fbpx
И аз съм човек

Ама къде сте го помъкнали туй дете в това време??

20 декември 2017

Публикуваме този разказ с леки угризения на съвестта, породени от факта, че... не знаем кой е авторът му. Знаем, че някоя майка някъде ни го е пратила, но коя е тя - за нас остава мистерия! Отвъд този криминален казус, текстът си е абсолютно прекрасен и отразява тегоби, с които много от нас, майките на деца в колички, се сблъскват през зимата! Приятно четене! А, и не забравяйте другия култов текст по темата - “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати.

************************************

“Ама къде сте го помъкнали туй малко дете в ТОВА време?“

Много обичам да ми задават този въпрос, когато падне снегът.

Обикновено замълчавам, но пък понякога, в резултат на очакването на отговор от моя страна и съответния настойчив поглед, просто отговарям сухо “По работа”...

И пак рефренът: “Ама в ТОВА време??”. Все едно ако кажа къде съм го помъкнала, та някой ще ми помогне, ще ме отмени или ще си отстъпят реда, ако сме на опашката...

С първото ми дете доста се дразнех и все държах да отговоря, да обясня, ако станат нахални - да подхвърля хаплив коментар. Сега, 6 години по-късно, опитвам, а понякога и успявам, да не се подразня и просто подминавам.

И какво му е на времето? Зимно. И какво е най-характерно за зимния сезон? Разбира се, ниски температури и сняг. Защо ми задават все един и същи въпрос? И защо е странно да изляза навън в това време? То дори не е странно, а е по-скоро неудобно, най-вече когато вляза там, накъдето съм се запътила.

- заради дъъългите кални и мокри следи, които оставяме аз и моята широка количка по излъсканите плочи, защото, нали разбирате, това не е просто лека двойна следа, оставена от два ефирни дамски ботуша, а едри следи от кубинките ми 40-ти номер с дебел грайфер, пълен с разтапящ се кален сняг. И да не забравя – четири следи от едрите гуми на широката ми количка... нещо като минаващ бронетранспортьор;

- заради задръстването, което правим аз и моята широка количка в тесните пространства в магазини, аптеки и други места с хиляди стелажчета, рафтчета и просто наредени бутилчици и пакети по земята до пътеката, по която опитвам да мина като гъсеница с ремарке, и чиито иначе желани посетители са пазаруващите майки (опс, но ако е удобно - да са без децата);

- заради моята тежка и КАЛНА количка, която седналият наблизо служител с мъка ще повдигне, за да премина по стълбите

- заради мястото, което предполагат, че ще заема в метрото притеснено оглеждащите се пътници, които се гледат един друг и се надцакват кой да стане и всъщност да стане ли на майка с количка, защото, все пак, не е бременна вече, нали!

Всеки път се забавлявам на тази гледка. Прилижавам с количката към вратата на влакчето и повечето хора се втурват да минат пред мен, като че ли след това друг няма да може да се качи и аз ще задръстя целия вагон.

Следва притеснено оглеждане от страна на вече поседналите - “Да стана ли, да не стана ли, ама на майки с колички прави ли се място, не се ли прави??”

После следва спринт ”Пръв съм в асаньора” и опит за решение на уравнението „600 кг максимална маса в асансьора дали е равно на 10 човека с 16 чанти и два куфара??”, а когато асансьорът не тръгне заради свръхтовар, идва ред на играта “Мълчанка”.

Правилата са: мълчаливо споглеждане и побутване, разрешава се и сумтене, а играта губи най-засраменият, който доброволно се отправя към изхода.

Неудобството да съм навън обаче си остава само за мен – защото е трудно, понякога направо невъзможно, да се бута количка по отъпканата пъртина на тротоара; а когато искаш да слезеш от тротоара и да пресечеш, това също се оказва почти невъзможно, заради преспата сняг, избутана от шосето за удобство на шофьорите.

Но за бебе-шофьорките, за пешеходците, за възрастните хора и инвалидите кой да помисли?

От друга страна - те пък какво ще правят навън в това време??

Иначе за двата дни, в които натрупа снежец, все слушам как добре са почистени пътищата и как няма сняг по уличните настилки.

И не се оплаквам, а се ядосвам... но не мога да преценя на кого да се ядосам - на себе си заради упоритостта да изляза в ТОВА време, на някой, който е трябвало, но не е изринал снега от тротоара пред магазина си, на производителите на детски колички, защото не произвеждат котки за гуми на количка или поне вериги, на мястото, където живея, или на избора ми да живея на това място?

И то докато реша на кого съм ядосана, ще вземе да се стопи снегът...

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross