fbpx
Здраве

Когато грип удари, как Коледа заглъхва

23 декември 2017

Ана Гецова ни изпрати този текст още в началото на 2017-та година, но ние някакси го проспахме, та сега го възраждаме от пощата и ви го пускаме за четене, понеже нещата, които Ана описва в него, са валидни за която и да е година. Да, говорим за семейните шарки, пневмонии и разстройства, които понякога избират да ни свалят БАШ НА КОЛЕДА - сценарий, в който много от вас ще се припознаят. Нашата авторка обаче не пада по гръб и предлага 7 предимства на това да си болен по Коледа, които ще ви върнат настроението поне малко - въпреки температурата, пъпките и позивите за повръщане.

**********************************

Средата на декември 2016. Годината бавно и сигурно си отиваше. И може би и вие сте били от многото, които при тази мисъл си казваха „Слава богу!“. Защото наистина имахме достатъчно причини да я мразим.

И макар че Боно е прав, че абсолютно нищо не се променя в новата година, нищо не ни пречи да помечтаем, нали? Признавам си, и аз бях от тези, които потриваха ръце и си мърмореха „Оф, хайде, стига вече, да се маха“. С тази ведра мисъл в главата, въпреки заливащите ме отвсякъде коледни песни, започнах лека-полека да се настройвам на празнична вълна и да си представям идилични картини на щастливи, весели и подпийнали хора.

Казано по друг начин – свалих гарда. И 2016 не се поколеба да удари.

Тригодишният ми син направи пневмония, лежахме в болница, където за разкош пипна и стомашен вирус. И така, в крайна сметка, посрещнахме Коледа у дома, с провалени планове, болни, пъшкащи и проклинащи съдбата си.

Малка утеха за нещастието ми беше, че успях щедро да се оплача на всеки добронамерен и нищо неподозиращ приятел, който, намерил 5 свободни от дъвчене и наливане минути и попаднал на моя търсещ съчувствие статус във Фейсбук, съвсем невинно ме попита „Как сте, какво става?“, за да съжали горчиво минути по-късно.

Вероятно цялото това мрънкане изигра своята пречистваща роля, а и симптомите на болестта взеха да отслабват – вече не се чувствах като онзиденшна маруля, която се е пекла на августовско слънце, температурата на любимия мъж спадна, а синът ми, макар и говорещ все още на бавни обороти, започна да връзва цели изречения. Затова реших, че така не бива, че трябва да се стегна и че е много лесно да се мрънка, но дали можем в такива моменти да бъдем позитивни?

Реших да приема предизвикателството и така, тананикайки си Always Look on the Bright Side of Life, успях да извлека цели 7 предимства (маскирани като недостатъци) на това да посрещнете празниците болни:

1. Болни сте, очевидно.

Да, не е приятно, но поне сте живи, нали? Не забравяйте: винаги може да е по-зле. Баницата ви е прегоряла? Сармите не са станали? Никой не ви помага в домакинската работа? Получили сте тъп подарък (отново)? Бели кахъри.

В нашия случай радостта беше, че макар и с температура, кашлящи и повръщащи, все пак сме си у дома, защото, след 2 дни обикаляне по доктори, на 24 декември следобед бях убедена (реалистично или не), че ще посрещнем Коледа в болница на системи.

2. Плановете ви са се провалили.

Вероятно и вие като повечето хора празнувате Коледа по един и същи начин – да, приятен, предполагам, но все един и същ и реално всичките празници през годините се сливат. Е, не и този път. Незабравимата Коледа е гарантирана!

В нашия случай фиаското на плановете доведе и до провал на пътуване, което си беше почти облекчение – 500 км в едната посока и още толкова обратно, 2 дни път от общо 4. А дългите пътуванията, особено ако имате малко дете, рядко са нещо, което чакате с нетърпение.

3. Нямате нито сили, нито време да се занимвате с готвене, коледната трапеза е всичко друго, но не и празнична.

Ето това е наистина добра новина! Спомнeтe си колко ви е тежко всеки пък около празниците с всички онези изкушения, купищата храна и алкохол, роднините и приятелите, които настояват, че задължително трябва да опитате техните сарми/вино/ракия. Е, тази година получавате една чудесна диетична Коледа!

В 18 часа на 24 декември ние разполагахме с препечен хляб, варени картофи и чай. Все пак любимият успя да метне някакви пържоли във фурната (бяхме яли общо 4 бисквити и една вафла за целия ден), които прегоряха, защото бяхме твърде заети със съставяне на ГРАФИК ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЛЕКАРСТВА.

А това се оказа изключително предизвикателство, защото трябваше да разпределим във времето следния куп (взаимно изключващи се) илачи и процедури:

Антибиотик – 3 пъти на ден (който засилва разстройството)

Пробиотик – веднъж, сутрин (но с поне час разлика с антибиотика)

Сироп за отхрачване – 3 пъти на ден (чудесна идея, когато имате дете, което повръща, спор няма)

Прахче против разстройство – 4 пъти на ден (което води почти безотказно до позиви за повръщане, т.е. в никакъв случай не скоро след хранене)

Електролитна напитка – колкото изпие, т.е. реално почти НИЩО

Инхалации – 2 пъти на ден (невъзможна, ако не върви BabyTV)

Вода – през цялото време

Аз, казвам го без излишна скромност, в четвърти клас имах максимален брой точки на градската олимпиада по математика, и въпреки това не се справих с горното уравнение и така и не успях да дам поне половината лекарства от списъка. Което не променя факта, че спомените ми за тези 3-4 дни са как постоянно се опитвам да пробутам нещо на сина ми (процес отнемащ средно около 23 минути всеки път), който от своя страна, само като ме видеше да се приближавам, започваше да повтаря като мантра МАМОНЕИСКАММАМОНЕИСКАМ.

4. Лошо ви е.

Добре де, почивайте си тогава. Какво толкова имате да правите – да готвите? И без това никой няма апетит. Или още по-лошо – да чистите?! Не, благодаря. Празници са все пак. Лежете си. И без това на никого не му пука.

5. И на детето му е лошо.

Ето това наистина не е приятно. Даже си е притеснително. Но да си представим за момент, че на вас ви е зле (виж предишната точка), а детето е във форма?! Апокалипсис, ето какво визуализирах аз.

И тримата се чувствахме толкова изцедени, че прекарахме коледния ден на дивана, аз и синът ми легнали на едната страна, а любимият - на другата.

Липсваше само кой да ни завие, но като изключим тази малка подробност, мога да опиша ситуацията с две думи, а именно „почти идилия“. Болестта, оказва се, действа много заздравяващо на семейството (каква ирония!).

Притеснението пък от своя страна ви кара да забравите естествените нужди на тялото и, ако все пак случайно имате някаква храна у дома, изобщо няма и да се сетите за маловажни подробности като ядене. Изобщо, за родителите притеснението за отрочето е това, което е нещастната любов за хората без деца, а именно – безотказна диета.

6. Няма да получите (много) подаръци.

Но и вие не се налага да подарявате! Отдъхнахте ли си? Няма нужда да купувате всички онези излишни неща, които и без това вероятно отсрещният няма да хареса. Освен това наистина ли държите на поредната пижама/чорапи/грозна врътовръзка? Признавам си, от години не съм си купувала пижама сама.

Близките ви вероятно така или иначе отдавна са ви купили подарък, а от тези на по-далечните нямате реално нужда. А и каква е тази комерсализация на празника?! Къде е коледният дух?! Нима всичко се свежда до задоволяване на консуматорските ни пориви?!

Под нашата миниатюрна елха в коледната сутрин имаше 3 подаръка, най-важните – тези за детето (червена точка за решението да купим подаръци за него вместо бабите).

7. Никакви задушевни или съответно епични срещи с роднини, които не сте виждали от (поне) година.

Помислете си, какво точно изпускате? Лелята на мъжа ви, която ще се разсърди жестоко, ако не идете да я видите, не останете поне 3 часа и не хапнете от всичко сложено на масата? Или братовчед ви, който ще се изтърси у дома ви, ще настоява да опитате от киселото му домашото вино и после ще забрави да си тръгне?

Здравословното неразположение е чудесно и безапелационно извинение за измъкване от подобни съмнителни удоволствия, както и средство за отбиване на опити за самопоканване на нежелани гости. Държа да отбележа, че ние с любимия такива роднини нямаме, всички са изключтелно приятни и мили хора, но съм чувала други да споделят подобен опит!

След тези разсъждения не ми остава нищо друго освен да ви пожелая много здраве, а пък ако (или по-скоро когато, да бъдем реалисти) все пак ви застигнат поредните ангина, бронхит или шарка, повтаряйте си, че и това ще мине.

Или с други думи: STAY POSITIVE, както казва Насо Русков (освен ако не става дума за тест за венерическа болест, разбира се).

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross