Мария ни е на гости, за да ни разкаже мило, спокойно и в пълен мир със себе си за решението си никога да няма собствени деца. Майко Мила е пространство за всички и всичко, затова и ние ще я приветстваме с радост в редиците на нашите автори, за да обговорим тема, която потиска много жени, подложени на обществен натиск да родят, въпреки че нямат желание за това.
Много важно да разберем ясно и точно какво искаме в даден момент от живота. Също толкова важно е да разберем какво НЕ искам, и да отговорим защо не го искаме.
Връщайки се назад във времето, осъзнах, че в мислите ми за бъдещето никога не е присъствала идеята за майчинство, но тогава го отдавах на възрастта. На 18 години мечтите ми бяха свързани с много пътувания, а страховете - с това да забременея. На 25 исках собствен дом, независимост и да не забременея. На 31 мечтите са още по-големи, реализацията - още по-вълнуваща, а страхът е приел нова форма, обществена форма, по-скоро норма.
Има седем най-често задавани въпроса към жени, които не желаят да станат майки. Ще отговоря лично и на седемте. Не обвързвам никого друг с моето мнение.
1. Не те ли е страх, че един ден ще съжаляваш, но ще е късно?
Не, няма да съжалявам, че не съм родила собствени деца. Ако след 40 майчинският инстинкт се пробуди, може да осиновя, но не отчаяно и на всяка цена.
2. Не си ли егоист?
А кой не е? Ако не умееш да обичаш и уважаваш себе си, как даваш любов и уважение на околните?
Вечната жажда за одобрение не води до нищо хубаво.
3. Сигурно мразиш децата?
Моля? Що за логика? Много обичам децата, но не държа да имам собствени. Обожавам племенниците си, страхотни са. Не се изнервям от детския шум в ресторант или магазин, но ми е смешно да гледам как други го правят. Предполагам, че от първия си ден на тази земя са се родили отговорни и възпитани, или просто са забравили, че и те са били деца.
4. Сигурно ти има нещо, явно не можеш, но не го признаваш?
Няма как да знам дали мога, защото не съм опитвала. Нямам и намерение да опитвам.
5. Ще сте си само двамата, така ли? Колко мислиш, че ще продължи?
Да, ще сме си само двамата. Колкото - толкова! За съжаление, децата отдавна не са гаранция за дълга и успешна връзка. Така ни харесва, щастливи сме. Ние уважаваме и се радваме на вашия избор, но това е нашият - приемете го или поне опитайте!
6. Какво ще правиш с живота си?
Ще го живея, както всички хора. Ще работя, ще пътувам, ще имам тежки моменти и лоши дни.
Ще имам любов и разочарование, но ще съм си аз.
7. Какво мислят роднините ти?
Ето го бичът... Странно им е. Не го знаех допреди два месеца, когато големият ми племенник поиска да живее с мен, да не съм сама. Израснах в много стабилно семейство, родители - либерални и модерни, точно обратното на техните родители. Целият им живот е посветен на мен и брат ми, екскурзия до Италия за мен, още когато беше с визи, после уроци, балове, сватба.... Снощи си поговорихме след мача, че е време да помислят за себе си, а нас да оставят, каквито са ни възпитали.
И, все пак, наблюдавам особено отношение навсякъде, когато кажеш,че си на 30, имаш гадже, но щом не сте се оженили или заплодили, любовта не е сериозна. Не само не е сериозна, ами все едно я няма...
