Знаем, че много от вас имат късмета да разчитат на помощта на баби, дядовци и други роднини за отглеждането на децата си. Други обаче, изглежда, нямат. Една редовна читателка ни изпрати този текст с молба да остане анонимна, за да не си навлече още излишни препирни с хората, към които се обръща по-долу.
Скъпи, познати и непознати баби и дядовци,
Знам, че работите и не може да дойдете след работа от умора - излизането с приятелки по магазините е друго нещо. Релакс му викат...
Знам, че не можете да вдигате тежко - тубите с водата от минералния извор по 10-15 кг не се броят...
Знам, че не можете да тичате бързо - е, като видите, че автобусът е на спирката, чак се чуди човек да го хванете ли искате, или да му дадете V нулево за излитане...
Знам, че ви боли главата от много шум, плач и драми - те корейските, индийските, турските сериали и някой друг американски екшън не се броят, че с тях си почивате...
Знам, че сте отгледали 2-3-5 внучета вече - а моето, някак, колкото и да е сладко, не му е ред вие да го гледате...
Така де, знам как се чувствате, какво мислите. Или поне си мисля, че знам, та да не ви обвинявам в нежелание да помогнете.
Едно ви моля само - знайте, че тирадите за "днешните деца":
- колко са шумни;
- колко са агресивни;
- как не слушат;
- как все искат да са навън;
- какви са инати;
- колко са неуправляеми;
- колко са разглезени;
- как не искат да ходят на гърне;
- как проговарят късно;
- колко много бели правят...
са си ваши мисли и интерпретации, може би огледални на тези на вашите родители, когато са били и те на вашата възраст.
Не искам да ги слушам. Не знам дали някой иска, да ви кажа честно. Не ми се сърдете, вие, познати и непознати баби и дядовци - нямам сили и на вашите реплики и тиради да се усмихвам учтиво, да клатя глава и да казвам от уважение: "Ами, да, да, времената са други..."
Нямам желание и сили и монолозите ви за родителите да чуя:
- колко сме мекошави;
- как сме все заети;
- как не знаем да готвим/ чистим/ перем...
- колко ни се качват на главата децата;
- колко сме нервни;
- колко сме нещастни;
- как не можем да възпитаваме;
- как не знаем един шамар да ударим;
- какви родители сте били вие...
О, да, какви родители бяхте - чудесни! И как само добре сте ни възпитали, че всичкото по-горе, ако е вярно, започвам да се чудя дали толкова чудесни сте били!
Не, не искам това да е оплакване от начина, по който вие сте ни гледали! Свършили сте добра работа, след като ние сме тук - здрави, щастливи, с деца и семейства! Благодаря ви! От сърце! Ще видим ние каква ще я свършим. Може и да не се справим. Може и да успеем. Времето ще покаже... Но само едно искам да добавя: ако не искате да ни помагате да си гледаме децата, няма проблем - ще се справим. Моля само да не ни пречите! Благодаря!
Още по темата:
