fbpx
Образование

Книгите, които миришат на лятна ваканция

24 май 2019

По повод 24 май и наближаващия край на учебната година, когато децата ще получат летния списък със задължителна литература, попитахме петима души, на чийто вкус напълно се доверяваме, кои за тях са важните детски класики и какво извън препоръчваната от МОН литература четат с децата си. В текста по-долу ще срещнете както любими свои истории, така и нови заглавия, които може би още не сте отваряли, включително за най-малките, които още не четат сами.




ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, писател, главен редактор на ИК „Сиела“, баща на две дъщери – на 3 и на 25 г.

„Когато се сетя за Том Сойер, ми замирисва на лятна ваканция.“

От "задължителните" книги препоръчвам Приключенията на Том Сойер на Марк Твен. А също и Приключенията на Хъкълбери Фин. Защото тези двамата вечни хлапаци са едновременно и забавни, и опасни, а и винаги от тях можеш да научиш нещо. Когато се сетя за Том Сойер, ми замирисва на лятна ваканция.

От "незадължителната" литература: Тими Провала на Стефан Пастис – защото е забавна серия от книги с илюстрации (за деца на 8-12 г.). Разказва необикновената история на момче, което има въображаема детективска агенция, невидим за останалите полярен мечок приятел, вечно работеща майка и разбира се враг – една зубрачка. Тими се стреми към величие, а постоянно трябва да се справя със ситуации. Авторът е и илюстратор, обикаля света, бил е в България и децата го обичат, защото книгите му ги учат, че да си различен не е провал, а понякога дори води към величие!




ДИАНА АЛЕКСИЕВА, журналист, създател на сайта interview.to, майка на момче на 8 г. и момиче на 6 г.

„Като деца с една приятелка гледахме през бинокъл съседните покриви и виждахме за секунди онзи "красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си."

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Карлсон, който живее на покрива е книга за всички деца и всички времена. Препоръчвам я от сърце, защото е история за приятелството, за необикновените неща, за децата, за летенето и приземяването, за детските домашни революции, за самотата, за срещите, за забранените и позволените неща. Това го разбрах по-късно. Сигурно съм я препрочитала десетки пъти.

Спомням си, че с една приятелка (баща ѝ имаше бинокъл) стояхме на балкона и се взирахме в съседните покриви, в небето около тях. И така, почти за секунда, някоя от нас виждаше перка, летящ обект, дебело човече, с няколко думи "красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си". Астрид Линдгрен е една от най-великите писателки на всички времена, тя познава отлично детската душа, а перото и е леко и увлекателно. С две ръце гласувам за всички нейни книги.

От книгите, извън обичайните списъци, препоръчвам Приключенията на Петсън и Финдъс. Поредица за по-малките деца (6-7-8 годишни), макар че аз я открих, когато децата ми бяха по-малки и оттогава не се разделяме с нея. Това са тънки книжки с много красиви и детайлни илюстрации, които разказват историите на самотен възрастен човек, живеещ в едно норвежко село. Някой оставя пред вратата му кашон с малко коте вътре. Това е Финдъс - котарак, който може да говори. Отново книга за едно необикновено приятелство. Историите са едновременно смешни, увлекателни, понякога тъжни, често героите уж в ежедневни ситуации се забъркват в ужасно сложни неща и дори приготвянето на палачинкова торта може да се превърне в истински екшън. И макар да сме ги чели десетки пъти, когато вечер трябва да изберем книги за четене, историите за Петсън и Финдъс често са сред тях. Преди две години излезе и игрален филм по историите - също доста приятен. Препоръчвам на МОН.




БОЯН ЮРУКОВ, блогър, IT специалист, баща на дъщеря на 5 г.

"Ян Биниян кара дъщеря ми да си фантазира и да задава повече въпроси."

Дъщеря ми е още малко и ѝ четем приказки. От класиките много се радва на Ян Бибиян. Кара я да си фантазира и да задава повече въпроси за неща, които иначе не бихме седнали да ѝ обясняваме.

От новите приказки намирам Дъж и Кап на Лодката за много ценна. Четем я често. Помага да се повдигне въпроса за търпението, тъгата и емоциите като цяло. Отделно ѝ е интересно как водата помага на растенията да растат и как се върти в природата, за да стигне там, откъдето е тръгнала. Доста неща са сбити в един иначе кратък разказ.




ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА, съсобственик на кафе-книжарница FOX Book Café, майка на деца (две момичета – на 19 и 12 г. и три момчета – на 14, 10 и 3 г.)

"Дъщеря ми се казваше Прасчо като малка, а аз, разбира се, бях Пух."

Деси с най-малкото си дете

Детската библиотека вкъщи има над 500 заглавия. А тъй като и работата ми е свързана с книги, всекидневно разглеждам или чета по 7-8 издания. Не мисля обаче, че количеството е това, което има значение. По-важното е какво и как четем.

Не мога да препоръчам само една детска класика и ще си позволя да предложа 3 важни книги.

Започвам с Малкият принц. Няма друга книга, за която да имам толкова ясен спомен кога съм я прочела за първи път – на 9. Дали защото се впечатлих от това, че някой възрастен толкова добре разбира децата и какво се случва в сърцата им, или защото ме накара да се замисля за приятелството и любовта – книгата успя да ме плени с първото прочитане. През годините, особено като ученичка, доста често я препрочитах, за да си припомня една или друга мисъл. А и ужасно заобичах лисицата, нейната философия за приятелството и “опитомяването”. Цялата книга е едно човекопознание, което ни дарява с много любов.

Втората класика, която бих препоръчала, е Мечо Пух. Тази история за мечето с много малко ум е отново книга за приятелството, себеприемането и приемането на другите. Това е книгата, която най-много е разсмивала децата ми от най-ранна възраст. По тази причина съм я чела сигурно около 20 пъти и самоиронията на героите продължава да ме се забавлява. Дори моята най-голяма дъщеря се казваше Прасчо като малка, а аз, разбира се, бях Пух.

Емил от Льонеберя допълва моя топ 3. Освен, че е богата на весели истории, книгата ни припомня какви трябва да бъдем като родители. Емил лично на мен и на моите деца ни е донесъл много смях и доста поводи да си говорим. Авторката Астрид Линдгрен е първата в Швеция, която се обявява срещу физическото наказание на деца. Нейното застъпничество води до коренна промяна на шведското общество в отношението към децата и до забрана на насилието над деца.

Ако трябва да препоръчам супер нова съвременна книга, това е Пакс на Сара Пенипакър - история за едно момче (Питър) и неговото лисиче (Пакс). Започва с това как войната и евакуацията принуждават момчето да изостави своя верен приятел. Докато търси начин как да преодолее 300 км, за да се върне при своето лисиче, то трябва да се научи да оцелява в дивата природа. Това е трогателна книга за любовта, емпатията и пътя един към друг, която показва, че понякога нещата, които изглеждат разделени, са всъщност свързани.

Детската литература се променя доста в последните години в няколко посоки. Все по-често темите са свързани с приемането на различните хора и възпитанието в емпатия, както и с приемането на себе си - все важна част от детството и израстването на децата ни като отговорни възрастни.

Наскоро свалихме от тавана книги, подходящи за най-малкия ми син (на 3 г.), и видях огромната разлика между днешните издания и тези отпреди 10 години. Днес книгите са с все по-качествена изработка, хубави илюстрации и графично оформление. Времето на евтината полиграфия отмина и хората се научиха да инвестират в добре изработени книги, които възпитават и художествен вкус у децата.




МАРИЯ КАСИМОВА, журналист, писателка, майка на две дъщери на 19 и 25 г.

"Преживях Алиса в страната на чудесата в 3D по време на голямото земетресение през 1977 г."

Препоръчвам Копче за сън на Валери Петров. Заради котката Мърла и момченцето Оги, което не иска да спи. Заради техните приключения, които преживявах всеки път, когато мама ми четеше.

Ръдиард Киплинг и неговата Книга за джунглата, заради оживелите животни, които приличат на хора.

Алиса в страната на чудесата на Луис Карол, защото съм я преживявала в 3D по време на голямото земетресение през 1977 г. Мама ми я четеше, когато всичко започна, и аз приех нещата спокойно, защото бях убедена, че всичко си е част от историята - клатенето на стените, лашкането на вратите, падащите предмети, майка ми, която търчи напред-назад, и ми вика "Ела тук… не, не, нееее, стой там… ела тук… а, неееее, стой там…"

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross