Първите месеци след развода (или раздялата) са бъкани с трудности, които само жените в този жесток филм могат да разберат напълно: притесненията за децата и за начина, по който те преживяват новата ситуация, непрекъснатата битка с бившия, ужасно тежкият стрес, свързан с финансовата част на раздялата и, изобщо, липсата на емоционалното пространство, в което да продължим са бъдем добри родители.
Въпреки това самотните майки продължават да съществуват, да живеят, да се бъхтят и даже да се забавляват. А някои от тях откриват, че това да се съберат на едно място с жени от същия "вид" може да е супер ход не само за преодоляване на временното им лабилно психично и битово състояние. Този ход помага на децата им да минат през трудностите и шока в ранния период след разпада на семейството далеч по-леко.
Такава история ви разказваме днес. The Guardian ни запознава с три майки от Лондон, които си стъкват временна МАМУНА (естествено, че идва от "мама" и "комуна"), за да стъпят на по-стабилен терен преди да продължат животите си независимо една от друга, но запазвайки приятелството си. И урока, че е нормално подкрепата и солидарността да са в женски род.
В продължение на година Джанет Хогарт е самотна майка на три деца – на 1, 3 и 5 години. Положението е непоносимо. „Адреналинът беше изчезнал и се сблъсках с мисълта, че ще си остана сама. Борех се с емоционалната болка, с това, че бях заменена. Живеех полу-живот“, спомня си тя.
Тогава се обажда приятелката ѝ Вики, чиято връзка също се е разпаднала, оставяйки я с 10-месечна дъщеря, къща, обявена за продан, и наем, който не може да си позволи. Като временна мярка, Джанет кани Вики и дъщеря ѝ, Дейзи, да живеят в свободната стая в дома ѝ.
Скоро след това Джанет се запознава с Никола, която разпознава от една от бебешките групи в квартала. Тя живее наблизо, в Южен Лондон. Двете се заприказват и разменят телефонни номера, съгласявайки се, че е добра идея някой ден да пият по кафе. Когато Никола вметва, че уикендите са подходящо време да се срещнат, Джанет правилно заключва, че и тя отскоро е самотна майка.
И така, по-скоро случайно, отколкото планирано и с конкретна умисъл, трите жени попадат в нов вид семейна среда: „МАМУНА“, както е известна в САЩ.
И през следващите 2 години майките и 6-те им деца делят един живот:
Вики живее в свободната стая, а Никола е обитател на дома през уикенда и всекидневен гост. „Бяхме семейство“, казва Джанет. „Ходехме на пазар заедно, готвехме заедно, хранехме се заедно, помагахме си в грижата за децата. Запознахме родителите си.“ Децата, допълва тя, „станаха като братя и сестри“.
„Мамуната ме спаси“, признава Джанет днес, 7 години по-късно. „Не беше някакъв грандиозен план, просто ни изглеждаше като практично решение. Веднага спряхме да се чувстваме толкова съсипани.“
Животът с хора, които разбират какво преживява, оказва дълбоко въздействие върху Джанет. Когато се разделя със съпруга си след 11 години брак, с това умира и нейният социален живот. Въпреки усилията да запазят приятелствата, които са изградили като двойка, и да предотвратят заемането на страна от страна на околните, ситуацията е неловка.
„Ако отидех на някакво събиране, приятелите ни винаги бяха със своите половинки, а аз бях сама с децата. Ако някой видеше бившия ми съпруг с новата му партньорка, не смееше да ми каже.“
В споделената къща „всяка знаеше какво преживяват другите, без нужда от обяснения. Споделяхме болката. Можехме да се гневим на воля“, казва Джанет. И вярва, че "Ако човек не може да изрази чувствата си пред някого, ехото им непрекъснато се връща и го удря в лицето.“
За Вики лесно достъпната компания и всекидневните разговори с възрастни преобразява не само емоционалното ѝ състояние, но и, доста неочаквано, разбирането ѝ за семейството: „Много бързо почувствах, че изграждаме друг вид семеен съюз“, казва тя. Съюз, основан на споделяне и взаимна подкрепа. - нали именно тези неща правят семейството.
В мамуната витае усещането, че всички имат план. Не чувстват някаква голяма празнина, необходимост от друг човек.
И за Никола – прекарваща с децата си поне една вечер през седмицата и всеки уикенд – престоите в къщата са източник на утеха и забавление.
“Преди да се запозная с Джанет и да видя колко много си приличаме, не познавах други разведени хора, освен себе си. Да сме всички заедно беше особено важно, за да не се чувстват децата неловко – за да знаят, че има и други в тяхното положение. И можехме да правим неща, типични за всяко нормално семейство – да прекарваме време заедно, да пием чай, да се разхождаме в парка.“
Отначало Джанет иска да продаде къщата и да напусне града (заради твърде многото спомени), но после осъзнава, че не е нужно да продължава напред – цялата атмосфера в жилището е различна. „Отново го усетих като свой дом. Когато бившият ми съпруг си тръгна, чувството като че ли умря. Но после се възроди.“
Новата договорка възстановява връзката ѝ с къщата, която купува и усърдно обзавежда заедно със съпруга си в началото на брака им. „Мястото отново стана важно за мен.“
Джанет, Вики и Никола (която спи в двуетажното легло на сина на Джанет, когато децата ѝ са при баща си, за да „избегне връщането в празния си дом“), въвеждат свой ред в домакинството. „Беше като брак, но по-хубаво. Имахме си нещо като невидимо разписание на дежурствата. Приготвяхме си вечеря всяка нощ. Всяка имаше своята роля.“
Джанет се занимава със сметките. Вики – с печене на хляб и други вкусотии. Никола приготвя вечеря всяка неделя и почиства след партитата.
Според Джанет, гледайки една на друга като на много повече от съквартирантки, трите са успели да избегнат жалките, типични за студенти домашни разправии. „Всички бяхме много чисти и подредени, но същевременно безгрижни. Ако беше разхвърляно, просто разтребвахме. Когато човек преживее нещо толкова ужасно като развод, подобни неща изглеждат незначителни.“
Възрастните може да са избрали тази необичайна семейна среда, но, разбира се, не и децата им, чието събиране на едно място можеше да създаде сложна и неприятна динамика.
„Беше жизненоважно да се уверим, че преживяването е позитивно за децата. Трябваше да изградим истински дом за тях“, обяснява Джанет. „Но взаимната подкрепа всъщност ни даде емоционално пространство да бъдем по-добри родители.“
В началото трите семейства често излизат заедно – гребане по реката, разходки в парка и други неща, които иначе не биха правили поотделно. С времето децата заформят връзки, които са силни и до днес, 7 години след края на съжителството.
„Взаимоотношенията им бяха истински и дълбоки, така че приятелството им се основаваше на много повече от игри, само че без стреса, които се среща в смесените семейства. Не бяха принудени изведнъж да станат братя и сестри“, казва Джанет.
Както при възрастните, децата извличат ползи от присъствието на връстници със същия опит. По-големите момичета често си споделят как се чувстват.
На дисциплината, потенциален източник на търкания, майките обръщат особено внимание. Имате различни възпитателни стилове. Вики е най-либерална – всички знаят, че от нея могат да очакват допълнително бонбони. Но постигат съгласие за основните неща и не се притесняват да се карат на когото и да било при необходимост.
Днес децата редовно си ходят на гости с преспиване. И доста си говорят за онези времена – партито с фойерверки, на което за малко не подпалват къщата, екскурзиите, майките в костюми на Дядо Коледа, коледната елха, чийто връх е трябвало да бъде отряазан, за да мине през входната врата.
Втората от съвместните Коледи празнували седмица по-рано, тъй като децата щели да прекарат празника при бащите си. Имало истински сняг. „Тази невероятна не-Коледа беше най-щастливата в живота ми“, казва Джанет.
Но скоро след това тя се запознава с новия си съпруг, Нийл. И необикновеното домакинство достига своя край. Джанет се сгодява; Вики и Дейзи имат нужда от повече пространство; Никола започва нова кариера. „Всички имахме смесени чувства, но усещахме, че е дошъл моментът всяка да излезе от своя пашкул.“
И до днес животът на трите майки е силно свързан и те все още се виждат всяка седмица. Приятелството им е бетонирано от това, че са били заедно, когато са се нуждаели една от друга. В момент, в който заедно са били много повече, отколкото всяка поотделно.“
Още по темата:
