fbpx
Детска градина и ясла

Когато детето ти не е прието в държавна градина, но не може да ходи и в частна

22 май 2020

Няма места в общинските градини, няма и в частните. Когато детето успее да влезе някъде, се оказва, че и там не може да ходи, защото министерство на здравеопазването не дава. Не е ясно защо. Мартина Лозева-Цалова обяснява малко по-подробно в своя напълно справедлив гняв.

Може и да сте имали други представи, когато сте започвали пътя си като родители. Може би сте виждали други трудности да се мержелеят на родителския хоризонт. Може би сте се надявали, че „докато са малки, е лесно.“

Но после идва преломният житейски момент с кандидатстването за общински детски градини и ясли на територията на София-град и на вас ви става ясно, че каквото и да сте преодолели в този живот, то няма как да се мери с това препятствие.

Адресни регистрации, уседналост (или както е по-известно в необятното пространство на Фейсбук – „ОТседналост“), детски градини на отсрещния тротоар, но в други райони по разпределение, ясли в индустриални зони на 15 км от дома ви, но пък във вашия район по разпределение, документи, критерии, точки…

Към това се добавят четири висши математики, една историческа граматика на старогръцкия език, 5-6 софтуера, Пи, Златното сечение и Неперовото число. За да може родителят да изчисли къде има най-голям шанс да бъде прието детето му. За да сложи градината на първо място и да следи опашката за нередности, странни бройки, точки над допустимото за човешкото възприятие и др.

За да може накрая да се отиде на жребий („Жребият е хвърлен!“ е нещо, което Цезар е казал, като въобще не си е давал сметка, че кандидатсването за детски градини Е истинският Рубикон, а не някакво влизане в Рим, от което произтича гражданска война!).

И след това да не сте приети. (ВИЕ не сте приети. Не детето. Вие. Цялото ви семейство барабар с водната костенурка, на която трети ден няма кой да ѝ смени водата от гризане на нокти по класирания.)

И накрая виждаш това: „Пуснах детето ми в системата без да искам. Приети сме. Какво да правя?“

Ами, застреляй се! Или аз ще се застрелям. Но за двете ни няма място в един и същи град.

Защото градът, мили родители, е София и ние живеем в уестърн. Това си е Дивият Запад и тук местата за детска градина се отвоюват с кръв, пот, сълзи и ебаси късмета.

И докато всяка година от неприемането на детето ви в редиците на началното образование минавате през фазите на скърбене, все пак търсите и алтернатива в лицето на някакви частни институции, които то да започне да посещава.

Намирането на частна детска градина за един-милион-безброй-пари, но за сметка на това със съмнително качество на грижата за децата, е един съвсем друг уестърн, за който може да си поговорим някой друг път.

Но когато наистина намерите вашето място, където да запишете детето си, и от което сте истински доволни, идва пандемията, то затваря и накрая се оказва, че не може да отвори.

Защо? Защото министърът на здравеопазването, Господ здраве да му дава, издаде заповед за отварянето на градините, в която има следната точка:

„Преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма“.

А това практически означава, че всякакви занимални и детски центрове не могат да отворят врати, защото не са лицензирани към МОН, а са със статут образователен частен детски център.

Такива са ОГРОМНАТА част от частните детски градини на територията на Столична голяма, малка и други размери община. Тоест, родителите ОТНОВО няма къде да си пуснат децата.

За щастие, има хора като Евгения Христова, майка на дете, записано в детска градина ОТ ДРУГИТЕ, която веднага е забелязала тази несправедливост и е написала писмо до Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, за да им обърне внимание, че ПАК нещо не са догледали. Писмото е с копие и до Антонина Кенова от гражданската инициатива „За качествена и иновативна образователна система“, която е пътеводна родителска светлина в света на кандидатстванията и класиранията за детски градини и ясли.

„Повечето детски частни заведения, които не са лицензирани към МОН, а са със статут образователен частен детски център, нямат право да отворят врати на 22.05. (26.05). Макар че работят с по-малко дечица (обикновено 7-10 деца в група) и в значително по-благоприятни и контролируеми условия, спазвайки абсолютно всички хигиенни изисквания.

Условията и регламентът им на работа не са по-различни от държавните или лицензирани детски заведения, напротив, всички инструкции се спазват стриктно. Персоналът е предимно млад (извън рисковите групи) и определено са по-малко рискови от всяко държавно детско заведение в момента. […]

И не на последно място искам да отбележа, че по този начин ДИСКРИМИНИРАТЕ голяма част от семействата и децата в Република България (основно в гр. София, където броят на подобни детски заведения е най-голям).

Не стига, че Столична община не предоставя шанс за безплатно обучение в яслена и градинска възраст на над 8000 деца годишно, поради НЕКЛАСИРАНЕ в държавните детски заведения, а и не давате възможност на родители да работят, дори и с условието да си плащат суми по над 600 лв. месечно за отглеждане на децата им.“

Пълния текст на писмото може да прочетете на Фейсбук страницата на инициативата „За качествена и иновативна образователна система„.

Благодарим на Антонина и се надяваме, че поне частните градини ще могат да отворят, за да започнат да ходят хората на работа и да ги плащат тези градини.

А иначе, до нови срещи в следващото класиране!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross