fbpx
Здраве

Карантина

4 януари 2019

По темата за варицелата сме имали много добри включвания, сред които Любов по време на варицела на Мая Цанева и 50 нюанса пъпки на Гергана Миланова. Сега е ред на Рени Маринова, която предава от карантинния си дом как се справя с раздразнения от шарката характер на 7-годишния си син.


Карантина. Втори ден.

Преди малко трясна за пореден път вратата на стаята си.

За пореден път изкрещявам: „Ще те шамаросам!”

Следва тряяяс!

Броя до десет.

Влизам в стаята му и виждам, че драска по стените. Прави го нарочно.
Лицето му е цялото в пъпки и изглежда зле. Вчера бяха десетина, днес целият е изринат, гледа лошо и е в противно настроение. Аз също.

Издърпвам химикала от ръката му и го завличам до бюрото. Поставям тетрадка пред него и му казвам, че ако му се пише, може да пише букви в тетрадката, тъкмо да се упражни малко. Определено има нужда.

Поглежда ме с ярост и ми отговоря, че ще прави каквото си иска и че НЕ СЪМ МУ КОМАНДИР НА ЖИВОТА!

Имам чувството, че тия пъпки излизат пред очите ми! Има ги навсякъде!

"Не съм ти командир. По-лошо е – майка съм ти и ще правиш каквото ти казвам", отговарям заядливо аз, защото искрено ми писна да се разправям с него.

А е само вторият ден от общо 12 дни карантина.

Момчил забива юмрук в бюрото и изкрещява, че съм най-лошата майка, веднага да напусна стаята и да не влизам там без да ме е извикал. Завършва с думите:

-- ТИ СИ ЕДНА МАЙКА ЕГОИСТИЧЕСКА!

Не му оставам длъжна и му отговарям , че е един глезльо, досаден като муха на пладне. Този път аз трясвам вратата и отивам в хола.

Звъня на лекаря му и го питам дали е нормално да се изрива толкова много за толкова кратко време – отговаря ми, че да.

Не на шега го питам дали съществува някаква институция, някаква социална служба за гледане на деца с шарка – отговаря ми, че не.

Вратът ми е схванат, главата ме боли и не мога да чета книгата си.

Във Facebook – новогодишни картички и снимки на заря.

Не мога да плета – не бивало да хващам остро, ще разсърдя Баба Шарка. Вчера на същата баба и питка с мед правих…

Тишината в другата стая леко ме притеснява.
Влизам при него, въпреки забраната, и го сварвам, че се гледа на огледалото от моя несесер.

Погалвам го по главицата (и тя в пъпки). Не се дърпа.

-- Кога ще се махнат? – пита ме за стотен път днес.

-- Скоро, много скоро, като се наспиш няколко пъти и край – няма да ги има.

-- Предпочитам да имам бръчки. Като теб.

Ахвам. Обяснявам му с мил глас, че аз нямам бръчки, но той забучва пръст на челото ми и заявява:

-- Ето, имаш тук – една, двееее, три…

Махам пръста му от челото си, но той е безмилостен и сега посочва очите ми:

-- Имаш и тук ! – и след това ме довършва – Освен това кремът ти е като този, на рекламата.

Мълчаливо излизам от стаята, но преди това отново му тиквам огледалото под носа. Нека да пострада малко.

След минутка телевизорът загърмява - изкрещявам да намали веднага.

Той тряска вратата - аз мажа врата си с Волтарен и се мъча да си припомня къде са ми антифоните.

Вторият ден e от общо 12 дни карантина.


Още от Рени Маринова

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross