В далечната 2015 година Красимира за първи път си даде СМЕТКА що е то РАВНОСМЕТКА, когато в живота ти нахлуе дете, ама не нечие чуждо случайно преминаващо, а твое собствено, от плът, кръв, сополи и други телесни субстанции, което, както повечето хора обичат да казват, "обръща живота ти на 360 градуса". Но нека да са 180 все пак, защото 360 означава, че сме направили пълна окръжност и сме се върнали там, откъдето сме започнали, демек – няма промяна, което изобщо не е нашият случай.
Та, с дете/деца животът се обръща, не, ами направо се прекатурва и поема в такива посоки, дето никакви градуси и геометрии не ги ловят. И понеже всичко е много интензивно, е важно да си вадим тефтера в края на годината и докато ѝ теглим чертата – на годината – да си припомним на какво се смяхме, какво ни разплака, кога припаднахме за последно и колко дни децата ходиха на градина непрекъснато, един след друг, без да се разболеят.
Затова, мили родители, Майко Мила! обявява КОНКУРС за равносметки. Ще си ги пишем, ще си ги четем и ще си ги мерим. Трите най-добри (по лично наше усмотрение, разбира се) ще бъдат публикувани и ще получат награди – комплект от четирите книги, които виждате ей там, горе, в началото на този текст. Опитайте се да се придържате към обем от 1 машинописна страница. Пишете ни смело на konkursmaikomila@gmail.com до 15 декември включително.
А ето я Красимирината равносметка от 2015-а за вдъхновение. Успех!
Ше ме умОрите с тия ваши комплицирани и важни равносметки. Аз па почти нищо не помня от 2015-а, освен че по едно време родих (чудно, мило и прекрасно дете), после настъпи нещо като десетмесечна полярна нощ, в която явно все пак съм хранила бебето и съм му давала вода и разни вещества (пащърнак, тиква, ЗАЕШКО С КОПЪР!!), щото му пораснаха зъби и проходи, може би, да се надяваме, съм се и къпала редовно, освен това успях да се подстрижа два пъти, оскубах си веждите, отидох 1 (един път) на бар за 16 минути и много ми хареса – имаше ХОРА и пиене, и всички говореха за всичко без кърмене, колики и захранване, и за капак дори един път се показах по телевизора, разбира се – без да говоря, само мучах нечленоразделно и мигах, и кой разбрал – разбрал, не може па вечно всички да говорят разбираемо.
В общи линии – прекрасна година, въпреки че сумарно помня около три дни от нея (в момента работя върху теорията, че човечеството е оцеляло и хората продължават да се размножават, САМО защото жените изпадат в амок и не помнят нищо от първата година след раждането на дете – нямам друго логично обяснение как се навиваш да раждаш второ, ЧЕ И ТРЕТО, ако помниш всичко!).
Благодаря на всички, които бяха до и около мен, съжалявам, ако някого нещо съм засегнала или съм го забравила, настъпила или наплюла, но такъв е периодът, хормон до хормона, майно ЛЬО – официалната нАучна данна твърди, че по време на бременност мозъкът на жената се свива с 5% и то и като без тва не ти е много, представете си какво остава – само някакви стърготини (за да ви илюстрирам – все още наричам хладилника "радио", прибирам кафеварката в него и забравям как се наричат разни прозаични неща, като нощница и кашкавал).
От 2016-а искам само всички да са здрави и да нямат сополи, също така, ако е удобно – по един 8-часов НЕПРЕКЪСНАТ сън в рамките на денонощието – не всяко, разбира се, но и да не е разпръснат в месеца... нещо средно, например всеки четвъртък и събота, и последно – асансьор на метростанция Сердика. Това е!
Приятно изкарване и бъдете щастливи! Аз ще си стоя вкъщи, защото ако отида някъде, вероятно ще се задавя с фъстъци и ще заспя зад пердето.
