Проучване върху 378 косатки показало, че тези с баби живеят по-дълго и че по-възрастните женски им помагат, когато храната е оскъдна, пише The Guardian. Съвсем като при хората, бабите влизат в играта много сериозно, когато по-младите китчета са заплашени от глад – с тази разлика, че при нас бабите винаги смятат, че малките ги грози гладна смърт.
Проучването е част от голямо изследване, опитващо се да хвърли светлина върху еволюционната роля на менопаузата. И се оказало, че женските китове убийци приключват с възможността да се възпроизвеждат около 30-40-годишна възраст, но може да продължат да живеят десетилетия след това – феномен, за който се знае, че съществува само при хората и при още четири други бозайници, всичките китове. Възрастните женски слонове също се грижат за малките, но при тях възможността за възпроизводство е до края на живота.
Учените предполагат, че това проявление съществува, за да може женските, които вече не са плодовити, да продължат живота си с цел да помагат. Това при хората е "ефектът на бабата".
В същото проучване установили, че китовете, чиито баби са загинали в последните две години, са с 4,5 пъти по-висока смъртност в сравнение с тези с живи баби. Ефектът бил още по-силен в години с по-малко риба. Изследователите проследили как бабите споделят храната директно с по-малките и подозират наличието и на същинска детегледаческа функция.
Не е ясно все още защо женските китове губят репродуктивните си способности в средата на живота си. Една от теориите и за хората, и за китовете е, за да се избегне междупоколенчески конфликт при майки и дъщери в съревнованието за мъжките.
