fbpx
И аз съм човек

Кратък справочник за бременност "втори дубъл"

14 декември 2016

Зорница Йорданова днес гостува на Майко Мила с текст, с който сама на себе си припомня какво я очаква в идните месеци, след като съвършено неочаквано, само година и нещо след първото дете, тестът ОТНОВО показал две чертички! Оставяйки настрана майтапа, ние ѝ пожелаваме сили и здрави нерви и като се роди второто, пак да ни пише!

Първата ни дъщеря се появи след желано, целенасочено и дългомесечно педантично изчисляване на най-добрите моменти за бебеправене, съчетани с всякакви помощни методи - от купуване на камъка на плодородието до стоене на челна стойка в помощ на гравитацията.

По онова време още не знаех какво точно ме чака, след като се роди. Дотолкова не знаех, че си представях малко, спящо съкровище, което гука сладко в редките моменти, когато е будно. Излишно е да казвам, че това дете не спеше никога, а ако се случеше, умирах от страх дали няма да повърне и да се задави в съня си, поради щото това се случваше десетки пъти между всеки две хранения.

Трябва да ви призная, че съм от зодиите, които държат всичко са е планирано. Планът беше с второто да имат около 4 години разлика. Дотогава щяхме да сме се затъжили за бебе, първото би разбирало, като му кажеш „Това не е мляко, а лепило. Не храни бебето с него!”, а когато дойде време за таксите за университета на второто, първото вече ще е завършило, и т.н. знайни и незнайни ползи.

През онази сутрин си направих тест, само за да потвърдя съмненията, че съм сгрешила, когато съм си записала датата на последния цикъл в календара. Той пък (тестът) напук показа две ярки черти, които само дето не мигаха в неоново жълто. Вече можете да си представите физиономията ми, когато се сетих, че първото е още на година и седем месеца, докато в главате ми отекваше гласът на мъжа ми: "Как е станало???".

Сега, седмица след това, примирила се с липсата на личен живот в следващите незнайно колко години и опитвайки се да се отърся от мисълта, че след четири години лишаване от свобода затворниците вече почти нямат шанс да се интегрират в обществото, започнах да си припомням и щастието от това да си бременна. Позволете да уточня, че смятам бременността си за лека и безпроблемна.

Ето какво се случва накратко за неизпиталите това щастие:

Първи триместър: Четеш като луда за всекидневните промени на бъдещото отроче. Дори си инсталираш специално приложение, което те алармира за това кога от риба заприличва на жаба и кога му изчезва опашката. Ходиш при поне половин дузина набелязани гинеколози за уж първи преглед, за да установиш дали в целия град има поне един, който не се държи като автомонтьор с бременните особи.

Никога не разбираш защо го наричат сутрешно прилошаване, при положение, че се появява вечер, вследствие на което се чудиш колко пъти ще трябва да вечеряш днес, защото първата вечеря рядко се задържа в стомаха до края на яденето. Мъжът ти пък намира много забавна молитвата ти към чинията "Моля те, остани изядена!". За чудещите се що за упорито магаре съм ще уточня, че на моя милост ѝ ставаше лошо ако е гладна и нямаше как да оставя нещата до първата върната вечеря.

Втори триместър: Вече не ти призлява, но почва да понатежава. Не се даваш! Ти си работеща жена! В службата времето ще мине по-бързо! Започваш да си правиш сладки домашни снимки с малкото коремче. Преправила си раклата, пълна с родопски одеяла, на скрин за бебешките дрехи. Прекарваш половината ден в чудене дали 8 комплекта дрехи ще са достатъчни и проучвания коя количка е най-добра още преди черния петък, за да оптимизираш разходите (толкова бяхме доволни от първата, че след това сменихме още две).

Трети триместър: В седмия месец все още доволно потриваш ръце, че стилът ти на обличане е бил толкова сполучлив, че колегите, на които обясняваш, че ще излизаш в майчинство те питат с очи, като яйца на очи, "Ама ти бременна ли си???". В осмия месец можеш да не ядеш постоянно, понеже не ти става лошо от глад, но вече няма значение, защото явно по невнимание си погълнала и киселинно чудовище, което е решено на всяка цена да те довърши.

Не знаеш кое е по-лошо, това, че не можеш да легнеш без да искаш да умреш (и да си сигурна, че всъщност умираш, защото никое живо същество не може да оцелее в подобна киселинна среда*), това че се чувстваш като кит и пъпът ти е с размерите на Азия или това, че нямаш право, а и възможност, да се завъртиш надясно, докато спиш.

А, да, без малко да забравя нощната гимнастика. Не, не такава! Онази, която правиш в 3 през нощта, хваната за облегалката на стола, защото иначе ще умреш от болки в гърба. Да, също и малкото чудо(вище), което се опитва да те подготви за своите бъдещи навици, будейки се в 4:40 през нощта и също правещо гимнастика. Подобен режим, както всяко нещо, има и своите положителните страни. Например, няколко месеца след раждането в практикуване на неспане и неядене (не по моя воля) успях да вляза в стария си гардероб... така де, не в гардероба, а в дрехите в него.

Та, това е. Сега втори дубъл. Докато още имам тренинг, ноу хау и третата количка. Едно ще ви кажа - ако хората знаеха какво ги очаква, можеше и отдавна да ни няма на Земята. Но, здраве да е, както се казва. И това ще мине. Като ги изгледаме, ще отидем на почивката, дето я мечтаем, откакто сме родили първото.

Дано поне и второто е толкова прекрасно, колкото и първото. Явно тогава баща ѝ си е бил изрязал ноктите на краката и се е плъзгал по чаршафите, защото в опита да направи момче, докара руса, къдрокоса омайница с характер, любимка на всеки, който я види. Ще видим какво ще донесе щъркелът този път.

*Бонус съвет за тези от вас, които успяха да дочетат дотук: за киселините помага хапването на една ябълка преди лягане.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross