепостта е разрушена при османското нашествие през 1410 г.

Ако имате време и сте в настроение, даже можете да си вземете по една бира и да се припичате щастливо на слънце, докато децата играят на катерушките, защото горе има дори и детски съоръжения. Не са най-хубавите на света, но все пак ги има. Около крепостта пък има модели на различни видове стенобойни и обсадни машини от средновековието – кога друг път ще видите нещо такова?

Но хайде с нас надолу по пътя, защото денят вече преваляше, а ние още не бяхме стигнали мястото, в което щяхме да спим.

Уви, мъжът ми реши, че е много наложително да свърнем рязко и да обследваме един забит, никому незнаен горски път, който може би водел към римски мост, който, според мен, беше само във въображението му. Караме ли, караме из храсталаците, а пътчето става все по-тясно… Аз проклинам наум, изнервена до смърт, а той кара, упорито втренчен напред, и накрая спираме, защото няма как да продължим! Мъжът ми вика "аз ще сляза и ще се поразходя малко, да видя няма ли го тоя римски мост напред".

И така, останах в гората. Сама. С колата. На седмата минута вече бях в пълна истерия. Мракът падаше, него го нямаше, а мястото - от едната страна река, от другата скала, ни да караш назад, ни да обърнеш.

Е, върна се накрая! Обърна колата, докато аз пищях и се молех да не падне с нея в реката. Заля ме черна вълна на паника - "Сега вече ще одерем колата. Ето сега вече край! А тая кола ни е дадена за тест драйв - по-добре да умрем, отколкото да я одраскаме". Признавам си, че исках да го удуша. По принцип понякога искам да го удуша, но сега особено много исках. Той пък взе, че обърна колата, и с опънати нерви, поскарани и намусени, стигнахме по тъмно до чудното родопско село.

Спирка 5 - село Косово

Село Косово се намира на половин час път от Асеновград и е една изумителна перла в българския еко-селско-планински туризъм. Село, запазило дух и красота, отдалечено, чисто и красиво. Но към онзи момент нямаше как да го разбера, защото ... беше тъмно, тъй като бяхме загубили часове да търсим изгубени портмонета, римски мостове и равновесието си. В Косово ще се насладите на типичната възрожденска родопска архитектура - има цели 63 паметника на културата.

Две от сградите са дело на майстор Хаджи Георги Станчовски - църквата "Успение Богородично" от 1851г. и собствената му къща ("Хаджийската") от 1853г. За отбелязване са и старото училище (1889г), воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Като пристигнахме, валеше дъжд и побързахме да се скрием там, където бяхме резервирали – в „Косовски къщи“ („Хаджийска“, „Гаватовска“ и „Елиновска“). Автентичните възрожденски родопски къщи са собственост на семейство българи, живели години наред във Венецуела. Сега са се върнали, за да живеят в селото, да поддържат няколко фантастични исторически сгради за гости и да бъдат щастливи.

Запознахме се с тях, пихме вино, ядохме сармички и много се забавлявахме. Храната беше съвсем прилична (можете да опитате различни автентични родопски вкусотии). Гостоприемството им е чудесно и можете да си говорите дружески с тях цяла вечер, както направихме ние - в уютната им механа, пред запалената камина. Накрая, щастливи и охранени си легнахме, за да се събудим в най-красивата приказка на света. Няма да се трудя да ви я разказвам, по-добре да ви покажа, защото думите не стигат да опишат великолепното Косово, сгушено под пресния сняг!

Косово на другата сутрин

В разговор с домакините разбрахме, че лятото тук идват доста семейства с деца и се връща онова изумително детство, в което по цял ден тичаш, играеш на тумби и обикаляш кривите сокаци в пълно щастие, докато майка ти блажено поспива следобед или кротко играе белот с приятели. Препоръчваме от все сърце това великолепно село, както и компанията на домакините ни! Ако решите да поостанете на тишина и спокойствие, това е мястото! Около него има няколко чудесни пътеки, по които да видите реки, водопад, странно дърво, параклиси, както и да се насладите на великолепните родопски пейзажи.

Спирка 6 – село Орехово

Метнахме се на Ти-рока и бръмнахме през преспите към селото. То е малко, сгушено в планината и запазило своя дух от миналото. Денят е неделя, всички спят, снегът вали, а Орехово е пусто като във филм за зомбита, но ние не се предаваме и ба-а-авно обикаляме и се ослушваме като двама идиоти.

Местните кукери са само една група, която следва неотклонно традицията и обикаля от къща на къща, изпълнявайки обичая. Навсякъде е навалял сняг, хора рядко се мяркат, а ние се лутаме и ги търсим. Вероятно сме изглеждали абсурдно, но накрая чухме хлопане на звънци и изскочихме развълнувано от колата. Хукнахме през преспите и ... успяхме да ги хванем!

Вижте ги сами колко са живописни, оригинални и яки!

Събудиха езичниците у нас, накараха ни да се усмихнем и да почувстваме как злите духове се разбягват панически напосоки, а ние сме защитени и освежени в това чудно снежно утро!

Куковете на село Орехово

Не знам защо в София няма кукери, но ще се опитам да направя кукерска група от майки за следващата зима. Ще обикаляме из улиците, ще пречим на хората и ще звъним със звънци. Дано някой се навие заедно с мен! Единственият ми проблем е, че не знам как ще си стъкмя такъв костюм, като се има предвид, че и едно копче за балтон не мога да зашия…

След ритуалното ни приключение в село Орехово се втурнахме да обядваме, все едно не бяхме закусвали досега, и спряхме в

Спирка 7 - „Юговско ханче“, където едвам успяхме да седнем, но, боже мой, боже мой - колко беше вкусно там! Вече е очевидно за всички, че Господ има голям пръст в това пътешествие. Пак ядох пъстърва, но тук тя беше дори по-хубава от предната (а тази в Пловдив беше доста добра).

Бобът, суджукът, хлябът - незабравими усещания, заради които никога няма да отслабна в тоя живот. С цяло сърце препоръчвам! Има хора, които твърдят, че в „Синия хан“ е по-вкусно (намира се по-нагоре по пътя за Чепеларе). Не знам, не съм яла там, но ето, казвам ви - идете да проверите. Ако имате място в корема, идете и на двете места!

Този боб беше забележителен.

Та, ето ни обратно към Асеновград - на светло, наядено и спокойно, да разгледаме няколко манастира в околието. Както вече споменах, Асеновград носи прозвището „Малкия Йерусалим“, защото е опасан от прехубави манастири и прелива от църкви и всякакви богоугодни забележителности, които си заслужава да посетите. В околието е например супер известният

Бачковски манастир, което беше и нашата Спирка 7.

Той е вторият по големина в страната след Рилския. В него можете да видите старинни стенописи, както и такива от прочутия Захари Зограф, също чудодейна икона на Богородица, която монасите излагат на показ ежегодно на втория ден преди Великден, както и Бакуриановата костница – по същество църква-гробница, в която се помещават 14 гробници.

В нея можете да видите единствения портрет на цар Йоан-Александър и няколко каменни надписи от Средновековието. В манастира е приключил земния си път и последният патриарх на Второто българско царство – Св. Евтимий Търновски. Също тук се намира и гробът на последния български екзарх – Стефан, починал през 1957 г.

Към някои от тези забележителности имам една голяма забележка, и тя е поредицата от нескончаеми сергии, които съпътстват всяка божа обител. Пред Бачковския манастир специално пътеката е толкова дълга, че ако ѝ сложим още едно платно за обратно движение, може да конкурира магистрала Тракия. Хиляди светещи икони, буркани с лютеници, ракия, сладко от бели череши, дървени лъжици, пластмасови пушки, семки, наденички, кюфтета, рокли, хавлиени кърпи…

Човек може съвсем спокойно да си напазарува за една сватба, едно погребение и за целия останал живот между двете, преди да се докопа до храма, от който Исус е изгонил търговците. Но, какво да правиш? Преглъщаш, в краен случай - купуваш си един петмез или шарено бастунче от захар за децата, и продължаваш нататък.

Предстоеше ни Спирка 8 с поредния манастир – „Св. Параскева“ Мулдавска, на около 2 км нагоре в планината, южно от с. Мулдава. До там се стига по черен път, но гледката отгоре си заслужава. Самият манастир не беше отворен по това време на годината, но в топлите месеци около него ще е чудесно.

Изграден още по времето на Втората българска държава през 14-ти век, през Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. В Мулдавския манастир често отсядал апостолът на свободата – Васил Левски, и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.

Пътешествието ни премина покрай един параклис с удобни сенки край пътя и завърши със

Спирка 9 в един друг, разкошен манастир – Араповския „Св. Неделя“.

Той е единственият в България полски манастир и единственият, построен по време на турското робство. Намира се на 9 км североизточно от Асеновград, насред полето. Атракциите в него са чудотворното аязмо и запазената кула на Ангел войвода в двора му. Самият манастир е създаден с дарение от войводата през 1856г. Купихме си сок от вишни, правен от монасите, разгледахме църквата и двора, в който имаше колекция от гълъби, погалихме две котки и в пълен душевен мир напуснахме мястото.

Поехме към София. Аз, гушнала сок от вишни и буркан с лютеница. Мъжът ми, хванал здраво волана на колата. Нашето първо Фолксваген пътешествие беше към своя край. Пъстро, шарено и интензивно, в което видях сто неща, изядох света, научих ужасно много, смях се и непрестанно се притеснявах, че ще одраскаме нейде колата, докато се бутаме по храсталаци, тръни и сокаци. Два дни притеснение с тая кола!

Имаше моменти, в които неконтролируемо виках "Одрахме колатаааа", а той ми отговаряше раздразнено, че това е от чакъла под гумите, докато се вреше в някакви храсти, за да намерим някаква съборетина. Но инак сме много доволни от T-Roc и дори сме малко влюбени в него. Чудно возене, има си всичко, но... не е за нас.

Багажникът не е за семейство с три деца. Това не ми пречи да я препоръчвам за по-млади двойки или такива с едно дете. Пъргава като Golf, но пък проходима като Tiguan. Мощна, бърза, стабилна, красива, с други думи...перфектната женска кола за тези като мен, които не си падат по малки коли.

Не знам защо, като чуя "женска" кола и се изприщвам. Жените също обичаме широки, високи, мощни и яки коли. Един ден, когато оженя всички деца и ги изпратя да живеят надалеч със собствени коли, това би бил изборът ми за кола и нищо по-малко по размер.

---------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ

Още за град Раковски
Информация за Асеновград
История на Асеновград

Храм „Успение Богородично“ 
Храм Света Богородица – Благовещение 
Бачковски манастир и тук
Горноводенски манастир "Св. Кирик и Юлита" 
Мулдавски манастир "Св. Петка" 
Араповски манастир "Св. Неделя" 
Река Чая

Ако решите да хапнете в Асеновград, не пропускайте да опитате някое от типичните за града ястия и деликатеси:

- Станимашки сарми
- Хардало
- Асеновградски мавруд — червено вино
- Булама (бяло сладко)
- Балсуджук
- Сладко от зелени смокини
- Рачел (сладко от тиква)
- Сладко от бели череши

- Асеновградска малага — червено вино
- Агнешки крачета по касапски
- Супа от агнешки главички
- Бурания (кисело зеле и ориз)
- Целина със сос
- Сланутък (говеждо с нахут)
- Сладкиш с петмез
-  Туршия от пълнени камби

Идеи за още чудни дестинации в близост, с които да разнообразите или удължите вашето пътешествие:

- Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, с.Горни Воден, до Асеновград
- храм „Св. Йоан Кръстител“ от 13-ти век, Асеновград
- Етнографска къща, Асеновград
- Исторически музей (с експонати от 7000 г.пр.н.е. до наши дни), Асеновград
- булчински магазини, Асеновград
- Пейнтбол Асеновград P.M.G. Sport, Асеновград
- скален феномен Беланташ, в Родопите близо до Асеновград
- резерват Червената стена (известен като единственото находище на най-красивата българска орхидея - венерино пантофче, както и на много други растения - родопско лале, персийската морина, пистация, силивряк, родопска горска лайка), до Бачковския манастир
- Бачковски водопад (на 15 мин пеша, има пейки за отдих и пикник), до Бачковския манастир
- комплекс за спортен лов и риболов „40-те извора“ (риболов, къмпингуване), до с.Мулдава
- Руенско езеро (отдих, риболов и похапване), до с.Руен
- атракция за татковци – огромен склад за техника втора употреба от всякакъв вид, в с.Червен
- култов център, където има и 800-годишен чинар (даже са няколко), село Долнослав
- Кръстова гора, в близост до с.Югово
- Водопад Лястовичи вир до яз.Сушица, (множество речни каскади и красиви гледки към Тракийската низина), близо до с.Долнослав
- минерални спа изживявания в с. Нареченски бани,
- Римски мост над река Чая (на около 4км след с. Нареченски бани)
- множество туристически маршрути до близки родопски хижи и местности, за които можете да се осведомите на място от прелюбезните родопчани

Тази история е част от книгата „Стигнахме ли вече?“ на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, в която ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия, осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozon.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.

Приятен път!

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross