Повече от 120 британски депутати са се обърнали към правителството с искане да се предприеме разследване как семейните съдилища в Англия и Уелс третират жертвите на домашно насилие, съобщава BBC.
Най-малко четири деца са убити от своите родители през последните пет години, след като при или след бракоразводни дела съдът им е разрешил достъп без надзор до децата.
Когато родителите се разделят и не могат да се споразумеят за правата върху своите деца, основна презумпция в правото е, че е в най-добър интерес на детето то да има контакт с двамата родители, коментира BBC.
Десетки родители обаче съобщават, че бившите им партньори са получили разрешение от съда за безнадзорен контакт с децата. Това позволява до тях да имат достъп родители насилници - включително осъдени за изнасилване, нападение и престъпления, свързани с наркотици.
Цитирайки данните за случаите, в които 4 деца са убити по време на контакта си с родител, предоставен му от семейните съдилища, BBC добавя, че във всички случаи социалните служби са били запознати с историите за домашно насилие в семействата.
Прегледите на един от случаите пък установява, че няколко държавни служители, включително социален работник и учител, са били твърде уплашени да останат насаме с баща, борещ се за правото да вижда децата си, заради агресивното му поведение. По-късно той убива двете си деца.
Като причина за друг инцидент е посочен терминът "токсично трио", който се използва за родители, които едновременно имат психично заболяване, зависимост от наркотици и проявяват насилие.
Извън смъртните случаи, броят на децата, пострадали от родител по време на разпореден от съда контакт с него, може да е много по-голям, коментира още BBC и разказва историята на жена, чиито деца са тормозени от бившия ѝ партньор.
"Бях напълно наивна по отношение на семейните съдилища", казва Мери (не е истинското ѝ име), която е похарчила 130 000 британски лири за съдебни такси, за да се опита да защити децата си.
Тя казва, че децата ѝ се прибират от срещите си с бившия й партньор с наранявания.
Мери споделя, че той е упражнявал насилие върху нея още откакто е била бременна. След като се разделят, той подава молба до съда за достъп до децата. "Мислех, че ще му позволят контакт само под надзор на социален работник, имайки предвид присъдите му за престъпления, свързани с насилие и наркотици", споделя Мери. Бившият ѝ партньор обаче получава право на контакт с децата без надзор.
Моят адвокат ми каза: „Ако не те е бил до посиняване, той ще се смята за достатъчно добър баща. Дори не си прави труда да се опитваш да се изправяш срещу това.“
Тя добавя: "Никой не казва, че детето не трябва да има връзка с баща си. Просто трябва да е безопасно за здравето му".
Междувременно 123 депутати от седем различни партии вече са се обединили и са подписали писмо до държавния секретар по правосъдието Дейвид Гоук, в което призовават за независимо разследване на семейните съдилища, за да се установи степента на проблема и при необходимост да бъде предприета по-голяма реформа.
В писмото се казва: "Макар че запазването на личния живот на семействата и децата е от съществено значение, липсата на прозрачност в семейните съдилища не позволява проверка на решения, които са в противоречие с интересите на жертвите на домашно насилие, изнасилване и насилие - или техните деца".
Луиз Хай от Лейбъристката партия казва, че е "ужасяващо" на мъжете се дава достъп до децата, след като са били осъдени за свързано с насилие престъпление. Тя добавя: "Щом е ясно, че те вече представляват риск за майката или детето, тогава трябва да приемем, че контактът с бащата вероятно не е най-подходящ за детето и да го предоставим само при определени обстоятелства."
Ако единият родител не позволява на другия да вижда детето (при условие, че съдът е дал разрешение), първият може да бъде глобен или да отиде в затвора, пише още BBC.
Адвокатът Шарлyт Прудман, специалист в случаи на насилие срещу жени, казва, че в съдилищата опитът на майките да възпрепятстват контакта на бащата с децата се смята за недостатъчно основателен. "Чувала съм съдии да неглижират тормоза, казвайки: О, това е само някакво малко домашно насилие."
Cafcass, неправителствената службата, която оказва подкрепа на деца и семейства с дела в семейния съд, също се включва в дебата: „Една от най-трудните ни професионални задачи е да преценим кое ниво на достъп на родителите е безопасно и в най-добрия интерес на детето, в случаите, когато родителят има история, свързана с домашно насилие. Трябва да продължим да намаляваме риска родителите да нараняват децата си, като вникваме в случаите по-дълбоко и ги разглеждаме по-широко от съдебния процес.", казват от службата в изявление.
По темата:
