Любомира Попова вече ни е гостувала със страхотния текст Защо протестиращите са страшни, а днес, в този чуден летен ден, посвещава следващите редове на бабите и тяхната незаменима роля в порастването на децата ни.
Ние сме много яко поколение. Вече не взимаме петилетките за четири и работим усилено единствено върху себе си. Гледаме децата си сами, докато градим успешна кариера, развиваме собствен бизнес (ей така, за разнообразие) и имаме зад гърба си поне няколко стартъпа, които са се провалили с гръм и трясък, но затова пък, са ни направили толкова успешни, силни и неустоими. Това, след като сме се наживели, разбира се. А, всъщност, сме просто майки и личности, всяка със своите принципи и разбирания, която прави най-доброто по силите си за себе си и своето дете.
Ние сме много яко поколение. Гледаме децата си сам-сами и се гордеем, че сме мързеливи майки. Тоест, развиваме самостоятелността им, докато си сипваме таратор с настъргани краставици и подвикваме от дивана "НЕЯЖТАПИЦЕРИЯТАИСИИЗВАДИРЪКАТАОТНОСА". Това, след като сме написали 2-3 бизнес плана, сготвили сме дневната доза киноа с авокадо и сме разходили детето в най-далечната планина за задължителната доза чист въздух и изграждане на любов към природата. А, всъщност, самостоятелността се придобива от разнообразието в живота и се гради във възможно най-различни контексти.
Ние сме много яко поколение. Гледаме децата си сами и не ги хвърляме на бабите, дори за час. Така е, защото сме чели много. Тоест, прочели сме всичко - от Монтесори до най-новите изследвания на психолозите. А, всъщност, придобитите знания от непосредствения живот и от разговорите с други родители и баби, са личен опит, без който цялото това четене си остава… просто четене.
Ние сме много яко поколение и не четем Спок. А нашите майки са го чели. И са чели само него. И пържат кюфтетата, дават шоколад и разрешават телевизия и зрънчо до откат. И после ни се налага да добавим към репертоара си "НЕМОЖЕШОКОЛАДВРЕДНОЕИЩЕТИПАДНАТЗЪБИТЕ". А, всъщност, бихме могли да използваме това в своя полза. Да открехнем малко прозореца към огромния свят, без това да става под решаващата сила на собствения ни личен пример. А и от време на време да си напомняме, че вредата е в дозата и мъничкото кривване от режима е даже полезно.
Ние сме много яко поколение. Гледаме децата си сами и сме авторитет и пример за подражание. А, всъщност, децата подражават на света. Опознават го, изследват го, тестват го, тестват себе си, тестват и нас. Затова, нека им го разкрием още от началото и им подарим още едно "опитно зайче" в лицето на най-близките им хора, които може да са всякакви, но няма да им навредят.
Бабите са най-близките хора на нашите деца. Заедно с всички лели, чичовци и братовчеди. Те са естествената им връзка с приемствеността между поколенията, с традицията, със собствения им произход.
Бабите помнят неща, които ние не можем и да си представим и ги разказват с емоцията на очевидеца, която формира отношение към миналото, наред със знанието и фактите.
Бабите дават почивката, без която никой не може. Не почивка за майките, които, както всички знаят, нямат нужда от сън, храна, баня и тоалетна. Дават я на децата ни. Прекъсват за малко стандартния ритъм, откъсват ги от графиците, to-do листите и ежедневното "СТАВАЙЗАДЕТСКАГРАДИНАЗАЩОТОМАМАЕНАРАБОТААТАМИМАДЕЦАИЯКИИГРАЧКИ". Даряват им едно специално лично отношение, посвещават се само на тях, докато са заедно, и им подаряват ценни моменти без родителски контрол.
Бабите са цяла нова вселена. Те живеят другаде, правят други неща, имат други отговори, готвят друга храна. Гледат животни, не гледат животни, правят мекици и имат стара шевна машина, на която могат да ушият всичко - от скъсани джинси, през дрехи за куклите, до любов към занаята и сръчните ръце.
Бабите са родител, бавачка, клоун и учител в едно. И обичат децата ни безрезервно. Също като нас.
Затова… Майки, хвърляйте смело децата на бабите!
*Този текст е за принципното отношение към общуването с едни от най-близките хора на нашите любими отрочета. Няма значение дали имате баби или не - за гледната точка по въпроса става дума. Можете да замените бабите с лели, чичовци, братовчеди и приятелки. Даже и с бавачки.
*Този текст е само за майките, не за да изключа татковците от картинката, а защото досега не съм виждала жив татко, който да прокламира толкова разпалено това становище. Те са по-"лабави" в доста отношения и точно това им е СуперСилата.
*Този текст е с любов към майките, независимо дали хвърлят наред или подреждат прилежно по чекмеджетата. А да, и с любов към сипването и почивката, без която никой не може.
*Този текст е с любов към бабите, техния житейски опит и тяхната незаменима роля. И към моите баби и дядовци, без чиято безрезервна обич и безценни съвети нямаше да съм това, което съм.
*Този текст е и за децата, които имат нужда от своите баби.
Поне за малко, от време на време.
Още по темата:
