И аз съм човек

Коледно писмо на майка-самоубийца до изобретателя на Лего

27 декември 2016

Елена Алекс е една изтормозена майка на двама сина, която всекидневно стъпва върху отвратителни кубчета Лего, намира кубчета Лего в пералнята, печката и кафеварката, както и в носовете на синовете си, а най-тежките случаи са тези, в които НЕ намира кубчетата Лего и всички плачат. Това е нейното писмо до изобретателя на Лего - смятаме, че всяка майка ще ви разбере!

******************************************

Здравйте г-н Оле!

Сигурно цял свят ви е благодарен, че сте измислили толкова интересна за игра – КУБЧЕТО ЛЕГО!

Надявам се, че светът Ви е засвидетелствал своята благодарност и сте получили поне Нобелова награда за вечно щастие и мир. Сигурно всеки път, когато някое дете получи за подарък лелеяния комплект лего, без който светът не би бил същият, се усмихвате от оня свят. И всеки път се къпете в Божия благодат на милиардите благословии, които отправят производителите на Лего заради фантастичните суми, срещу които се продава.

Както беше писала една майка: “Да не би да се прави от пресован хероин това Лего, та е тоолкова скъпо??”

Както и да е. Но, аз г-н Оле, прозрях друго. Под привидната благородна маска да радвате децата с изобретението си, Вие, всъщност, сте искали да отмъстите за нещо и да накарате съпругата си и всички съпруги по света да страдат. Да страдат тихо, мъчително, безмълвно, да ги докарате до нов вид недиагностицирано отклонение, за което няма лек и терапия.

Искам да Ви попитам, г-н Оле, Вие събирали ли сте от пода 5 вида комплекта Лего, ей така - разбъркани, всеки от които за по 120 лева?

Губила ли ви се е част - с големината на леща - от каравана, на стойност 80 лева, без която не може да продължиш да строиш, а детето да реве до теб и да маже сополи на изчистения за Коледа килим?

Вадили ли сте от носа, ухото и дупето на детето лего част или поне водили ли сте детето на лекар, който да я извади и да не знаете какво да кажете, когато ви попита - „Ама, как стана това, вие, като родител, къде бяхте, та не го видяхте. Защо сте му купили Лего? Защо не сте били до него?”.

Да. Имало е родител до него – баща му, но къде ли е блял, докато сглобява и чете по схемите, та синковецът си е направил посявка Лего в носа...

Знаете ли с какъв трепет и чувство за лично удовлетворение се плащат на касата чудните цветни кутии с Лего? А знаете ли кой и как се грижи всичко да е наред с комплекта, кой трепери нещо от лещените зърна да не се загуби? Кой се рови по боклука на прахосмукачката да вади части? Кой развива свръхчовешки способности да отгатва къде са загубените частици?

Да, точно така. Жена ви.

Хиляди съпруги и майки, тихо и методично, след всяка покупка на Лего, намразват леко и надграждащо мъжа си, после децата, и накрая - целия свят. До момента, в който не дойде някой празник, като Коледа , на който се сбъдват желания на всички, но не и това на съпругата – Легото да изчезне от света завинаги по Коледа.

О, не, напротив. Има намаления, значи - за тържеството в градината ще има Лего. За Коледа у дома, под елхата – още Лего, същото и за другия син, както и още две коли, и комплект с дистанционно на Лего. И това са части, части, хиляди, хиляди части.

Отделни по вид, цвят, комплект, на едното дете, на другото дете, а те все липсват и изчезват, точно най-важните и незаменими частици… и край – последният оцелял нерв на съпругата прегаря и умира.

Умира и тя. Нечута, неразбрана, вечно обвинявана, че е изпрахосмукирала най-важното кубченце лего и заради нея детето реве и веднага трябва да се отвори прахосмукачката, и наред със събраните хлебарки, да се рови и търси жълтият фар на караваната, на изчистения за Коледа под…

Вие мразите жените, г-н Оле. И ги наказвате. Но аз Ви разбрах. И ако не оцелея тази Коледа, ще ви намеря там з някоя гора, във вашия рай, и ще ви донеса 5 комплекта Лего, и ще ви ги ръся по земята, и ще ви карам во веки веков да ги събирате по цвят, вид, комплект, а ако на края на времето ги съберете, ще ви накарам да ги сглобите без схема, а аз ще седя до вас и ще ви пея коледни песни.

А дотогава, ето я моята изповед:

Трябва Легото да бъде забранено със закон, или да има специален раздел в психологията за терапия на майки с деца, играещи с Лего.

НЕМОГАДАГОПОНАСЯМ!!

Само като го видя и почвам да рева на глас, децата и те. Не знаят какво искат от това Лего и от него вечно липсва някоя част, която некога не може да се намери! А те са двама и трябват две части!

Лего има в пералнята, в кофата, при четките за зъби, в обувките, в хладилника и във всеки ъгъл, навсякъде! А струва толкова много пари!

Някой ден тихо ще се нагълтам с една шепа лего, ще умра посредством самоубийство, ще отида на оня свят и ще намеря изобретателя на Лего и ще го накарам да съжалявам
вовеки!

П.П.

Засега имам план за оцеляване. А именно – да се сдобия с комплект Лего на принцеса със замък, понита и сладолед. Ще си го построя. И ще заживея в розовия разкош, а ако някой забележи, че не ходя на работа, не готвя и не обръщам внимание на децата и мъжа ми, нека се обади където трябва.

Весели празници!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross