fbpx
Жените могат всичко

Кристина Шишкова - PR на нощен клуб и майка на пълен работен ден

1 ноември 2018

Днес в рубриката „Жените могат всичко“ ви представяме великолепната Кристина Шишкова - майка, за която нощният живот не само не е мираж, тя ври и кипи в него, разбира се, защото това ѝ е работата.

Като PR на един от най-култовите столични (и морски клубове) Bedroom, работното време на Кристина включва не само нощни смени, а една непрестанна позитивна нагласа и добронамереност към поведението и изискванията на гостите, които освен VIP, са и СИП, както решихме да наречем онези чудесни хора, които просто искат да се отдадат на Свободно Избираемо Парти без да се интересуват от етикетите, които повечето заведения носят.

Кристина е завършила специалност международни икономически отношения и въпреки че в 4 курс вече е бременна, записва и магистратура по финанси. След „отпуска“ по майчинство дълго време работи като фитнес инструктор, а днес се грижи за имиджа и добрата атмосфера в Bedroom. Най-голяма енергия обаче отделя на своето 10-годишно момче, а извън кадрите, на които ще я видите по-долу, предпочита да прекарва времето си далеч от парти шума, с книга или в планината.

– Кристина, разкажете ни как се озовахте в Bedroom и какво точно представлява позицията PR на нощен клуб?

Работата ми тук започна с раздялата с мъжа ми. Всичко стана много бързо, взех решение да продължа живота си сама с детето в рамките на 24 часа, тъй като бях натрупала негативи към връзката си, с които знаех, че повече не мога да живея. В същото време си давах ясна сметка, че веднага трябва да си намеря работа, която да ми носи стабилен доход. Приятелка съм с управителя на Bedroom от много време. Той е прекрасен, много сърцат човек! И след като му казах, че ми трябва работа, той ми подаде ръка. Назначи ме на тази позиция с думите, че вярва в таланта ми да печеля хората около себе си, в това, че мога да бъда посредник между различните хора, които посещават клуба.

– Чакайте, чакайте – какви са тези различни хора? Ние защо си мислехме, че само VIP могат да припарят до там?

Именно това е част от работата ми – да разчупя този стереотип. Bedroom има поне две страни и едната от тях наистина са т.нар. VIP гости. Другата обаче са многоцветните парти хора, които идват да се забавляват без предварителна нагласа към публичния имидж на мястото и всеки път създават уникална атмосфера. И моята работа е да туширам контраста между двете „класи“, да създам непосредствена атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно – независимо дали е тук, за да бъде обслужен като много важна личност, или за да се забавлява до дупка, общувайки с „не толкова важни“ личности. Това включва не само комуникация на място, но и стратегическо управление на съдържание в социалните мрежи, копирайтинг, организиране на събития и изобщо – всички видове дейности, които да накарат хората да се чувстват добре дошли в Bedroom.

– Дайте ни сега пример за VIP, преди да продължим нататък?

Веднага ми хрумва едно име – Мария Силвестър. С уговорката, че не е задължително да е била наш супер взискателен гост, за да я посочвам. Просто харесвам тази жена, надявайки се да постигна поне една трета от нейния капацитет и несломим дух. Имам чувството, че тя може да се ангажира с 50 неща едновременно, без това да ѝ пречи да е винаги усмихната, супер адаптивна и в същото време е страхотна майка.

– Вие как съчетавате майчинството с работата в нощен клуб? Колко пъти седмично всъщност имате нощни смени?

Поне 4 пъти. И в тези случаи синът ми остава при баща си. Но тъй като за момента определям работата си по-скоро като зареждаща, отколкото за изтощаваща, бих казала, че тя ми позволява да се грижа достатъчно добре за детето си. То е със специални образователни потребности и изисква допълнителни грижи и отдаденост, които на този момент успявам да му дам.

– На нечия друга помощ разчитате ли?

Не. Нито на материална, нито на логистична и всякаква друга. Аз съм дете на разведени родители. Докато синът ми беше много малък, можех да разчитам на помощта на майка ми, но тя вече е достатъчно възрастна, за да продължа да я включвам във все повечето процеси, свързани с детето. Баща ми почина. Така че в момента съм работеща майка, която се грижи сама за детето си в по-голяма част от времето. Благодарна съм за психиката, която имам, защото не виждам какво друго ми помага да минавам през всички ситуации, с които се сблъсквам.

– Откъде я имате тази психика?

Мисля, че огромна роля играе спортът. Спортувам още от дете, 7 години съм играла баскетбол - и това ме е научило на екипна борба, на комуникация, на уважение към другия. Вярвам, че спортът изгражда инстинкта да помогнеш на човека до теб, когато той не може да се справи с нещо, учи те на дисциплина, дава ти самочувствие и сила. Сега продължавам с редовни тренировки във фитнеса и казвам редовни не заради идеята да поддържаш приятна за окото на „публиката“ фигура, а заради това, че рутинната физическата активност калява духа и характера ти, помага ти да се справяш с вътрешните си битки, да подреждаш дните си и да продължаваш напред дори когато ти е най-трудно.

– След тези думи, ни иде да ви попитаме къде е мъжът в семейството? По принцип.

Моят бивш мъж, например, разбра, че има син в момента, в който се разделихме. Мисля, че това е проблем при много голяма част от двойките. Мъжете заемат позата, че ги няма по 12 часа на ден, защото издържат семейството. Докато през това време жените СА семейството.
По принцип мъжете все повече се превръщат в по-слабия пол - опитват се всячески да избягат от отговорност, а когато срещнат трудности във връзката си, сменят не нагласата и поведението си, сменят жената. Разбира се, това го има и при жените, но мисля, че много по-често при мъжете се вижда неспособността да направят компромис и да продължат напред, запазвайки човека до себе си. На този фон жените се заемаме с много повече дейности и ставаме все по-отговорни. И уверени.

– А как присъстват мъжете в ролята си на бащи?

Може би заради това, че бях лишена от грижите на баща ми от много ранна детска възраст, вярвам, че бащата е онази силна фигура, която трябва да даде подкрепа, когато детето се чувства слабо и изгубено. Защото майката е заета с това хем да даде цялата любов на детето, хем да обгрижи целия бит. И тази сила, тази опора, че детето може да се справи с всичко я дава бащата. Поне според мен е така.

– Ако срещнете мъж, с когото изградите толкова силни отношения, които биха ви позволили да не работите, ще си го позволите ли?

О, не. Не. Смисълът на партньорството е във взаимната подкрепа, в това, като паднеш, да има някой до теб, който да ти каже „Хайде, ставай!“, а не „О, милата…“. Освен това тази работа ми позволява да развия опит във всевъзможни дигитални и комуникационни сфери и да съм спокойна за доходите си в бъдеще, за това, че ще мога да се грижа за сина си така, както аз съм искала за мен да се грижат като дете.

– Успявате ли да си почивате?

Успявам понякога да се „откъсна“. Когато не съм на работа, съм по-скоро интровертна, бягам от шумните компании и места, зареждам се, като остана сама със себе си и сина си, с книга или разходка в планината. Нямам пороците на нощния живот – не пуша и пия само когато се налага да се поздравя със специални гости на клуба, защото иначе не знам как бих ставала сутрин, за да свърша родителските задължения и останалата част от работата си.

– Е, все един порок трябва да имате?

Да, всяка неделя съм на зърнена диета – ям каквото зърна. През седмицата внимавам да се храня здравословно – зеленчуци, риба, десерт – само ако е сусамен... Но неделята е ден за грях, в който ям абсолютно всичко, което видя - пица, паста, сладолед, торти…

– Кое е черешката на тортата в работата ви?

Доволните и усмихнати хора. Удовлетворява ме възможността да създавам атмосфера, в която да се почувстваш добре независимо от това колко можеш да похарчиш. Вярвам, че благополучието на човек идва не отвън, а отвътре. Зареждам се от чуждото щастие.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
made by cog + weband
cross