“Едната ми кожа е моята собствена,
а втората - чиста стомана.”
Из „Тил Уленшпигел“ от Шарл дьо Костер
Когато стане въпрос за домашно насилие, винаги изниква един въпрос от публиката, предпочитаща да си трае и да не се меси, защото “това са си семейни работи”.
Въпросът звучи логично: “Защо търпят и го позволяват?”. Отговорите са безброй, но един от тях се засича често. Нерядко жертвите избират да стиснат зъби и да преживеят физическия и/или психически акт на насилието, изолирайки в съзнанието си някаква особена перспектива, в която всичко това се случва на някой друг.
“Виждах синините по кожата си, но все едно това не беше моята кожа. Усещах болката от ударите, но в същото време бях и страничен наблюдател. Все едно се случваше на някой друг”, разказва пред група за взаимопомощ жертва на домашно насилие.
Човешкият мозък има странни механизми за самосъхранение. Вероятно ако човек си дава сметка какво му се случва в цялост, ще полудее. Психиката си намира врати, в които да се шмугне и да се лекува, докато бурята отмине и не дойде следващата.
Изходите са два: прекъсване на порочния кръг и излизане от ужаса и “кожата”, в която живееш, или варианта “Докато смъртта ни раздели”, в който търпиш и излизаш от себе си при всеки изблик на агресия от насилника, или напускаш живота, защото тялото ти не може да понесе повече от същото, нищо че мозъкът казва “И това ще мине”.
- При всички положения хората, станали жертва на домашно насилие, без оглед на техния пол и възраст, имат нужда от помощ във всеки един смисъл:
- морална и психологическа - защото проблемът с насилието често е свързан със срама “какво ще кажат хората, ако разберат”, а и с някакво загнездено чувство за малоценност;
- юридически - защото аспектите на раздялата, търсенето на закрила и попечителството над децата имат нужда от ясна правна рамка, с която да боравиш адекватно, за да се измъкнеш “навреме”;
- социален - защото често жертвите на насилие са поставени във финансово-битова зависимост от насилника и това допълнително усложнява ситуацията с “излизането”.
Всичко това и у нас, и по света се случва с помощта на организации и кризисни центрове, които впрягат усилията си подадената ръка да бъде хваната навреме и помощта да има смисъл.
В последните пандемични месеци, характеризиращи се със социална изолация и битова несигурност, случаите на домашно насилие в световен мащаб не просто растат, а се увеличават “пандемично”.
По данни на организациите, управляващи горещите линии за пострадали от насилие у нас, ръстът на подадените сигнали е сериозен, а случаите са доста по-тежки.
За един месец обажданията за насилие на телефонната линия за деца 116 111 са с 370 повече.
9 са жертвите на домашно насилие от началото на извънредното положение до 2 юни, когато почина жена, пребита от приятеля си в края на май.
По тази причина Български фонд за жените, съвместно с Фондация BCause и Български дарителски форум стартират спешен Фонд за борба с домашното насилие в условията на пандемия от COVID-19. Той ще помага именно на онези организации и кризисни центрове, които осигуряват подкрепата за жертвите и техните деца.
Тази помощ е абсолютно наложителна, тъй като специалистите, работещи в тези центрове, сигнализират за съвсем нови нужди в новата ситуация.
Първо, случаите на насилие са повече и съответно са необходими още места в приютите. После, трябва да се изградят отделни помещения за карантиниране на новопостъпилите. Към това се добавя и фактът, че търсещите закрила идват с децата си в центровете в тотална безпомощност - без дрехи, лекарства, подходящи храни или предпазни средства.
Освен на дарения от големи компании и фондации, Фондът за борба с домашното насилие ще разчита и на индивидуални дарения, които може да се направят в Platformata.bg (където всички дарения ще бъдат удвоени от Българския фонд за жените), чрез есемес на номер 17 777 с текст DMS SILA, на сайта на Български фонд за жените или на каса на EasyPay в цялата страна на КИН 4236895688.
Всички средства ще бъдат разпределяни поетапно към най-нуждаещите се организации под надзора на експертен съвет.
Това е начинът да помогнем на някой, който иска да обърне нова страница в живота си. Без много, много да му мислим трябва ли да се месим и дали все пак не си го е заслужила.
