Мая Цанева е в Майко Мила!, защото вече се е спънала в няколко дядоколедовци, усетила е миризмата на ароматизираните свещи и май скоро ще ѝ се наложи да ходи и за подаръци. Всяка година правим едни и същи напъни покрай Коледа и е редно един път в тоя живот, ако не ни идва отвътре, да не се стараем чак толкова много по всички фронтове!
И аз, като много родители, този уикенд ще направя предпразничен онлайн спринт в намаленията на детски стоки и играчки, за да си спестя коледната истерия.
Колко мразя коледното пазаруване!
Всяка година се опитвам всячески да избегна натрапчивите празнични напеви, лудницата в супермаркета, мола, истеричната надпревара кой колко и какво ще сготви и най-вече фалшивото щастие, което ни убива със сладникавата си миризма.
Не ме разбирайте погрешно – обичам събирането на семейството ни, умирам за сармичките на баба ми и лучника ѝ, за празничната суматоха в дома на майка ми, но, о, Боже, не мога си причиня костюм на Снежанка или пуловер с еленче.
Аз съм от поколението, за което Коледата дойде по-късно. Дядо Мраз обикновено ни подаряваше говореща кукла или камионче, пакетче с портокали, орехи, шоколад. Разбира се, имахме си и тогава Бъдни вечер, когато баба ми приготвяше такива вкусотии - станимашки сармички, чушки с боб, питка и лучник, баклава.
След демокрацията семейните коледни празници продължиха тази вкусна традиция, като майка ми въведе патицата, заекът официално скочи на трапезата ни, вече ядяхме и миризливи сирена, и тирамису. Вкусна Коледа с много подаръци, вино и и танци. Макар и да помагахме активно, със сестра ми се включвахме в подготовката ден-два преди празниците и после бързо заменяхме семейната трапеза с купон навън.
Когато ние самите създадохме семейства и станахме родители, осъзнах какъв товар е да организираш семейна Коледа. Още по-голям стрес е да отговориш на очакванията за ЩАСТИЕ! Какво ти щастие, щом в средата на декември почти си занулил заплатата, детето ти очаква не един, а поне два подаръка при различни клонинги на Дядо Коледа, а около теб се лее една любов…
Нахилени Снежанки, елфи или дядоколедовци те убеждават „пазарувай, пазарувай, подаръците са любов“ от всеки ъгъл.
Спъваш се в дребни или шумни прахосъбирачки, връх на кича. Водиш тиха, понякога истерична битка за последния Трансформър или Макуин на щанда, макар че знаеш, че и той ще потъне в купа от още пет подобни ден след празника. Много шум за едно голяма нищо.
Всички са щастливи. Трябва да са щастливи, защото е Коледа. В края на деня на 23 декември ти се щé да се облечеш в най-черните си или сиви дрехи, та дано някой те забележи сред морето от истерясали хора в червено и бяло, пух и перушина.
Неслучайно хората се напиват. Така лудостта се преглъща по-лесно.
Всеки път, щом ме заболят очите от коледни мотиви, се сещам за сцената в „Дневникът на Бриджит Джоунс“, когато двамата герои, облечени абсурдно коледно, се срещнат на мизерно традиционно семейно празненство. Значи все пак, има надежда. Всички знаем края на историята.
Мисля че Коледата оправдава дребните ни консуматорски грехове. Ще си преброим сармичките, ще си снимаме питките за Фейсбук, ще полеем новата покривка с вино и едва ще дочакаме да стане полунощ, за да си сипем и пържоли.
Но все пак ще сме щастливи. Не на последно място – и заради това, че ще почиваме цели 4 дни. Важното е да имаме с кого да бъдем на празника и в тези 4 дни, и този някой да ни гушне, дори и вмирисани на зеле, а не на Шанел.
Затова простете си, ако мразите пуловери и пижами с Дядо Коледа, не се съревновавайте с Джейми Оливър. Той винаги ще направи по-яки питки от вас.
Не правете празнична фотосесия, ако не ви кефи, и се насладете на най-важното – празника на семейството.
И ако децата си изкрънкат (или открият сами!) подаръците си преждевременно - приемете го. Дано поне им харесат.
