Вече знаем от разказа на Надежда Илчева какво е да си майка интроверт и да не искаш да те закачат. А какво е да си срамежлива майка и да жадуваш да си кажеш с някого две приказки по градинки и родителски срещи, но да не знаеш как? Тонилин Хорнънг споделя откровено колко е трудно да се живее така, особено когато всички останали родители са си най-добри приятели.
Виждам как родителите на децата в детската градина си приказват. В следобедите докато чакат на паркинга си говорят с такава лекота, каквато аз никога не съм имала. Притеснението ми ме държи в колата малко повече от обичайното. Бих изскочила и бих разказала на всички колко срамежлива съм, обаче не намирам точните думи. Вече пет години откакто съм майка и пропускам най-хубавите майчински приятелства в живота си.
Докато бях бременна, си мислех, че намирането на приятелка, с която да споделям възходите и паденията на майчинството, ще е лесно. Но също така си мислих, че ще е лесно мъжът ми да намери маса за преповиване в мъжката тоалетна.
Представях си как срамежливата ми същност разцъфтява и аз успявам да се сближа с друга майка заради липсата на сън и достатъчно кафе. Сега вече опитът ми ме научи друго. До този момент единствената майка приятелка, която имам, е кучето ми, и връзката ни се основава на липсата на кафе и на това колко е плашещ пощальона.
Все още търся приятелката, която ще мога да сложа на бързо избиране и пред която ще съм напълно открита. Пробвах да си намеря най-добра приятелка сред майките, които познавам, още преди да съм бременна. Надявах се, че някоя от тях случайно ще смени статута си. Не стана така. Тези приятели вече бяха избрали най-близките си, а аз бях изпуснала момента. И всичко това се усложнява от факта, че наистина съм много срамежлива.
Вече години наред обяснявам на сина си, че трябва да говори, за да бъде разбран от околните, но човекът, който наистина има нужда да прави това, съм аз. Не мога да избягам от себе си. Срамежливостта е черта от характера ми, която притежавам още от времето, когато карах малката ми сестра да поръчва вместо мен в ресторантите. Ето защо вече на толкова напреднал етап от майчинската игра се чудя дали не съм изпуснала момента за сприятеляване. Всеки родител от групата на сина ми в детската си има приятел, освен мен. Не трябваше ли вече да имам своята най-добра приятелка?
Докато съм на паркинга, гледам останалите майки в прикритието на колата си и ми се иска да съм малко по-общителна. В началните фази на сприятеляването говоря много странни неща. Мозъкът ми замръзва и неловките паузи карат всички останали да се притесняват, докато аз се опитвам да измисля нещо друго, за което да си говорим, различно от Междузвездни войни. Като мине моментът на първоначалното опознаване, намирам комфортната си зона и мога да си говоря с всеки, но се страхувам, че никой родител няма да отдели толкова време, за да ме опознае. Идея си нямах, че ще е толкова трудно.
Докато гледам другите майки и техните най-добри приятелки, се чудя дали не трябва да преустановя търсенето си. Кучето ми е разкошен слушател, а понякога точно от това имам нужда. Обаче има и дни, в които жадувам за по-дълбока връзка. С радост бих имала близка приятелка майка, която да разбира какво ми е, приятелка, която да се смее заедно с мен на родителските ни неволи и която да знае кога да донесе спешна шоколадова торта.
Понякога, докато чакам на паркинга, ми се иска да се скрия в колата си или да съм със сестра ми, която да говори вместо мен. Ясно е, че майчинството не е сред периодите в живота, в които човек се чувства най-удобно. Надявам се, че с времето родителите, които срещам, ще разберат особеностите на срамежливостта ми. Готова съм да бъда най-странното Аз, което мога да бъда, и ще се радвам да имам приятелка, която разбира, че стеснителността е моята особеност. Не съм изгубила надежда, че моята най-добра приятелка е някъде там – може би все още събира кураж да излезе от колата.
