fbpx
И аз съм човек

Кой ти гледа децата? Полово равенство за начинаещи

13 юли 2016

Мая Донева ни е на гости и е бясна от реакциите на хората със закостенялото си мнение по въпроса за работещите майки. Кой, всъщност, трябва да гледа децата, кой трябва да си стои вкъщи и кой каква роля трябва послушно да изпълнява, за да го приемат и да не го сочат с пръст като лош родител? Това са сериозни въпроси, които  Мая засяга, докато защитава правото си да работи...

Имам нужда да напиша това, защото имах супер успешен месец- водя тренинги в Тунис, Португалия и Кипър и бях лектор на най-голямото младежко събитие в Европа за 2016-та ЕУЕ в Страсбург.

Но.... в този мега- успешен месец получих на няколко пъти един и същи въпрос, който доста ме обърка. Първо ме обърка, после ме ядоса и огорчи, после ме изнерви, после пак ме обърка...

"Кой ти гледа децата?"

"Добре, че имаш мъж, който ти помага за децата".

До тази констатация достигнаха едновременно на няколко места няколко различни мъже и жени - една част приятели, една част познати. Други просто не скриха изненадата си, че имам деца и че мога да си позволя „лукса“ да работя това, което работя- да водя тренинги в Тунис, Кипър и Мадейра в рамките на един месец.

Кой ТИ гледа децата е ебаси тъпият въпрос.

Няма жена, която да е ОК да я смятат за безотговорна майка, та няма как да не ме жегне този въпрос. Всеки път отговарях с нескрита радост, че децата МИ си имат баща и той също СИ ги гледа. Щото, освен че отговорно участва в правенето на децата, смята, че е полезно и да ги възпитава, и да прекарва време с тях.

И аз, и Тишо бяхме на по 24, когато решихме, че искаме деца - наивна работа, но пък проработи. И някакси логично следваше, че освен правенето на децата, след това е обща работа и да им помогнем да пораснат и да се грижим това да стане щастливо. И понеже не сме в 12-ти век - даже и двамата смятахме това за нормално.
Обаче, дори след този отговор получавах смесица от „О, ти си късметлийка!“ или „Хубаво е, че те разбира“, както и любимото ми, което, ако щете вярвайте, този месец чух 3 пъти:

„ А децата ти въобще помнят ли коя си, като пътуваш толкова?“

Както казах, няма жена, която да бъде ОК с това някой (който и да е) да я смята за калпава майка, чиито деца не я помнят. И тогава малко дадох назад - точно преди да забия един на последния питащ, всъщност се запитах сама - аз питала ли съм някога колегите ми мъже кой ИМ гледа децата?

Защо е ОК един мъж да изкарва пари и да се шматка по света, правейки това, което обича, още повече, ако е успешен? Защо? И защо когато една жена прави същото, това я прави късметлийка заради мъжа до нея? Не заради това, което е самата тя? Не заради работата ѝ? А заради мъжа ѝ? И защо децата са женска работа, а изкарването на пари - мъжка?

Всеки, който познава Тишо, знае, че съм късметлийка, ама не защото МИ гледа децата. Между другото, той работи в Спешното в една от най-големите болници и доста често нощем и аз МУ гледам децата. Разликата е, че докато аз работя, обикновено си правим снимки и видимо има информация в Инстаграм къде съм била, но докато той снима счупени крайници на рентгена, не му е до тагване на въпросните снимки.

Но нека пак се върнем обратно в темата- аз лично смятам, че и аз, и Тишо сме късметлии, че сме се намерили, но не заради това, че СИ гледаме децата. Всяка двойка си има своя динамика и приемам, че има мъже, които не обичат да гледат деца или да сменят памперси, както има жени, които искат да си седят вкъщи и да не работят.

Обаче... децата се правят от двама, логично би трябвало да се гледат от двама. Аргументът, че понеже жената бременее и ражда и, ето, видиш ли - тя, природата, го била казала. Във времена, в които всяка физическа работа има технически заместител, и някоя машина може да свърши работата на всяка яка батка, не харесвам аргумента с природата. И не знам защо родителството в крайна сметка трябва да значи задължително: майка прекарва време с дете. Защо не "семейството прекарва време заедно"? Защо не "баща ( ОМГ!) прекарва време с дете"?

Защо майката по дефолт трябва да бъде там, а бащата да е отстрани и при нужда да се скара или да цапне два-три шамара? Нима един татко не може да успокои едно плачещо дете? Нима една майка не може да лови риба със сина си? Защо отпуската по майчинството се казва майчинство, а не родителство? Не разбирам, не харесвам и не живея по този начин и съм готова да споря до утре, поне.

И последно - ако трябва да съм съвсем честна, всъщност съм сигурна, че това, което работя, ме прави по-добра майка, отколкото ако работех работа, която не харесвам - от 9 до 5 всеки ден, и всяка вечер се прибирам кисела и налична за преброяване в семейното гнездо. Работата ми е смахната и пътувам много. Но я обожавам и тя ме прави по-свестен човек, отколкото ако бях без нея. Човек, който разказва за всяко пътешествие на децата си и човек, който, когато си е вкъщи, всъщност се наслаждава на всяка една минута.

Искам да завърша този феминистки пост с това, че за мен мъжете и жените не са еднакви, но са равни. Не мога да повярвам, че тази теза още има нужда от защита. Мъжете и жените могат да бъдат еднакво добри родители - разбира се, че в различни сфери и по различен начин, но могат. Могат и еднакво добре да работят, да празнуват, да страдат, да обичат и да се ядосват – отново по различен начин, но в това му е чарът. Никой с никой не е еднакъв, но всеки е равен с другия.

Текстът е предоставен на Майко Мила от mayadbeee.blogspot.bg

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross